1–3. а) Каква безспорна истина посочва Библията? б) Как можем да си избираме приятели, които ще ни оказват положително влияние?

В ИЗВЕСТЕН смисъл човек е като гъба — има склонността да попива всичко, което го заобикаля. Много е лесно да приемем, дори и несъзнателно, нагласата, стандартите и качествата на онези, с които общуваме отблизо.

² Библията посочва една безспорна истина, като казва: „Който ходи с мъдрите, ще стане мъдър, а който дружи с безразсъдните, ще пострада.“ (Притчи 13:20) Тук не се говори за бегли познанства. Изразът „ходя с някого“ показва по–продължително общуване. Коментирайки този стих, един библейски справочник обяснява: „Да ходиш с някого, съдържа мисълта за любов и привързаност.“ Сигурно ще се съгласиш, че сме склонни да подражаваме на онези, които обичаме. Тъй като се привързваме емоционално към тях, те могат да ни оказват силно влияние — било то добро, или лошо.

³ За да останем в Божията любов, е изключително важно да си избираме приятели, които ще ни оказват положително влияние. Как можем да правим това? Просто казано, като обичаме онези, които Бог обича, и като направим неговите приятели свои приятели. Помисли: нима можем да намерим по–добри приятели от хората, притежаващи качествата, които  Йехова търси в приятелите си? Тогава нека да видим какви хора обича Бог. Ако вземаме предвид гледната точка на Йехова, ще бъдем по–подготвени да си избираме добри приятели.

4. Защо Йехова с право има високи изисквания към приятелите си и защо нарекъл Авраам свой приятел?

⁴ Йехова има високи изисквания за приятелството. И нима няма право на това? Та нали той е Върховният господар на Вселената и приятелството с него е най–голямата чест! Тогава кои хора избира той за свои приятели? Йехова се приближава до онези, които му имат доверие и се уповават изцяло на него. Нека разгледаме примера на патриарха Авраам, известен със забележителната си вяра. Бог поискал от него да принесе сина си в жертва. * Трудно е да си представим по–голямо изпитание за вярата на един баща. Въпреки това Авраам „едва не принесъл в жертва Исаак“, като вярвал напълно, „че Бог ще може дори да го възкреси от мъртвите“. (Евреи 11:17–19) Тъй като Авраам проявил такава вяра и послушание, Йехова с обич го нарекъл свой приятел. (Исаия 41:8; Яков 2:21–23)

5. Как гледа Йехова на онези, които са му лоялни и послушни?

⁵ Йехова много цени лоялността и послушанието. Той обича онези, които са готови да поставят лоялността към него над всичко друго. (Прочети 2 Царе 22:26.) Както видяхме в 1 глава, Йехова много се радва, когато хората избират да са му послушни, подбуждани от любов. Той „е близък с честните“,  се казва в Притчи 3:32. Онези, които лоялно изпълняват изискванията на Йехова, получават любеща покана от него — те могат да бъдат гости в „шатъра“ му, поканени са да му се покланят и свободно да се обръщат към него в молитва. (Псалм 15:1–5)

6. Как можем да покажем, че обичаме Исус, и какво изпитва Йехова към онези, които обичат Сина му?

⁶ Йехова обича онези, които обичат Исус, неговия единороден Син. Исус казал: „Който ме обича, ще спазва словото ми, моят Баща ще го обича и ще отидем при него и ще заживеем заедно с него.“ (Йоан 14:23) Как можем да покажем любовта си към Исус? Безспорно това ще стане, като спазваме заповедите му, сред които е и задачата да проповядваме добрата новина и да правим ученици. (Матей 28:19, 20; Йоан 14:15, 21) Ние показваме любовта си към Исус и като „следваме неговите стъпки“, подражавайки му с думите и делата си по най–добрия начин, на който сме способни като несъвършени хора. (1 Петър 2:21) Онези, които от любов към Божия Син полагат усилия да следват стъпките му, радват сърцето на Йехова.

7. Защо е мъдро да сме приятели с приятелите на Йехова?

⁷ Вяра, лоялност, послушание и любов към Исус и неговия начин на живот — това са някои от качествата, които Йехова търси в своите приятели. Всеки от нас трябва да се запита: „Виждат ли се тези качества и начин на живот в хората, с които общувам най–отблизо? Избрал ли съм приятелите на Йехова за свои приятели?“ Мъдро е да направиш това. Хората, които развиват богоугодни качества и пламенно проповядват добрата новина за Царството, могат да ни влияят положително и да ни подбуждат да живеем според решението си да радваме Бога. (Виж блока „ Какъв е добрият приятел?“.)

8. Какво ти прави впечатление във връзка с отношенията между: а) Ноемин и Рут; б) тримата млади евреи; в) Павел и Тимотей?

⁸ В Свещеното писание се съдържат много примери на хора, които са извлекли полза от правилния избор на приятели. Можеш да прочетеш за взаимоотношенията между Ноемин и нейната снаха Рут, за силната приятелска връзка между тримата млади евреи във Вавилон и за приятелството на Павел и Тимотей. (Рут 1:16; Даниил 3:17, 18; 1 Коринтяни 4:17; Филипяни 2:20–22) Но нека обърнем внимание на друг забележителен пример — приятелството на Давид и Йонатан.

9, 10. Каква била основата на приятелството между Давид и Йонатан?

⁹ Библията ни казва, че след като Давид убил Голиат, Йонатан се привързал към Давид и „го обикнал както своята душа“. (1 Царе 18:1) Така започнало неразрушимо приятелство, което въпреки голямата разлика във възрастта продължило, докато Йонатан не загинал в битка. * (2 Царе 1:26) На какво се основавала силната връзка между двамата приятели?

¹⁰ Давид и Йонатан били свързани помежду си от своята любов към Бога и от силното си желание да му останат верни. Връзката между тях била духовна. Всеки от двамата проявявал качества, които го правели скъп за другия. Несъмнено Йонатан бил впечатлен от смелостта и пламенността на младежа, който безстрашно защитил името на Йехова. Давид, от своя страна, уважавал по–възрастния мъж, който лоялно  подкрепял уредбите на Йехова и безкористно поставял интересите на приятеля си пред своите. Да разгледаме например какво се случило, когато Давид бил в много труден период и живеел като беглец в пустинята, за да се спаси от гнева на злия цар Саул, бащата на Йонатан. Проявявайки забележителна лоялност, Йонатан поел инициативата и отишъл при Давид, „за да укрепи доверието му в Бога“. (1 Царе 23:16)  Представи си как се зарадвал Давид, когато скъпият му приятел дошъл при него, за да го подкрепи и насърчи! *

11. Какво научаваш за приятелството от примера на Йонатан и Давид?

¹¹ Какво научаваме от примера на Йонатан и Давид? Преди всичко виждаме, че най–важното нещо за приятелите е да имат общи духовни ценности. Когато се сближаваме с хора, които споделят нашите вярвания, морални ценности и желание да останем верни  на Бога, ние се насърчаваме и укрепваме чрез взаимна размяна на мисли, чувства и преживявания. (Прочети Римляни 1:11, 12.) Такива приятели с духовна нагласа намираме сред християнските си братя. Но означава ли това, че всеки, който идва на събранията в Залата на Царството, е добър приятел? Не непременно.

12, 13. а) Защо дори сред християните трябва да сме избирателни относно приятелите си? б) С какви трудности се сблъсквали сборовете през I в. и какви строги предупреждения бил подтикнат да отправи Павел?

¹² Дори в рамките на сбора трябва да сме избирателни, ако искаме приятелите ни да ни укрепват духовно. Трябва ли да ни изненадва това? Не. На някои в сбора може да им е необходимо повече време да стигнат до християнска зрялост, точно както на някои плодове на дървото им трябва повече време да узреят. Така че във всеки сбор има християни, които са на различен етап от духовния си растеж. (Евреи 5:12 — 6:3) Разбира се, ние проявяваме търпение и любов към по–новите или по–слабите, защото искаме да им помогнем да израснат духовно. (Римляни 14:1; 15:1)

¹³ Понякога в сбора може да възникне ситуация, при която да е необходимо да внимаваме с кого общуваме. Някои хора може да имат неподходящо поведение. Други може лесно да се обиждат или постоянно да се оплакват. Сборовете през I в. се сблъсквали с подобни трудности. Макар че повечето християни в тях били верни, имало отделни личности, които не се държали както трябва. Тъй като някои хора от сбора в Коринт не подкрепяли определени християнски учения, апостол Павел предупредил сбора: „Не се заблуждавайте! Общуването с лоши приятели разваля добрите навици.“ (1 Коринтяни 15:12, 33) Павел предупредил и Тимотей, че дори сред християните може  да има такива, които не се държат по достоен начин. Тимотей трябвало да страни от такива хора, като не общува отблизо с тях. (Прочети 2 Тимотей 2:20–22.)

14. Как можем да приложим принципа, който е в основата на предупрежденията на Павел относно приятелите?

¹⁴ Как можем да приложим принципа, който е в основата на предупрежденията на Павел? Като избягваме близкото общуване с всеки — в сбора или извън него, — който би могъл да ни окаже покваряващо влияние. (2 Солунци 3:6, 7, 14) Трябва да пазим своята духовност. Не забравяй, че попиваме като гъба нагласата и поведението на близките си приятели. И точно както ако потопим гъба в оцет, не можем да очакваме тя да се напои с вода, така и ако общуваме с хора, които ни оказват отрицателно влияние, не можем да очакваме да възприемем нещо положително от тях. (1 Коринтяни 5:6)

15. Какво можеш да направиш, за да си намериш духовно зрели приятели в сбора?

¹⁵ За щастие, имаме много възможности да си намерим приятели сред своите събратя, които ще ни оказват благотворно влияние. (Псалм 133:1) Как можеш да намериш духовно зрели приятели в сбора? Няма съмнение, че ако самият ти се стремиш към угодни на Бога качества и поведение, другите с подобна нагласа ще бъдат привлечени към тебе. Същевременно може би ще е нужно да предприемеш някои стъпки, за да завържеш нови приятелства. (Виж блока „ Как намерихме добри приятели“.) Търси хора, които проявяват качества, каквито ти самият искаш да притежаваш. Вслушай се в библейския съвет да „отвориш широко сърцето си“, като си търсиш приятели сред своите събратя независимо от тяхната раса, народност или култура. (2 Коринтяни 6:13; прочети 1 Петър 2:17) Не се ограничавай само до връстниците си. Помни, че Йонатан бил доста по–възрастен от Давид. Много от по–възрастните братя  и сестри могат да обогатят приятелството с опита и мъдростта си.

16, 17. Защо не бива да се отдръпваме от сбора, ако брат или сестра ни обиди по някакъв начин?

¹⁶ Тъй като хората в сбора са с различни характери и произход, от време на време може да възникват проблеми. Някой брат или сестра може да каже или да направи нещо, което да ни нарани. (Притчи 12:18) Понякога се появяват трудности поради различия на характерите, недоразумения или разминаване в мненията. Дали такива проблеми ще са препятствие за нас и заради тях ще страним от сбора? Не и ако изпитваме искрена любов към Йехова и към онези, които той обича.

¹⁷ Като наш Създател, който поддържа живота ни,  Йехова заслужава нашата любов и пълна преданост. (Откровение 4:11) Освен това сборът, който той се радва да използва, заслужава лоялната ни подкрепа. (Евреи 13:17) Така че, ако някой брат или сестра ни обиди или разочарова по някакъв начин, няма да се отдръпнем от сбора в знак на протест. Та нали този, който ни е обидил, не е Йехова?! Любовта ни към него никога не би ни позволила да му обърнем гръб и да отхвърлим народа му! (Прочети Псалм 119:165.)

18. а) Какво можем да правим, за да допринасяме за мира в сбора? б) Каква полза ще извлечем, ако решим да простим, когато имаме основателна причина за това?

¹⁸ Любовта към християнските ни братя ни подбужда да допринасяме за мира в сбора. Йехова не очаква съвършенство от онези, които обича, така че и ние не бива да го очакваме. Любовта ни помага да пренебрегваме малките прегрешения и да помним, че всички сме несъвършени и правим грешки. (Притчи 17:9; 1 Петър 4:8) Тя ни помага да „си прощаваме щедро“. (Колосяни 3:13) Не винаги е лесно да прилагаме този съвет. Ако позволим на отрицателните емоции да вземат връх, може да започнем да таим неприязън, като смятаме, че с гнева си ще накажем човека, който ни е обидил. В действителност обаче, като таим неприязън, вредим на самите себе си. Ако решим да простим, когато имаме основателна причина за това, ще бъдем богато благословени. (Лука 17:3, 4) Тогава ще придобием душевен мир, ще съхраним мира в сбора и най–вече ще запазим отношенията си с Йехова. (Матей 6:14, 15; Римляни 14:19)

19. В какви ситуации може да е необходимо да престанем да общуваме с някого?

¹⁹ Понякога от нас се изисква да престанем да общуваме с някого, който е бил член на сбора. Такава необходимост възниква, когато някой, който нарушава Божия закон и не се разкайва, е изключен от сбора,  или когато някой отхвърля вярата, като поучава фалшиви доктрини или се самоотстранява от сбора. Божието Слово ясно ни казва „да престанем да общуваме“ с такива хора. * (Прочети 1 Коринтяни 5:11–13; 2 Йоан 9–11) Може да ни е много трудно да избягваме някого, който ни е бил приятел или е наш роднина. Ще заемем ли твърда позиция, като по този начин покажем, че поставяме лоялността към Йехова и праведните му закони над всичко останало? Не забравяй, че Йехова високо цени лоялността и послушанието.

20, 21. а) Защо уредбата за изключването е любеща? б) Защо е изключително важно да избираме мъдро приятелите си?

²⁰ Уредбата за изключването е наистина любеща мярка от Йехова. Защо можем да кажем това? Отстраняването на неразкайващия се грешник показва любов към святото име на Йехова и към всичко, което то представя. (1 Петър 1:15, 16) Изключването предпазва сбора. Верните му членове са защитени от неблагоприятното влияние на неразкайващите се грешници и могат да продължават да се покланят на Йехова, уверени, че сборът е сигурен пристан в този порочен свят. (1 Коринтяни 5:7; Евреи 12:15, 16) Строгото порицание показва любов към провинилия се. То може да е точно това, от което той се нуждае, за да дойде на себе си и да предприеме стъпките, необходими за връщането му при Йехова. (Евреи 12:11)

²¹ Не можем да отречем факта, че близките ни приятели могат да ни оказват много силно влияние. Затова е изключително важно да избираме мъдро с кого общуваме. Като сме приятели с приятелите на Йехова и като обичаме онези, които той обича, ще се заобиколим с възможно най–добрите приятели. Онова, което възприемаме от тях, ще ни помага да живеем според решението си да радваме Йехова.