1–3. (а) Какво подтикнало Исус да иска да бъде като Баща си? (б) Кои аспекти на любовта на Исус ще разгледаме?

СИГУРНО ви се е случвало да видите едно малко момче, което се опитва да бъде като баща си. Синът може да подражава на начина, по който баща му ходи, говори или постъпва. След време момчето дори може да възприеме моралните и духовните ценности на баща си. Да, любовта и възхищението, които синът изпитва към своя любещ баща, го подтикват да иска да бъде като него.

² Какво може да се каже за отношенията на Исус и неговия небесен Баща? „Аз любя Отца“ — казал веднъж Исус. (Йоан 14:31) Не е възможно някой да обича Йехова повече от този негов Син, който бил с Баща си много преди другите създания да започнат да съществуват. Тази любов подтикнала предания Син да иска да бъде като Баща си. — Йоан 14:9.

³ В предишните глави на тази книга разгледахме как Исус подражавал по съвършен начин на силата, справедливостта и мъдростта на Йехова. Но как Исус отразявал любовта на Баща си? Нека разгледаме три аспекта на любовта на Исус — неговият самопожертвувателен дух, неговото нежно състрадание и неговата готовност да прощава.

4. Как Исус дал най–големия пример на самопожертвувателна любов от страна на човек?

⁴ Исус дал забележителен пример на самопожертвувателна любов. Самопожертвувателността изисква себеотрицателно да поставим потребностите и проблемите на другите преди своите. Как Исус проявил такава любов? Той обяснява това лично: „Никой няма по–голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:13) Исус с готовност дал своя съвършен живот за  нас. Това била най–голямата проява на любов от страна на човек. Но Исус проявил самопожертвувателна любов и по други начини.

5. Защо това, че напуснал небесата, било любеща жертва от страна на единородния Син на Бога?

⁵ По време на своето предчовешко съществуване единородният Син на Бога имал несравнима и възвишена позиция в небесата. Той общувал отблизо с Йехова и с множество духовни създания. Въпреки тази лична привилегия, любимият Син ‘ограбил Себе Си, като взел образа на слуга и станал подобен на човеците’. (Филипяни 2:7, Ве) Той доброволно дошъл да живее сред грешните човеци в един свят, който „лежи в лукавия“. (1 Йоан 5:19) Нима това не била любеща жертва от страна на божия Син?

6, 7. (а) Как Исус проявил самопожертвувателна любов по време на земната си служба? (б) Какъв вълнуващ пример на себеотрицателна любов е записан в Йоан 19:25–27?

⁶ По време на своята земна служба Исус проявил самопожертвувателна любов по различни начини. Той бил напълно себеотрицателен. Той бил толкова погълнат от службата си, че пожертвал нормалните удобства, с които хората са свикнали. „Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда — казал той, — а Човешкият Син няма где глава да подслони.“ (Матей 8:20) Тъй като бил умел дърводелец, Исус можел да отдели известно време, за да си изгради удобен дом или да направи хубави мебели, които да продаде, за да има повече средства. Но той не използвал уменията си за придобиването на материални неща.

⁷ Един вълнуващ пример на самопожертвувателната любов на Исус е записан в Йоан 19:25–27. Представи си колко много неща са изпълвали ума и сърцето на Исус в онзи следобед, преди да умре. Докато се мъчел на стълба, той бил загрижен за своите ученици, за проповедната работа и най–вече за своята морална безкомпромисност и как тя ще се отрази на репутацията на Баща му. Да, цялото бъдеще на човечеството лежало на плещите му! Но малко преди да умре, Исус проявил загриженост за своята майка, която дотогава вече явно била вдовица. Исус помолил апостол  Йоан да се грижи за Мария като за своя майка и след това Йоан взел Мария в дома си. Така Исус уредил кой да се погрижи за майка му във физическо и духовно отношение. Какъв нежен израз на себеотрицателна любов!

8. Какво е значението на гръцката дума, която Библията използва, за да опише състраданието на Исус?

⁸ Също като Баща си, Исус бил състрадателен. Писанията го описват като човек, който полага усилия, за да помогне на онези, които са в беда, защото бил много развълнуван от състоянието им. За да опише състраданието на Исус, Библията използва една гръцка дума, превеждана като „разтърсен от жал“ (НС). Един библейски учен казва: „Тя описва ... чувство, което разтърсва човека до дъното на душата му. Това е най–силната гръцка дума, изразяваща чувство на състрадание.“ Разгледай някои ситуации, в които Исус бил разтърсен от дълбоко състрадание, което го подтикнало да действа.

9, 10. (а) Какви обстоятелства накарали Исус и неговите апостоли да търсят спокойно място? (б) Как реагирал Исус, когато уединението му било нарушено от едно множество, и защо?

⁹ Подтикнат да откликне на духовните нужди. Повествованието в Марко 6:30–34 показва какво по принцип подтиквало Исус да изрази своята жал. Представи си сцената. Апостолите били развълнувани, тъй като току–що били завършили една обширна проповедна обиколка. Те се върнали при Исус и радостно съобщили какво били видели и чули. Но се събрало голямо множество и така на Исус и апостолите му не им останало време дори да ядат. Наблюдателен както винаги, Исус забелязал, че апостолите са уморени. ‘Елате вие, сами на уединено място насаме и си починете малко’ — им казал той. Като се качили на една лодка, те поели към северната част на Галилейското езеро, за да намерят спокойно място. Но множествата ги видели да тръгват. Други също чули за това. И всички тези хора се затичали по северния бряг и стигнали на мястото преди лодката!

 ¹⁰ Дали Исус бил ядосан от това, че усамотението му било нарушено? Съвсем не! Сърцето му било развълнувано при вида на хилядното множество, което го очаквало на брега. Марко писал: „[Той] видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.“ (Ве) Исус гледал на това множество като на хора с духовни нужди. Те били като овце, лутащи се безпомощно, без пастир, който да ги води и да ги пази. Исус знаел, че обикновените хора били изоставени от коравосърдечните религиозни водачи, които би трябвало да бъдат любещи пастири. (Йоан 7:47–49) Сърцето му се свило от съжаление към хората, затова започнал да ги поучава „за Божието царство“. (Лука 9:11) Обърни внимание, че Исус бил разтърсен от жал към хората още преди да види как ще реагират те на ученията му. С други думи, нежното състрадание не било резултат от това, че той поучавал множеството, а по–скоро подбудата, поради която започнал да поучава.

11, 12. (а) Как се гледало на прокажените в библейски времена, но как откликнал Исус, когато при него дошъл един „цял прокажен“ мъж? (б) Как докосването на Исус може да е повлияло на прокажения, и как това е онагледено от случилото се с един лекар?

¹¹ Подтикнат да облекчи страданията. Хора с най–различни недъзи усещали, че Исус изпитва състрадание и това ги привличало към него. Това било особено явно, когато до Исус, следван от множествата, се приближил един „цял прокажен“ човек. (Лука 5:12) В библейски времена прокажените били поставяни под карантина, за да бъдат запазени другите от зараза. (Числа 5:1–4) След време обаче равините създали един безмилостен възглед *  относно проказата и наложили свои собствени потиснически правила. Обърни внимание обаче как Исус реагирал, когато се срещнал с прокажения: „И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил при Него, казвайки: ‘Ако искаш, можеш да ме очистиш.’ А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: ‘Искам, бъди очистен.’ И веднага проказата го остави.“ (Марко 1:40–42) Исус знаел, че не е позволено този прокажен дори да дойде там. Но вместо да го отпрати, той бил толкова силно развълнуван, че направил нещо немислимо. Да, Исус го докоснал!

¹² Можеш ли да си представиш какво означавало това докосване за прокажения? Нека да онагледим това с една случка. Д–р Пол Бранд, специалист по проказа, разказва за един прокажен, когото лекувал в Индия. По време на прегледа лекарят поставил ръката си на рамото на мъжа и обяснил с помощта на преводачка лечението, което болният трябвало да следва. Внезапно прокаженият започнал да плаче. „Нещо лошо ли казах?“ — попитал лекарят. Преводачката разпитала младежа на неговия език и после отговорила: „Не, докторе. Той казва, че плаче, защото сте сложили ръката си върху рамото му. Преди да дойде тук, никой не го бил докосвал години наред.“ За прокажения, който дошъл при Исус, това докосване имало още по–голямо значение. След него болестта, която била направила този човек отрепка в обществото, изчезнала!

13, 14. (а) Какво шествие срещнал Исус, когато наближавал град Наин, и какво правело ситуацията особено печална? (б) Какво действие в полза на вдовицата от Наин бил подтикнат да предприеме Исус вследствие на състраданието си?

¹³ Подтикнат да премахне мъката. Исус бил дълбоко развълнуван от мъката на другите. Да разгледаме като пример за това повествованието в Лука 7:11–15. Това станало приблизително в средата на службата му. Исус наближавал покрайнините на галилейския град Наин.  Когато се приближавал към портите на града, Исус срещнал погребално шествие. Обстоятелствата били особено трагични. Умрелият бил младеж, който бил единствен син на майка си, а тя била и вдовица. Тя вече била преживяла такова погребално шествие — когато погребвала съпруга си. Този път погребвала сина си, който вероятно бил единствената опора в живота ѝ. Възможно е в множеството, което я придружавало, да са били включени допълнителни оплаквачи и музиканти, свирещи тъжни песни. (Йеремия 9:17, 18; Матей 9:23) Но погледът на Исус се спрял на съсипаната от мъка майка, която несъмнено следвала неотлъчно носилката с тялото на сина си.

¹⁴ Исус „бил разтърсен от жал“ към опечалената майка. С вдъхващ увереност глас той ѝ казал: „Недей плака.“ Без да го подканя някой, той пристъпил и докоснал носилката. Носачите, а вероятно и останалите от множеството, спрели. С глас, издаващ власт, Исус наредил на безжизненото тяло: „Момче, казвам ти, стани!“ Какво станало след това? Мъртвият младеж ‘седнал и започнал да говори’, сякаш бил събуден от дълбок сън! И тогава идват най–трогателните думи: „И Исус го даде на майка му.“

15. (а) Каква връзка между състраданието и действието показват библейските разкази относно това как Исус бил разтърсен от жал? (б) Как можем ние да подражаваме на Исус в това отношение?

¹⁵ Какво научаваме от тези разкази? Във всеки един случай обърни внимание на връзката между състраданието и действието. Исус не можел да гледа страданието на другите, без да бъде разтърсен от жал и не можел да изпита такова състрадание, без да предприеме действие вследствие на него. Как можем да следваме неговия пример? Като християни, ние имаме задължение да проповядваме добрата новина и да правим ученици. Ние сме подбуждани главно от любов към Бога. Но не бива да забравяме също така, че това е дейност, подтиквана и от състрадание. Когато изпитваме същите чувства,  които изпитвал Исус към хората, сърцето ни ще ни подбужда да правим всичко, което е по силите ни, за да споделяме добрата новина с тях. (Матей 22:37–39) А как стои въпросът с проявяването на състрадание към събратята по вяра, които се измъчват от нещо или жалеят някого? Ние не можем по чудодеен начин да лекуваме физически страдания или да възкресяваме мъртви. Но можем да проявим активно състрадание, като поемем инициативата да изразим своята загриженост или да окажем уместна практическа помощ. — Ефесяни 4:32.

16. Как готовността на Исус да прощава личала дори когато той бил на мъченическия стълб?

¹⁶ Исус отразявал по съвършен начин любовта на Баща си и в още едно важно отношение — той бил ‘готов да прощава’. (Псалм 86:5) Тази готовност се виждала дори когато той бил на мъченическия стълб. За какво говорел Исус, докато умирал опозорен, с гвоздеи, пронизващи ръцете и краката му? Дали викал към Йехова да накаже неговите екзекутори? Точно обратното — измежду последните думи на Исус били и тези: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ * — Лука 23:34.

17–19. Как Исус показал, че е простил на апостол Петър за това, че се отрекъл три пъти от него?

¹⁷ Може би дори още по–трогателен пример за това как прощава Исус се вижда в начина, по който той постъпил с апостол Петър. Няма съмнение, че Петър горещо обичал Исус. На 14 нисан, последната нощ от живота на  Исус, Петър му казал: ‘Господарю, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.’ Но само няколко часа по–късно Петър три пъти отрекъл, че дори познава Исус! Библията ни казва какво се случило, след като Петър се отрекъл за трети път от Исус: ‘Господарят се обърна, та погледна Петра.’ Смазан от тежестта на своя грях, Петър ‘излязъл навън и плакал горко’. Когато по–късно през същия ден Исус умрял, апостолът вероятно се е питал: „Дали ми прости моят Господар?“ — Лука 22:33, 61, 62.

¹⁸ Петър не чакал дълго отговор на този въпрос. Исус бил възкресен на сутринта на 16 нисан и явно още същия ден посетил Петър лично. (Лука 24:34; 1 Коринтяни 15:4–8) Защо Исус отделил специално внимание на апостола, който така категорично се бил отрекъл от него? Може Исус да е искал да увери разкаялия се Петър, че той продължава да е обичан и ценен от своя Господар. Но Исус направил още нещо, за да вдъхне увереност на Петър.

¹⁹ Известно време след това Исус се явил на учениците край Галилейското езеро. При този случай Исус три пъти попитал Петър (който три пъти се отрекъл от своя Господар) дали го обича. След третия път Петър отговорил: ‘Господарю, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че те обичам.’ Да, Исус, който можел да чете в сърцата, бил съвсем наясно с любовта и привързаността на Петър към себе си. Но Исус дал на Петър възможност да потвърди любовта си. И нещо повече — Исус възложил на Петър ‘да храни’ и ‘да пасе’ неговите ‘агънца’. (Йоан 21:15–17, Ве) По–рано Петър бил получил задача да проповядва. (Лука 5:10) Но сега, проявявайки забележително доверие в него, Исус му възложил допълнителна сериозна отговорност — да се грижи за онези, които щели да станат последователи на Христос. Скоро след това Исус отредил на Петър важна роля в дейността на учениците. (Деяния 2:1–41) Какво голямо облекчение трябва да е изпитал Петър, като разбрал, че Исус му е простил и продължава да му има доверие!

20, 21. Как можем ние изцяло ‘да познаем Христовата любов’?

²⁰ Наистина, Словото на Йехова прекрасно описва любовта на Христос. Но как трябва да откликнем на любовта на Исус? Библията ни подканя ‘да познаем Христовата любов, която превъзхожда всяко знание’. (Ефесяни 3:19, Ве) Както вече видяхме, евангелските повествования за живота и службата на Исус ни учат на много неща за любовта на Христос. Но да познаваш изцяло любовта на Христос означава много повече от това да научиш казаното в Библията за него.

²¹ Гръцката дума, предадена като „да позная“, означава да познаеш „на практика, от опит“. Когато проявяваме любов по начина, по който Исус я проявявал — когато даваме неегоистично от себе си на другите, когато състрадателно откликваме на техните нужди, когато им прощаваме от сърце, — тогава можем истински да разберем неговите чувства. По този начин, от опит ‘ще познаем Христовата любов, която превъзхожда всяко знание’. И нека никога не забравяме, че колкото повече ставаме като Христос, толкова повече се приближаваме до онзи, на когото Исус съвършено подражавал, до нашия любещ Бог, Йехова.