КАКВО ти идва на ум, когато чуеш думите „душа“ и „дух“? Мнозина вярват, че те означават нещо невидимо и безсмъртно, което съществува вътре в нас. Те мислят, че при смъртта тази невидима част от човека напуска тялото и продължава да живее някъде другаде. Тъй като това вярване е толкова широко разпространено, много хора са изненадани да научат, че то съвсем не е учение на Библията. Тогава какво представляват душата и духът според Божието Слово?

Първо, да видим какво се казва за душата. Може би си спомняш, че първоначално Библията била написана главно на еврейски и гръцки език. Когато споменавали душата, нейните писатели използвали еврейската дума „нѐфеш“ или гръцката „психѝ“. Тези две думи се появяват в Библията над 800 пъти и в „Превод на новия свят“ са предадени като „душа“ в основния текст или в бележка под линия. Ако изследваме начина, по който думите „душа“ и „души“ се използват в Библията,  става ясно, че се отнасят основно за: 1) хора, 2) животни и 3) живота на човека или животното. Нека да разгледаме някои стихове, които представят тези три значения.

Хора. „В Ноевите дни ... няколко човека, тоест осем души, се спасиха, преминавайки през водата.“ (1 Петър 3:20) Тук думата „души“ ясно се отнася за хора — Ной, жена му, тримата му синове и жените им. В Изход 16:16 се дават напътствия на израилтяните относно събирането на манна. Те трябвало да събират „според броя на душите“ в шатъра на всеки от тях. Така че количеството манна, което било събирано, се определяло от броя на хората в семейството. Някои други библейски примери за приложението на думите „душа“ и „души“ към човек или група от хора се намират в Битие 46:18, Исус Навиев 11:11, Деяния 27:37 и Римляни 13:1.

Животни. В библейския разказ за сътворението четем: „И Бог каза още: ‘Нека водите да загъмжат от живи души и нека летящи създания да летят над земята в небесното пространство!’ И Бог каза още: ‘Нека земята да роди живи души според вида им, домашни животни, други движещи се по земята животни и земни диви животни според вида им!’ И стана точно така.“ (Битие 1:20, 24) В този откъс рибите, домашните и дивите животни са наречени с една и съща дума — „души“. Птиците и други животни също са наречени души в Битие 9:10, Левит 11:46 и Числа 31:28.

Животът на човека. Понякога думата „душа“ означава живота на човека. Йехова казал на Моисей: „Всички, които искаха да те убият [които искаха душата ти — бел. под линия], са мъртви.“ (Изход 4:19) Какво искали враговете на Моисей? Да отнемат живота му. Друг пример е Рахил. Описвайки как тя ражда сина си Вениамин, Библията посочва: „Животът ѝ я напускаше [душата ѝ излизаше — бел. под линия].“ (Битие 35:16–19) Тогава Рахил изгубила живота си. Обърни внимание и на думите на Исус. След като казал, че е добрият пастир,  той добавил: „Давам живота [душата — бел. под линия] си за овцете.“ (Йоан 10:15) Исус дал душата си, или живота си, в полза на човечеството. В тези библейски откъси думата „душа“ ясно се отнася за живота на човека. Още примери за това значение на „душа“ ще намериш в 3 Царе 17:17–23, Матей 10:39, Йоан 15:13 и Деяния 20:10.

Като продължиш да изучаваш Божието Слово, ще видиш, че никъде в него думата „душа“ не е определена като „безсмъртна“ или „вечна“. Вместо това в Библията е записано, че душата умира, което означава, че е смъртна. (Езекиил 18:4, 20)

Нека сега да разгледаме как се използва думата „дух“ в Библията. Някои хора мислят, че „дух“ е просто друга дума за „душа“. Но не е така. Библията ясно показва, че духът и душата са две различни неща. По какво се различават те?

Когато говорели за духа, писателите на Библията използвали еврейската дума „ру̀ах“ или гръцката „пнѐвма“. Самата Библия показва какво е тяхното значение. Например в Псалм 104:29 пише: „Вземеш ли духа им [ру̀ах], умират и се връщат в пръстта си.“ В Яков 2:26 се отбелязва, че „тялото без дух [пнѐвма] е мъртво“. В тези стихове думата „дух“ се отнася за това, което дава живот на тялото. Без дух тялото е мъртво. Ето защо в Библията думата „ру̀ах“ е предадена не само като „дух“, но и като „сила“, или жизнена сила. Например Бог казал относно Потопа в дните на Ной: „Аз ще изпратя водите на потопа върху земята, за да унищожа всяко създание под небесата, в което действа жизнената сила [ру̀ах].“ (Битие 6:17; 7:15, 22) Следователно думата „дух“ се отнася за невидимата сила (искрата на живота), която оживява всички живи същества.

Душата и духът не са едно и също. Тялото се нуждае от духа, както едно радио се нуждае от електричество, за да функционира. Когато му сложиш батерии или го включиш в електрическата мрежа, радиото започва да  работи. Но ако няма батерии или е изключено от мрежата, то не може да функционира. Подобно на това духът е силата, която оживява тялото ни. Като електричеството духът няма чувства и не може да мисли. Той е безлична сила. Но без него телата ни „умират и се връщат в пръстта“, както казал псалмистът.

Относно смъртта на човека в Еклисиаст 12:7 се казва: „Пръстта се връща в земята, където е била, а духът се връща при истинския Бог, който го е дал.“ Когато духът, или жизнената сила, напусне тялото, то умира и се връща там, откъдето е дошло — в земята. По същия начин и жизнената сила се връща там, откъдето е дошла — при Бога. (Йов 34:14, 15; Псалм 36:9) Това не означава, че тя в действителност отива на небето. По–скоро означава, че когато човек умре, всяка надежда да живее отново зависи от Йехова Бог. Животът му, образно казано, е в ръцете на Бога. Само той може да даде обратно на човека дух, или жизнена сила, за да живее отново.

Колко утешително е да знаем, че Бог ще направи точно това за всички, които почиват в „паметните гробници“! (Йоан 5:28, 29) При възкресението Йехова ще сътвори ново тяло за хората, които спят в смъртта, и ще ги съживи, като им даде дух, или жизнена сила. Какво радостно време ще бъде това!

Ако искаш да научиш повече за употребата на думите „душа“ и „дух“ в Библията, ще намериш ценна информация в брошурата „Какво става с нас, когато умрем?“ и в книгата Reasoning From the Scriptures („Как да разсъждаваме върху Писанието“), стр. 375–384. И двете са издания на Свидетелите на Йехова.