1–3. (а) Какво можем да научим за човешката същност, като наблюдаваме общуването на родителите с тяхното бебе? (б) Какъв процес се развива естествено, когато някой прояви любов към нас, и какъв важен въпрос трябва да си зададем?

РОДИТЕЛИТЕ са много щастливи, когато новороденото им бебе им подари една усмивка. Често те приближават лицата си до личицето на бебето, като му гукат и се усмихват изразително. Те искат детенцето да им отговори със същото. И ето, скоро на бузките на бебето се появяват трапчинки, устенцата му се разтварят и то се усмихва очарователно. По мил, бебешки начин тази усмивка като че изразява обич, тя е началото на една любов, откликваща на родителските чувства.

² Тази първа бебешка усмивка ни напомня за нещо много важно относно човешката същност. Естественият ни подтик е да откликнем на любовта с любов. Просто така сме направени. (Псалм 22:9) Като растем, съзрява и нашата способност да откликваме на любовта. Може би си спомняш как в детството ти твоите родители, близки или приятели са изразявали любовта си към тебе. В резултат на това в сърцето ти се е зараждало, растяло и разцъфтявало едно топло чувство, което те е подтиквало към действие. В отговор и ти си проявявал любов към тях. Дали се развива подобен процес и в отношенията ти с Йехова Бог?

³ В Библията ни се казва: „Ние любим, защото първо Той възлюби нас.“ (1 Йоан 4:19, Ве–2000) От първа до трета част на тази книга ти беше напомнено, че Йехова Бог упражнява своята сила, справедливост и мъдрост по любещи начини, които ти донасят полза. А в четвърта част видя, че той директно е проявил любовта си към човечеството  — и към тебе лично — по забележителни начини. И сега идва ред на един въпрос. В известен смисъл това е най–важният въпрос, който можеш да си зададеш: „Как ще откликна аз на любовта на Йехова?“

4. Какво объркване съществува у хората относно това какво означава да обичаш Бога?

⁴ Йехова, който дал начало на любовта, знае добре, че тя има огромна сила да разкрива най–доброто в другите. Затова, въпреки упоритото бунтовничество на невярното човечество, той е запазил увереността си, че някои хора ще откликнат на любовта му. И наистина, милиони откликват. Но за съжаление религиите на този покварен свят объркват хората относно това какво означава да обичаш Бога. Огромен брой хора казват, че обичат Бога, но изглежда смятат, че тази любов е само едно чувство, което се изразява просто с думи. Възможно е любовта към Бога да започне по такъв начин, подобно на усмивката, с която бебето показва любовта си към своите родители. При зрелите хора обаче любовта означава нещо повече.

5. Как Библията определя любовта към Бога, и защо това определение трябва да звучи привлекателно за нас?

⁵ Йехова определя какво означава любовта към него. В неговото Слово е казано: „Ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди.“ Следователно е необходимо любовта към Бога да бъде изразена чрез действия. Вярно е, че за мнозина мисълта да се подчиняват на заповеди не е много привлекателна. Но същият стих добавя меко: „А заповедите [на Бога] не са тежки.“ (1 Йоан 5:3) Предназначението на законите и принципите на Йехова е да ни носят полза, а не да ни потискат. (Исаия 48:17, 18) Божието Слово е пълно с принципи, които ни помагат да се приближим повече до Бога. Как? Нека разгледаме три аспекта на нашите взаимоотношения с Йехова. Това са общуването, поклонението и подражанието.

6–8. (а) Посредством какво можем да слушаме думите на Йехова? (б) Как можем да направим Писанията да оживеят, когато ги четем?

⁶ Първа глава започва с въпроса: „Можеш ли да си представиш, че разговаряш с Бога?“ Видяхме, че това не е просто нещо въображаемо. Всъщност Моисей разговарял с Бога. А ние? Сега не е време Йехова да изпраща ангелите си, за да разговаря чрез тях с хората. Но Бог има прекрасен начин на общуване с нас днес. Как можем ние да слушаме какво казва Йехова?

⁷ Тъй като „всичкото писание е боговдъхновено“, ние слушаме какво казва Йехова, като четем неговото Слово, Библията. (2 Тимотей 3:16) Затова псалмистът подканил служителите на Йехова да четат Библията „ден и нощ“. (Псалм 1:1, 2) Това изисква значителен труд от наша страна. Но си заслужава усилията. Както видяхме в 18 глава, Библията е като скъпоценно писмо за нас от нашия небесен Баща. Затова четенето ѝ не трябва да е като задължение. Ние трябва да направим Писанията да оживеят, като ги четем. Как може да стане това?

⁸ Представяй си нагледно библейското повествование, като го четеш. Опитай се да видиш персонажите от Библията в реалния им живот. Постарай се да разбереш техния произход, обстоятелствата и подбудите им. След това се замисли сериозно за онова, което четеш, като си задаваш въпроси от рода на: „На какво ме учи това повествование относно Йехова? Кои от неговите качества виждам тук? На кой принцип иска да ме научи Йехова и как мога да приложа това в живота си?“ Чети, размишлявай и отнасяй прочетеното към себе си — и като правиш това, божието Слово ще оживее за тебе. — Псалм 77:12; Яков 1:23–25.

9. Кой е „верният и разумен роб“, и защо е важно да слушаме внимателно този „роб“?

⁹ Йехова ни говори също и посредством ‘верния и разумен роб’ (НС). Както предсказал Исус, малка група помазани християнски мъже е назначена да осигурява духовна „храна навреме“ през тези изпълнени с проблеми последни дни. (Матей  24:45–47) Когато четем литературата, приготвена да ни помогне да придобием точното познание от Библията, и когато присъстваме на християнските събрания и конгреси, ние биваме хранени духовно от този „роб“. И понеже това е „роб“ на Христос, ние мъдро прилагаме думите на Исус: „Внимавайте как слушате.“ (Лука 8:18) Ние слушаме внимателно, защото в лицето на ‘роба’ разпознаваме едно от средствата, чрез които Йехова общува с нас.

10–12. (а) Защо молитвата е чудесен дар от Йехова? (б) Как можем да се молим по начин, който е угоден на Йехова, и защо можем да бъдем уверени, че той цени нашите молитви?

¹⁰ Но дали можем да общуваме с Бога? Да разговаряме с Йехова? Самата мисъл за това е вдъхваща страхопочитание. Дали има голяма вероятност да успееш, ако се опиташ да се приближиш до най–могъщия владетел в твоята страна, за да споделиш с него някакъв личен проблем? В някои случаи дори самият опит за това може да се окаже опасен! В дните на Естир и Мардохей можело човек да бъде наказан със смърт, ако се приближи до персийския монарх, без да има покана от негова страна. (Естир 4:10, 11) Представи си тогава какво означава да застанеш пред Върховния господар на вселената, в сравнение с когото дори и най–могъщите човеци са „като скакалци“. (Исаия 40:22) Дали тогава трябва да се страхуваме да се обръщаме към него? Съвсем не!

¹¹ Йехова е осигурил едно достъпно, просто средство, чрез което да се обръщаме към него — молитвата. И малко дете може да се моли на Йехова с вяра, като прави това в името на Исус. (Йоан 14:6; Евреи 11:6) Но молитвата също така ни дава възможност да предадем своите най–сложни, съкровени мисли и чувства — дори и мъчителните, които ни е трудно да изразим с думи. (Римляни 8:26) Няма полза от това да се опитваме да направим впечатление на Йехова с витиевати, цветисти словоизлияния или с дълги, многословни молитви. (Матей 6:7, 8) От друга страна, Йехова не поставя ограничения относно това колко дълго или колко често можем да говорим с него. Неговото Слово дори ни подканя ‘да се молим непрестанно’. — 1 Солунци 5:17.

 ¹² Помни, че единствено Йехова е наречен ‘Онзи, Който слуша молитва’ и той слуша с искрено разбиране. (Псалм 65:2) Дали той просто търпи молитвите на своите верни служители? Не, всъщност той дори намира наслада в тях. Неговото Слово сравнява тези молитви с благоухания, чието изгаряне изпраща ароматен, успокоителен дим към небето. (Псалм 141:2; Откровение 5:8; 8:4) Нима не е утешаващо да мислим, че и нашите искрени молитви се издигат към небесата и са угодни на Върховния господар? Така че ако искаш да се приближиш до Йехова, смирено разговаряй с него в молитва, често, дори всеки ден. Изливай сърцето си пред него, като не задържаш нищо. (Псалм 62:8) Споделяй грижите си, радостта си с него, благодари му и го възхвалявай като свой небесен Баща. В резултат на това връзката между тебе и него ще стане още по–силна.

13, 14. Какво означава да се покланяме на Йехова, и защо е уместно да правим това?

¹³ Когато общуваме с Йехова Бог, ние не слушаме и разговаряме просто така, както правим с приятел или близък човек. Всъщност това е част от поклонението, което принасяме на Йехова, като му отдаваме цялата почит и уважение, които той толкова много заслужава. Истинското поклонение изпълва живота ни. Чрез него ние изразяваме всеотдайната си любов и предаността си към Йехова и то обединява всички верни творения на Йехова, както в небесата, така и на земята. В едно видение апостол Йоан чул един ангел да изявява следната заповед: „Поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.“ — Откровение 14:7.

¹⁴ Защо трябва да се покланяме на Йехова? Помисли за качествата, които обсъдихме досега: светостта, силата, самообладанието, справедливостта, смелостта, милостта, мъдростта, смирението, любовта, състраданието, лоялността и добротата. Видяхме, че Йехова е върхът, най–възвишеният образец на всяко едно от тези скъпоценни качества. Когато се опитаме да вникнем в сбора от всички  тези качества, виждаме, че Той не е само една велика, достойна за възхищение личност. Той е неизмеримо славен, несравнимо по–висш от нас. (Исаия 55:9) Няма съмнение, че Йехова е нашият законен Върховен владетел и безспорно заслужава нашето поклонение. Но как трябва да се покланяме на Йехова?

15. Как можем да се покланяме на Йехова „с дух и истина“, и каква възможност ни предоставят християнските събрания?

¹⁵ Исус казал: „Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“ (Йоан 4:24) Това означава да се покланяме на Йехова със сърце, изпълнено с вяра и любов, ръководено от неговия дух. Също така това означава да принасяме поклонение в хармония с истината, с точното познание, което се намира в божието Слово. Ние имаме скъпоценна възможност да се покланяме на Йехова „с дух и истина“ всеки път, когато се събираме със събратята си по вяра. (Евреи 10:24, 25) Когато  пеем песни на възхвала за Йехова, когато се обединяваме в молитва към него, когато слушаме и участваме в обсъжданията на неговото Слово, ние изразяваме любовта си към Бога в чисто поклонение.

16. Коя е една от най–големите заповеди, дадени на истинските християни, и защо ние изпитваме силно желание да ѝ се подчиним?

¹⁶ Ние се покланяме на Йехова и когато говорим на другите за него, като го възхваляваме публично. (Евреи 13:15) Наистина, да проповядваш добрата новина за Царството на Йехова е една от най–важните заповеди, дадени на истинските християни. (Матей 24:14) Ние се подчиняваме послушно на това, защото обичаме Йехова. А като виждаме как „богът на тоя свят“ — Сатан Дяволът — ‘заслепява умовете на невярващите’, прокарвайки зли лъжи за Йехова, ние копнеем за това да служим като Свидетели на нашия Бог, за да отмием клеветата. (2 Коринтяни 4:4; Исаия 43:10–12) И като изследваме прекрасните качества на Йехова, вътре в сърцата ни се надига изгарящо желание да кажем на другите за него. Да, няма по–голяма привилегия от тази да помагаш на другите да опознаят и да обикнат нашия небесен Баща, така както го познаваме и обичаме ние.

17. Какво се включва в нашето поклонение на Йехова, и защо трябва да принасяме поклонение, без да правим компромиси?

¹⁷ Но поклонението, което принасяме на Йехова, включва и други неща. То докосва всеки аспект от нашия живот. (Колосяни 3:23) Ако ние наистина приемаме Йехова като свой Върховен господар, тогава ще се стремим да вършим неговата воля във всичко — в семейния си живот, в светската си работа, в отношенията си с другите, в свободното си време. Ще полагаме усилия да служим на Йехова „с цяло сърце“, без да правим компромиси. (1 Летописи 28:9) Такова поклонение не оставя възможност за разделено сърце или за двойнствен живот — за лицемерно поведение, при което изглежда, че служим на Йехова, докато тайно вършим сериозен грях. Безкомпромисността не допуска такова лицемерие, а любовта го превръща в нещо отвратително за нас. Помага ни също и богоугодният  страх. Библията свързва това страхопочитание с постоянните ни близки отношения с Йехова. — Псалм 25:14.

18, 19. Защо е реалистично да мислим, че несъвършените хора могат да подражават на Йехова Бог?

¹⁸ Всяка една от частите на тази книга завършва с глава, показваща как да бъдем „подражатели на Бога, като възлюбени чада“. (Ефесяни 5:1) Много е важно да помним, че макар и несъвършени, ние можем истински да подражаваме на съвършения начин, по който Йехова използва своята сила, проявява справедливостта си, постъпва мъдро и показва любов. Откъде знаем, че наистина е възможно да подражаваме на Всемогъщия? Не забравяй, че значението на името на Йехова ни учи, че той прави себе си да става каквото иска, за да изпълни своите цели. С основание изпитваме страхопочитание пред тази способност на Бога, но дали е абсолютно невъзможно за нас да я наподобяваме? Не.

¹⁹ Ние сме направени по образа на Бога. (Битие 1:26) Затова хората се различават от всички други творения на земята. Ние не сме движени единствено от инстинкта, наследствеността или факторите на околната среда. Йехова ни е дал един скъпоценен дар — свободната воля. Въпреки своите ограничения и несъвършени качества, ние сме свободни да решим какво да стане от нас. Искаш ли да бъдеш любещ, мъдър, справедлив човек, който използва силата си по правилен начин? Благодарение на помощта от духа на Йехова можеш да станеш точно такъв! Помисли за доброто, което ще постигнеш така.

20. Какво добро можем да направим, когато подражаваме на Йехова?

²⁰ Ще угодиш и на своя небесен Баща, ще зарадваш сърцето му. (Притчи 27:11) Можеш дори да ‘Му бъдеш във всичко угоден’, защото той разбира твоите ограничения. (Колосяни 1:9, 10) И като продължаваш да изграждаш добри качества в подражание на своя обичан Баща, ще бъдеш благословен с голяма привилегия. В един потънал в мрак, отчужден от Бога свят ти ще носиш светлина.  (Матей 5:1, 2, 14) Ще помагаш да се разпространяват по цялата земя отблясъците от славната личност на Йехова. Каква огромна чест е това!

21, 22. Какво безкрайно пътуване очаква всички онези, които обичат Йехова?

²¹ Тази проста подкана в Яков 4:8 не е само една цел. Това е цяло пътуване. Докато оставаме верни, това пътуване няма да свърши. Никога няма да престанем да се приближаваме все повече и повече до Йехова. Та нали винаги ще има какво да научим за него. Не бива да си мислим, че тази книга ни научи на всичко, което можем да знаем за Йехова. Та ние едва започнахме да обсъждаме всички онези неща, които Библията казва за Бога! А дори и самата Библия не ни казва всичко, което може да се знае за Йехова. Апостол Йоан предположил, че ако всичко, което Исус направил по време на земната си служба, бъде записано, ‘цял свят няма да побере написаните книги’. (Йоан 21:25) Ако това може да бъде казано за Сина, то колко повече то ще се отнася и за Бащата!

 ²² Дори и през вечния живот ученето за Йехова няма да има край. (Еклисиаст 3:11) Представи си тогава каква перспектива има пред нас! След като сме живели стотици, хиляди, милиони и дори милиарди години, ще знаем много, много повече за Йехова Бог от сега. Но въпреки това ще знаем, че има още безброй чудесни неща за научаване. Ще горим от желание да научим повече, защото винаги ще имаме причина да мислим, както мислел псалмистът, който пял: „За мене е добре да се приближа при Бога.“ (Псалм 73:28) Вечният живот ще бъде невероятно богат и разнообразен — и най–възнаграждаващата част от него винаги ще бъде това да се приближаваме повече до Йехова.

23. Какво си насърчен да правиш?

²³ Отвърни на любовта на Йехова сега, като го обичаш с цялото си сърце, душа, ум и сила. (Марко 12:29, 30) Нека любовта ти бъде лоялна и непоколебима. Нека решенията, които вземаш всеки ден — от най–малкото до най–важното, — отразяват същия ръководен принцип: че винаги ще избираш пътеката, която те води до по–здрави взаимоотношения с твоя небесен Баща. И най–вече, нека се приближаваш все повече до Йехова, и нека той се приближава все повече до тебе — през цялата вечност!