1–3. (а) Какво тежко бреме носел псалмистът Давид, и как намерил утеха за обезпокоеното си сърце? (б) Какво бреме може да носим, след като съгрешим, но в какво ни уверява Йехова?

„БЕЗЗАКОНИЯТА ми превишиха главата ми — писал псалмистът Давид, — като тежък товар натегнаха на мене. Изнемощях и премного съм смазан.“ (Псалм 38:4, 8) Давид знаел колко тежко може да бъде бремето на виновната съвест. Но намерил утеха за своето обезпокоено сърце. Той разбирал, че макар и да мрази греха, Йехова не мрази грешника, ако той се разкае искрено и отхвърли своето грешно поведение. С пълна вяра в готовността на Йехова да прояви милост спрямо разкайващите се, Давид казал: „Ти, Господи, си ... готов да прощаваш.“ — Псалм 86:5.

² Когато някой от нас съгреши, може би също ще понесе смазващото бреме на виновната съвест. Това чувство на съжаление е ползотворно. То може да ни подтикне да предприемем положителни стъпки, за да поправим грешките си. Съществува обаче опасността да бъдем обхванати от прекалено силно чувство за вина. Нашето самоосъждащо се сърце може да настоява, че Йехова няма да ни прости, колкото и да се разкайваме. Ако бъдем ‘погълнати’ от чувството за вина, Сатан може да се опита да ни накара да се откажем, да помислим, че Йехова смята, че сме без всякаква стойност, че сме недостойни да Му служим. — 2 Коринтяни 2:5–11.

³ Но дали Йехова гледа на нещата по този начин? Съвсем не! Прошката е една от фасетките на огромната любов на Йехова. В своето Слово той ни уверява, че когато проявим неподправено, искрено разкаяние, той е готов да ни прости. (Притчи 28:13) За да избегнем това прошката на Йехова някога да ни изглежда непостижима, нека разгледаме защо и как прощава той.

4. Какво помни Йехова за нашата природа, и как това влияе на начина, по който той постъпва с нас?

⁴ Йехова е наясно с нашите ограничения. „Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст“, се казва в Псалм 103:14. Йехова не забравя, че ние сме създадени от пръст и имаме слабости и недостатъци поради несъвършенството. Изразът „той познава нашия състав“ * ни напомня за това, че Библията сравнява Йехова с грънчар, а нас с пръстените съдове, които той оформя. (Йеремия 18:2–6) Поради слабостта на нашата грешна природа и на начина, по който откликваме или не успяваме да откликнем на неговото ръководство, Великият грънчар проявява умереност в начина, по който постъпва с нас.

5. Как книгата Римляни описва могъщата хватка на греха?

⁵ Йехова разбира колко е силен грехът. Неговото Слово описва греха като могъща сила, която държи човека в смъртоносната си хватка. Но колко е силна хватката на греха? В книгата Римляни апостол Павел обяснява — ние се намираме „под грях“, така както войниците са под командването на своя военачалник (Римляни 3:9); грехът ‘царува’ над човечеството като цар (Римляни 5:21); той „живее“ в нас (Римляни 7:17, 20); неговият „закон“ постоянно действа в нас, като се опитва да постави под контрол поведението ни (Римляни 7:23, 25). Колко е силна хватката на греха върху нашата паднала плът! — Римляни 7:21, 24.

6, 7. (а) Как гледа Йехова на онези, които търсят милостта му с разкаяно сърце? (б) Защо не бива да злоупотребяваме с божията милост?

⁶ Следователно Йехова знае, че съвършеното послушание е нещо невъзможно за нас, колкото и искрено да копнеем да му го дадем. Той любещо ни уверява, че когато търсим неговата милост с разкаяно сърце, ще ни прости. В Псалм 51:17 се казва: „Жертви на Бога са дух съкрушен;  сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.“ Йехова никога няма да отхвърли, да отблъсне едно сърце, което е „съкрушено“ под бремето на вината!

⁷ Но дали това означава, че можем да злоупотребяваме с божията милост и да използваме грешната си природа като извинение за греха? Съвсем не! Йехова не е заслепен от чувства. Неговата милост има граници. Той изобщо няма да прости на онези, които със закоравяло сърце вършат съзнателно грях, без да проявяват никакво разкаяние. (Евреи 10:26) От друга страна, когато види разкайващо се сърце, той е готов да прости. Нека разгледаме сега някои от ярките изрази, които са използвани в Библията, за да опишат тази прекрасна фасетка на любовта на Йехова.

8. Какво прави всъщност Йехова, когато прощава греховете ни, и каква увереност ни вдъхва това?

⁸ Разкайващият се Давид казал: „Признах греха си пред Тебе и беззаконието си не скрих; ... и Ти прости вината на греха ми.“ (Псалм 32:5) Думата „прости“ превежда една еврейска дума, чието основно значение е „да вдигна“ или „да нося“. Значението ѝ тук е да отнеса „вината, грешката, простъпката“. Така че Йехова всъщност вдигнал греховете на Давид и ги отнесъл. Това несъмнено облекчило чувството на вина, което Давид носел върху себе си. (Псалм 32:3) Ние също можем да сме напълно уверени в Бога, който отнася греховете на онези, които търсят прошката му въз основа на своята вяра в изкупителната жертва на Исус. — Матей 20:28.

9. Колко е отдалечил от нас Йехова греховете ни?

⁹ Давид използвал друг ярък израз, за да опише прошката на Йехова: „Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.“ (Псалм 103:12) Колко далеч е изток от запад? В известен смисъл изтокът винаги е максимално далече от запада, двете точки никога няма да могат да се срещнат. Един учен отбелязва, че този израз означава „колкото се може по–далече;  колкото е възможно да бъде отдалечено нещо“. Вдъхновените думи на Давид ни казват, че когато Йехова прощава, той отдалечава греховете ни на най–голямото възможно разстояние.

10. Защо, след като Йехова ни е простил греховете, не бива да мислим, че ще носим петното им до края на живота си?

¹⁰ Опитвал ли си някога да изчистиш петно от светла дреха? Може би въпреки всичките ти усилия от петното е останало да се вижда нещо. Обърни внимание как Йехова описва своята способност да прощава: „Ако греховете ви са като пурпур, ще станат бели като сняг; ако са алени като червено, ще станат като бяла вълна.“ (Исаия 1:18, Ве–2000) Думата „алено“ обозначава ярко червен * цвят. Пурпурът е наситен цвят на обагрена тъкан. (Наум 2:3) Ние никога не можем да успеем чрез своите усилия да премахнем петното на греха. Но Йехова може  да вземе нашите грехове, които са като ‘алено’ червено и пурпур, и да ги направи бели като снега или като небоядисаната вълна. Когато Йехова прости греховете ни, няма нужда да смятаме, че ще носим петното на тези грехове до края на живота си.

11. В какъв смисъл Йехова хвърля греховете ни зад гърба си?

¹¹ В една вълнуваща песен на благодарност, която написал, след като бил пощаден от смъртоносна болест, Езекия казал на Йехова: „[Ти] си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.“ (Исаия 38:17) Тук Йехова е изобразен как взема греховете на разкайващия се грешник и ги хвърля зад гърба си, където нито ги вижда, нито ги забелязва повече. Според един източник идеята, която е предадена тук, може да бъде изказана по следния начин: „Ти направи така, че все едно [греховете ми] никога не са се случили.“ Нима това не ни вдъхва голяма увереност?

12. Как пророк Михей показва, че когато прости, Йехова премахва греховете ни безвъзвратно?

¹² В едно обещание за възстановяване пророк Михей изразил увереността си, че Йехова ще прости на своя разкайващ се народ: „Кой е Бог като Тебе, Който ... не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? ... Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.“ (Михей 7:18, 19) Представи си какво са означавали тези думи за хората, живели в библейски времена. Дали тогава съществувала някаква възможност за изваждането на нещо, което било хвърлено „в морските дълбочини“? Следователно, думите на Михей показват, че когато Йехова прости, той премахва греховете ни безвъзвратно.

13. Какво е значението на Исусовите думи „Прости ни дълговете“?

¹³ За да онагледи прошката на Йехова, Исус използвал взаимоотношенията между заемодавци и длъжници. Исус ни подканил да се молим: „Прости ни дълговете.“ (Матей 6:12) Така Исус сравнил греховете с дългове. (Лука 11:4) Когато извършим грях, ставаме длъжници на Йехова. Относно значението на гръцкия глагол, преведен  „прощавам“, в един справочник се казва: „Да опростя, да се откажа от дълг, като не го изисквам повече.“ В известен смисъл, когато Йехова прощава, той прекратява дълга, който иначе ще бъде изискван от нас. Затова разкайващите се грешници могат да се утешат. Йехова никога няма да изисква от тях да плащат дълг, който им е опростил! — Псалм 32:1, 2.

14. Какъв образ извиква в ума ни изразът „да се заличат греховете ви“?

¹⁴ Прошката на Йехова е описана още и в Деяния 3:19: „Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви.“ С този израз се превежда един гръцки глагол, който може да означава „да изтрия, ... да премахна или да унищожа“. Според някои учени той пресъздава образа на това как се изтрива нещо написано. Как било възможно това действие? Мастилото, което се използвало най–често в древността, било направено от смес, съдържаща въглен, клей и вода. Малко след писането с такова мастило, писарят можел да вземе влажна гъба и да изтрие буквите. Тук се съдържа прекрасна картина на милостта на Йехова. Когато прощава греховете ни, той сякаш взема гъба и ги заличава без следа.

15. Какво иска Йехова да знаем за него?

¹⁵ Нима, когато разсъждаваме върху тези различни словесни картини, не става ясно, че Йехова иска ние да знаем, че той наистина е готов да прости греховете ни, стига да намери у нас искрено разкаяние? Не бива да се страхуваме, че той ще ни осъжда за тези грехове в бъдеще. Това личи от нещо друго, което Библията разкрива относно огромната милост на Йехова — когато прощава, той забравя.

16, 17. Какво има предвид Библията, когато казва, че Йехова забравя нашите грехове, и защо отговаряш така?

¹⁶ Относно онези, които са включени в новия договор, Йехова обещал: „Ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече.“ (Йеремия 31:34) Дали това означава,  че когато Йехова прости, той не може вече да си припомни греховете? Едва ли. Библията ни разказва за греховете на много хора, на които Йехова е простил, сред които и Давид. (2 Царе 11:1–17; 12:13) Явно Йехова е наясно с греховете, които те извършили. Повествованието за техните грехове, както и за тяхното разкаяние и за прошката от страна на Бога, са запазени за наша полза. (Римляни 15:4) Тогава какво има предвид Библията, като казва, че Йехова не ‘помни’ греховете на онези, на които дава прошка?

¹⁷ Еврейският глагол, предаден като „да помня“, означава много повече от това просто да извикам в ума си миналото. В „Теологичен речник на Стария завет“ се отбелязва, че той включва „допълнителното значение на това да предприемеш подходящо действие“. Така че в този  смисъл да се помни грехът означава да се предприемат действия срещу грешниците. (Осия 9:9) Но когато Бог казва „греха им няма да помня вече“, той ни уверява, че щом веднъж прости на разкайващите се грешници, няма в бъдеще да предприема действия срещу тях във връзка с тези грехове. (Езекиил 18:21, 22) Така Йехова забравя в смисъл, че не припомня греховете ни постоянно, с цел да ни обвинява или наказва отново. Нима не е утешително да знаем, че нашият Бог прощава и забравя?

18. Защо прошката не означава, че разкайващият се грешник е освободен от всички последици на своето грешно поведение?

¹⁸ Дали готовността на Йехова да прости означава, че разкайващият се грешник е предпазен от всички последствия на погрешното си поведение? Съвсем не. Не можем да грешим безнаказано. Павел писал: „Каквото посее човек, това ще и да пожъне.“ (Галатяни 6:7) Ние ще се сблъскаме с определени последствия на нашите действия. Това не означава, че след като ни прости, Йехова ни причинява някакви беди. Когато възникнат проблеми, християнинът не бива да си мисли: „Сигурно Йехова ме наказва за миналите ми грехове.“ (Яков 1:13) От друга страна, Йехова не ни предпазва от всички последствия на погрешните ни постъпки. Развод, нежелана бременност, венерическа болест, загуба на доверието и уважението — всичко това са възможните печални и неизбежни последствия от греха. Припомни си, че дори и след като простил на Давид за греховете му във връзка с Витсавее и Урия, Йехова не предпазил Давид от катастрофалните последици от тях. — 2 Царе 12:9–12.

19–21. (а) Как законът, записан в Левит 6:1–7, носел полза както на пострадалия, така и на виновния? (б) Какво действие от наша страна е угодно на Йехова, ако сме навредили на някого с греховете си?

¹⁹ Възможно е греховете ни да имат допълнителни последствия, особено ако и други са били засегнати от действията ни. Да разгледаме, например, повествованието в  Левит, 6 глава. Там Моисеевият закон обсъжда една ситуация, когато човек извършва сериозен грях, като чрез грабеж, изнудване или измама присвои притежанията на другиго. След това грешникът отрича, че е виновен, и дори е толкова дързък, че полага фалшива клетва. Тогава думата му противоречи на казаното от другия. По–късно обаче извършителят на греха страда от угризения на съвестта и изповядва греха си. За да придобие божията прошка, той трябва да направи още три неща: да върне онова, което е взел, да плати на жертвата си глоба, стигаща до 20 процента от стойността на откраднатото, и да принесе овен като принос за престъпление. След това законът постановява: „Свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа и ще му се прости.“ — Левит 6:1–7.

²⁰ Този закон бил милостива уредба от Бога. Той носел полза на пострадалия човек, чиито притежания били възстановени и който несъмнено изпитвал голямо облекчение, когато извършителят най–сетне признаел греха си. В същото време законът носел полза и на онзи, чиято съвест най–накрая го била подтикнала да признае вината си и да поправи стореното зло. Да, ако той откажел да направи това, нямало да има за него прошка от Бога.

²¹ Макар че ние не сме под уредбата на Моисеевия закон, този закон ни предоставя прозрение относно начина на мислене на Йехова, включително и по отношение на прошката. (Колосяни 2:13, 14) Ако други са били наранени от нашите грехове, на Бога е угодно да направим каквото е по силите ни, за да поправим злото. (Матей 5:23, 24) Това може да включва признаване на греха, признаване на вината и дори извинение на пострадалия. След това можем да се обърнем към Йехова въз основа на Исусовата жертва и да изпитаме увереността, че сме получили прошката на Бога. — Евреи 10:21, 22.

22. Какво може да придружава прошката на Йехова?

²² Подобно на всеки любещ родител, Йехова може да придружи прошката си с известно наказание. (Притчи 3:11, 12) Може да се наложи един разкайващ се християнин  да се раздели с привилегията си да служи като старейшина, помощник–служител или целодневен проповедник. Може да е мъчително той да изгуби за известно време привилегии, които са били скъпоценни за него. Но това наказание не означава, че Йехова си е оттеглил прошката. Трябва да помним, че дисциплинирането от страна на Йехова е доказателство, че той ни обича. Като го приемем и го приложим в живота си, това ни носи голяма полза. — Евреи 12:5–11.

23. Защо не бива никога да смятаме, че сме останали извън обсега на милостта на Йехова, и защо трябва да подражаваме на неговата готовност да прощава?

²³ Колко е освежаващо да знаем, че нашият Бог е ‘готов да прощава’! Въпреки грешките, които може да сме направили, никога не бива да смятаме, че сме останали извън обсега на милостта на Йехова. Ако искрено се разкаем, предприемем стъпки да поправим злото, което сме нанесли, и усърдно се молим за прошка въз основа на Исусовата пролята кръв, можем да сме напълно уверени, че Йехова ще ни прости. (1 Йоан 1:9) Нека в отношенията си с нашите ближни подражаваме на неговата готовност да прощава. Та нима, щом Йехова, който не греши, може така любещо да ни прощава, и ние, грешните хора, не трябва да полагаме максимални усилия да си прощаваме взаимно?