1, 2. Какъв коварен план замислил Валаам, за да навреди на Божия народ?

РИБАРЯТ отива на любимото си място. Целта му е да улови определен вид риба. Той избира стръвта и хвърля въдицата. Малко по–късно кордата се опъва, пръчката се огъва и той навива макарата, за да извади улова си. Рибарят се усмихва, защото знае, че е избрал подходящата стръв.

² Това ни напомня за случилото се през 1473 г. пр.н.е. Един мъж на име Валаам внимателно обмислял каква примамка да използва за Божия народ, който бил на стан в моавските равнини, на границата с Обетованата земя. Валаам твърдял, че е пророк на Йехова, но всъщност бил просто алчен човек, нает да прокълне Израил. Поради намесата на Йехова обаче единственото, което успял да направи, било да го благослови. Тъй като искал да получи възнаграждението си, Валаам решил, че би могъл да накара самия Бог да прокълне народа си, ако израилтяните бъдат изкушени да извършат сериозен грях. Така Валаам заложил примамката — съблазнителните млади моавки. (Числа 22:1–7; 31:15, 16; Откровение 2:14)

3. Доколко успял коварният замисъл на Валаам?

³ Била ли успешна тази тактика? До известна степен. Десетки хиляди израилтяни се хванали на  въдицата и „блудствали с дъщерите на Моав“. Те дори започнали да се покланят на моавските богове, сред които бил и отвратителният бог на плодородието Ваал от Фегор. В резултат на това 24 000 израилтяни били унищожени на прага на Обетованата земя. Каква трагедия! (Числа 25:1–9)

4. Защо хиляди израилтяни станали жертва на неморалността?

⁴ Какво довело до тази беда? Много от хората развили зло сърце, като се отдалечили от Йехова — Бога, който ги избавил от Египет, хранил ги в пустинята и ги довел благополучно до земята, която им бил обещал. (Евреи 3:12) Относно този случай апостол Павел писал: „Да не вършим блудство, както блудстваха някои от тях и в един ден загинаха двайсет и три хиляди души.“ * (1 Коринтяни 10:8)

5, 6. Защо разказът за греха на израилтяните в моавските равнини е от полза за нас днес?

⁵ Разказът в Числа съдържа важни поуки за Божиите служители днес, намиращи се на прага на много по–велика обетована земя. (1 Коринтяни 10:11) Например  светът е обсебен от мисълта за секс подобно на древния Моав, но в много по–голям мащаб. Освен това всяка година хиляди християни стават жертва на неморалността — същата примамка, с която били уловени израилтяните. (2 Коринтяни 2:11) И подобно на Зимрий, който нагло довел една мадиамка в своя шатър насред израилтянския стан, някои личности, които общуват с Божия народ днес или дори са част от него, оказват покваряващо влияние в християнския сбор. (Числа 25:6, 14; Юда 4)

⁶ Виждаш ли себе си в съвременните „моавски равнини“? Виждаш ли наградата на хоризонта — дългоочаквания нов свят? Ако да, направи всичко по силите си да останеш в Божията любов, като спазваш заповедта: „Бягайте от блудство!“ (1 Коринтяни 6:18)

7, 8. Какво представлява блудството и как онези, които го вършат, жънат каквото са посели?

⁷ Според библейската си употреба думата „блудство“ (на гръцки: „порнѝа“) се отнася за непозволени сексуални отношения извън валидния според Библията брак. Тя включва прелюбодейство, проституция и сексуални отношения между неженени хора (в това число орален и анален секс), както и сексуални действия, в които участват половите органи на човек, за когото вършещият тези действия не е женен. Включва също такива отношения между хора от един и същи пол, както и содомия. *

⁸ В Свещеното писание се казва ясно: който върши блудство, не може да остане в християнския сбор и няма да получи вечен живот. (1 Коринтяни 6:9; Откровение 22:15) Освен това още сега тези хора жънат горчиви последствия, като например загуба на  доверието и самоуважението, семейни проблеми, угризения на съвестта, нежелана бременност, болести и дори смърт. (Прочети Галатяни 6:7, 8.) Защо изобщо да поемаш по път, осеян с толкова болка? За съжаление, мнозина не мислят за евентуалните последици, когато правят първата погрешна стъпка, а тя често е свързана с порнографията.

9. Безобидна ли е порнографията? Обясни.

⁹ В много страни порнографията * се среща по вестникарските будки, в музиката и по телевизията, а интернет е буквално залят от нея. Безобидна ли е тя, както твърдят някои хора? Съвсем не! Възможно е онези, които гледат порнография, да развият навика да мастурбират * и да започнат да подхранват „срамни сексуални страсти“, които може да доведат до пристрастяване към секса, извратени желания, сериозни проблеми в брака и дори развод. (Римляни 1:24–27; Ефесяни 4:19) Един учен сравнява пристрастеността към секса с рака. Той казва: „Тя расте и се разпространява. Почти никога не изчезва от само себе си и много трудно се лекува.“

10. Как можем да приложим принципа от Яков 1:14, 15? (Виж също блока „ Намерих сили да бъда морално чист“.)

¹⁰ Разгледай думите, записани в Яков 1:14, 15: „Всеки е изпитван, като бива теглен и примамван от собственото си желание. И след като желанието зачене, ражда грях, а грехът, когато бъде извършен, донася  смърт.“ Затова, ако в ума ти се промъкне лошо желание, незабавно предприеми действия да го премахнеш! Например, ако без да искаш, видиш еротични изображения, бързо отвърни погледа си, изключи компютъра или превключи телевизора на друг канал. Направи каквото е необходимо да не се поддадеш на неморалното желание, докато още не се е разраснало неконтролируемо и не те е надвило! (Прочети Матей 5:29, 30.)

11. Как можем да покажем упованието си в Йехова, когато се борим с погрешни желания?

¹¹ С основание Бог, който ни познава по–добре от нас самите, ни подканя: „Умъртвете онова, което е земно в частите на вашите тела — блудство, нечистота, сексуални страсти, вредни желания и алчност,  която е идолопоклонство.“ (Колосяни 3:5) Вярно е, че това може да не е лесно. Но не забравяй, че имаме любещ и търпелив небесен Баща, към когото да се обърнем. (Псалм 68:19) Затова бързо потърси помощ от него, когато в ума ти се промъкнат погрешни мисли. Моли се за „силата, надхвърляща нормалното“, и се стреми да мислиш за други неща. (2 Коринтяни 4:7; 1 Коринтяни 9:27; виж блока „ Как да се преборя с лош навик?“)

12. Какво представлява „сърцето“ ни и защо трябва да го пазим?

¹² Мъдрият Соломон писал: „Повече от всичко друго, което трябва да се пази, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“ (Притчи 4:23) Нашето „сърце“ е вътрешното ни „аз“, личността, която сме в действителност в Божиите очи. Нещо повече, Божията преценка за „сърцето“ ни, а не начинът, по който изглеждаме в очите на другите, определя дали ще получим вечен живот. Това е толкова проста, но същевременно отрезвяваща истина. За да не гледа по непристоен начин на жена, верният Йов „сключил договор с очите си“. (Йов 31:1) Какъв хубав пример за нас! Псалмистът проявил същата нагласа, като се молил: „Отвърни очите ми от безполезни неща!“ (Псалм 119:37)

13. Коя била Дина и защо изборът ѝ на приятели бил неразумен?

¹³ Както видяхме в 3 глава, нашите приятели могат да ни оказват силно влияние, било то добро, или лошо. (Притчи 13:20; прочети 1 Коринтяни 15:33) Да разгледаме случилото се с Дина, дъщерята на патриарха Яков. Въпреки доброто възпитание, което получила, тя неразумно се сприятелила с ханаанките. Също като моавките ханаанките били известни с неморалността си. (Левит 18:6–25) В очите на ханаанските мъже, включително и на Сихем, който бил  „най–почтеният човек в целия дом на баща си“, Дина изглеждала като жена, която би приела сексуални отношения. (Битие 34:18, 19)

14. Как изборът на Дина довел до трагедия?

¹⁴ Когато Дина се запознала със Сихем, вероятно дори не ѝ минавало през ума да има интимни отношения с него. Той обаче постъпил така, както биха постъпили повечето ханаанци, когато усетят сексуална възбуда. Всяка съпротива от страна на Дина вече била безполезна, защото той „я взел“ и „я изнасилил“. Изглежда, впоследствие я обикнал, но това не променило стореното. (Прочети Битие 34:1–4.) И Дина не била единствената пострадала. Изборът ѝ на приятели предизвикал събития, които донесли срам и позор на цялото ѝ семейство. (Битие 34:7, 25–31; Галатяни 6:7, 8)

15, 16. Как можем да придобием истинска мъдрост? (Виж също блока „ Библейски стихове за размисъл“.)

¹⁵ Дина получила важен урок, но платила скъпо за  него. Не е необходимо онези, които обичат Йехова и му се подчиняват, да се учат от горчив опит. Тъй като слушат Бога, те избират да „ходят с мъдрите“. (Притчи 13:20а) Така разбират „целия път на добротата“ и избягват ненужните проблеми и болки. (Притчи 2:6–9; Псалм 1:1–3)

¹⁶ Мъдростта от Бога е на разположение на всички, които жадуват за нея и се стремят да утолят  тази жажда, като постоянстват в молитва и редовно изучават Божието Слово и материалите, осигурени от „верния и разумен роб“. (Матей 24:45; Яков 1:5) От голямо значение е и смирението, което се проявява в готовността да приемеш библейски съвет. (4 Царе 22:18, 19) Например един християнин може да разбира по принцип, че сърцето е измамливо и готово на всичко от отчаяние. (Йеремия 17:9) Но дали, когато се налага, той е достатъчно смирен да приеме конкретен любещ съвет и помощ?

17. Каква ситуация може да възникне в семейството и как бащата може да я обсъди с дъщеря си?

¹⁷ Представи си следната ситуация: Един баща не позволява на дъщеря си да излезе с млад християнин без придружител. Тя казва: „Татко, не ми ли вярваш? Няма да правим нищо лошо!“ Тя може да обича Йехова и да има най–добри намерения, но дали „постъпва мъдро“? Бяга ли от блудство? Или глупаво „се уповава на сърцето си“? (Притчи 28:26) Може би се сещаш за допълнителни принципи, които ще помогнат на този баща и дъщеря му да обсъдят въпроса. (Виж Притчи 22:3; Матей 6:13; 26:41.)

18, 19. Какво изкушение се появило в живота на Йосиф и как се справил той с него?

¹⁸ Един млад човек, който обичал Бога и бягал от блудство, бил Йосиф, природеният брат на Дина. (Битие 30:20–24) Като дете той видял лично резултата от безразсъдството на сестра си. Несъмнено тези спомени, както и желанието му да остане в Божията любов, го предпазили след години в Египет, когато съпругата на господаря му се опитвала „всеки ден“ да го съблазни. Разбира се, тъй като бил роб, Йосиф не можел просто да напусне работа и да си тръгне! В тази ситуация от него се изисквало да постъпи мъдро и смело. Той отказвал многократно на съпругата на  Петефрий и накрая дори избягал от нея. (Прочети Битие 39:7–12.)

¹⁹ Помисли: Ако Йосиф си мечтаел за тази жена или често мислел за секс, щял ли да запази своята неопетненост? Вероятно не. Йосиф не занимавал ума си с грешни неща, а ценял отношенията си с Йехова, както се вижда от думите му към жената на Петефрий: „Господарят ми не ... е задържал от мене [нищо] друго освен тебе, защото си му жена. Тогава как бих могъл да извърша такова голямо зло и да съгреша против Бога?“ (Битие 39:8, 9)

20. Как Йехова помогнал на Йосиф?

²⁰ Представи си радостта на Йехова, когато наблюдавал как младият Йосиф, който бил далече от семейството си, се пази неопетнен ден след ден. (Притчи 27:11) По–късно Йехова направлявал събитията така, че Йосиф не само бил освободен от затвора, но и бил назначен за управител над целия Египет и над хранителните му запаси! (Битие 41:39–49) Колко верни са думите в Псалм 97:10: „Вие, които обичате Йехова, мразете злото! Той пази душите на своите лоялни служители, избавя ги от ръката на злите.“

21. Как един млад брат проявил смелост и останал неопетнен?

²¹ Днес също много служители на Бога показват,  че „мразят злото“ и „обичат доброто“. (Амос 5:15) Един млад брат в африканска страна си спомня как негова съученичка дръзко му предложила секс, ако ѝ помогне по време на контролно по математика. „Веднага ѝ отказах — споделя той. — Като останах неопетнен, запазих достойнството и самоуважението си, които са много по–ценни от сребро и злато.“ Наистина грехът може да донесе временна наслада, но често такива мимолетни удоволствия носят много болка. (Евреи 11:25) Освен това те бледнеят на фона на трайното щастие, което идва от послушанието към Йехова. (Притчи 10:22)

22, 23. а) Защо, ако някой християнин извърши сериозен грях, положението му не е безнадеждно? б) Каква помощ е на разположение за съгрешилия?

²² Тъй като сме несъвършени, всички ние водим борба, за да победим желанията на плътта и да вършим онова, което е правилно в Божиите очи. (Римляни 7:21–25) Йехова знае това и „помни, че ние сме пръст“. (Псалм 103:14) Може да се случи обаче някой християнин да извърши сериозен грях. Безнадеждно ли е положението му? В никакъв случай! Разбира се, грешникът може да пожъне горчиви плодове, подобно на цар Давид. Но Бог винаги е „готов да прощава“ на онези, които се разкайват и „признават открито греховете си“. (Псалм 86:5; Яков 5:16; прочети Притчи 28:13)

²³ Освен това Бог милостиво е дал на християнския сбор „дарове във вид на хора“ — зрели духовни пастири, които са способни и готови да се притекат на помощ. (Ефесяни 4:8, 12; Яков 5:14, 15) Тяхната цел е да помогнат на съгрешилия да възстанови взаимоотношенията си с Бога и както казва мъдрият библейски писател, „да придобие разумно сърце“, за да не повтаря греха си. (Притчи 15:32)

24, 25. а) Как младежът, описан в Притчи 7:6–23, показал, че е „безумен“? б) Как можем „да придобием разумно сърце“?

²⁴ В Библията се говори за хора, които са „безумни“, и за такива, които „придобиват разумно сърце“. (Притчи 7:7) Поради духовна незрялост и липса на опит в службата на Бога „безумният“ няма проницателност и добра преценка. Подобно на младежа, описан в Притчи 7:6–23, той може по–лесно да стане жертва на сериозен грях. Но онзи, който „придобива разумно сърце“, обръща сериозно внимание на личността си, като редовно и с молитва изучава Божието Слово. Доколкото е възможно за несъвършен човек, той привежда своите мисли, желания, чувства и житейски цели в хармония с онова, което Бог одобрява. Така той „обича душата си“, или се грижи за себе си, и „намира добро“. (Притчи 19:8)

²⁵ Запитай се: „Убеден ли съм, че Божиите стандарти са правилни? Вярвам ли, че придържането към тях носи най–голямото щастие?“ (Псалм 19:7–10; Исаия 48:17, 18) Ако изпитваш дори най–малкото съмнение по тези въпроси, се постарай да го разсееш. Разсъждавай върху последствията от пренебрегването на Божиите закони. Освен това „опитай и виж, че Йехова е добър“, като живееш според истината и изпълваш ума си с градивни мисли — с неща, които са истинни, праведни, целомъдрени, достойни за обич и добродетелни. (Псалм 34:8; Филипяни 4:8, 9) Можеш да бъдеш уверен, че колкото повече правиш това, толкова повече ще расте любовта ти към Бога, ще обичаш онова, което той обича, и ще мразиш онова, което той мрази. Йосиф не бил свръхчовек. Но той успял „да избяга от блудството“, защото позволил на Йехова да го оформя в продължение на много години и да му даде „разумно сърце“. Дано и с тебе бъде така! (Исаия 64:8)

26. Каква важна тема ще бъде разгледана в следващите глави?

 ²⁶ Нашият Създател е направил половите ни органи не просто за забавление, а за да можем да имаме деца и да се радваме на близост в брака. (Притчи 5:18) Божият възглед за брака ще бъде разгледан в следващите две глави.