1. Какви хора привлича Йехова към себе си и защо те трябва да останат духовно будни?

ИСУС казал: „Истинските поклонници ще се покланят на Бащата с дух и истина, понеже такива поклонници търси Бащата.“ (Йоан 4:23) Когато намери такива хора, както е намерил и тебе, Йехова ги привлича към себе си и към своя Син. (Йоан 6:44) Каква голяма чест! Но онези, които обичат библейската истина, трябва „да се уверяват в това какво е угодно на Господаря“, защото Сатана е майстор на измамата. (Ефесяни 5:10; Откровение 12:9)

2. Обясни как гледа Йехова на онези, които се опитват да смесват истинската религия с фалшива.

² Разгледай случилото се край Синайската планина, когато израилтяните поискали от Аарон да им направи бог. Макар и неохотно, Аарон се съгласил и направил златно теле, но намекнал, че то представя Йехова. Той казал: „Утре ще бъде празник в чест на Йехова!“ Равнодушен ли останал Бог към това смесване на истинската религия с фалшива? Не. Той наредил около 3000 идолопоклонници да бъдат наказани със смърт. (Изход 32:1–6, 10, 28) Каква е поуката за нас? Ако искаме да останем в Божията любов, трябва да „не докосваме нищо нечисто“ и ревностно да пазим истината от всякаква поквара. (Исаия 52:11; Езекиил 44:23; Галатяни 5:9)

3, 4. Защо трябва да обръщаме сериозно внимание на библейските принципи, когато разглеждаме разпространените празници и обичаи?

 ³ За съжаление, след смъртта на апостолите, които възпирали отстъпничеството, т.нар. християни, които не обичали истината, започнали да възприемат езически празници и обичаи, които нарекли християнски. (2 Солунци 2:7, 10) Докато разглеждаме някои от тях, обърни внимание как те отразяват духа на света, а не духа на Бога. Като цяло празниците в света имат нещо общо: те подхранват плътските желания и подкрепят фалшивите религиозни вярвания и спиритизма — отличителните черти на „Вавилон Велики“. * (Откровение 18:2–4, 23) Не забравяй също, че Йехова е наблюдавал лично отблъскващите езически чествания, от които са произлезли много от разпространените обичаи. Няма съмнение, че тези празници са също толкова отвратителни за него и днес. Нима не трябва да се интересуваме какъв е най–вече неговият възглед по този въпрос? (2 Йоан 6, 7)

⁴ Като истински християни, ние знаем, че Йехова не одобрява определени празници. Затова трябва да бъдем твърдо решени в сърцето си да нямаме нищо общо с тях. Като разгледаме причините, поради които Йехова не ги одобрява, ще укрепим решимостта си да избягваме всичко, което може да ни попречи да останем в Божията любов.

5. Защо можем да сме сигурни, че Исус не се е родил на 25 декември?

⁵ В Библията не се говори за празнуване на рождения ден на Исус. Всъщност дори не се знае кога точно  е роден той. Можем да бъдем сигурни обаче, че не се е родил на 25 декември, през студената зима в онази част на света. * Лука например записал, че когато Исус се родил, имало пастири, които „живеели на открито“ и се грижели за овцете си. (Лука 2:8–11) Уточнението, че живеели на открито, нямаше да бъде от значение, ако правели това през цялата година. Но тъй като във Витлеем през зимата валят студени дъждове и сняг, стадата зимували на закрито. Така че пастирите не биха останали да живеят навън. Освен това Йосиф и Мария отишли във Витлеем, защото император Август наредил да се извърши преброяване. (Лука 2:1–7) Малко е вероятно императорът да е наредил на юдеите, които и без друго се бунтували срещу римската власт, да пътуват до родните си места през най–студения период на годината.

6, 7. а) Откъде произлизат много от коледните обичаи? б) Каква е разликата между размяната на подаръци по време на Коледа и даването на подаръци от християните?

⁶ Корените на Рождество Христово, или Коледа, не се намират в Библията, а в древни езически обичаи като римските сатурналии — празници в чест на Сатурн, бога на земеделието. Освен това в една католическа енциклопедия се казва, че на 25 декември поклонниците на бог Митра празнували (според своите изчисления) „раждането на непобедимото слънце“. (New Catholic Encyclopedia) Там четем също, че „Коледа възникнала в период, когато култът към слънцето бил особено силен в Рим“, около три века след смъртта на Христос.

⁷ По време на своите празници езичниците си разменяли подаръци и пирували — обичаи, които са се запазили при празнуването на Коледа. Но както тогава, така и днес това даване на подаръци не е в духа на 2 Коринтяни 9:7, където се казва: „Нека всеки постъпи  така, както е решил в сърцето си, и нека това не бъде неохотно или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост.“ Истинските християни дават, подбуждани от любов, без да се чувстват задължени от някаква дата и без да очакват да получат подаръци в замяна. (Лука 14:12–14; прочети Деяния 20:35) Освен това те са много признателни, че са освободени от бремето на предпразничната треска и дълговете, в които изпадат мнозина в този период на годината. (Матей 11:28–30; Йоан 8:32)

8. За рождения ден на Исус ли донесли подаръци астролозите? Обясни.

⁸ Някой обаче може да каже, че астролозите донесли подаръци за рождения ден на Исус. Всъщност не е така. Със своите дарове те просто изразили уважението си към една важна личност, какъвто бил обичаят в библейски времена. (3 Царе 10:1, 2, 10, 13; Матей 2:2, 11) При това астролозите дори не отишли при Исус в  нощта на раждането му. Когато пристигнали, той не бил новородено бебе в ясли, а вече поотраснало детенце, което живеело с родителите си в обикновена къща.

9. С какво се отличават рождените дни, споменати в Библията?

⁹ Макар че раждането на дете винаги е повод за голяма радост, в Библията не се споменава Божи служител да е празнувал рождения си ден. (Псалм 127:3) Възможно ли е това да е просто пропуск? Не, защото в нея все пак се говори за празнуването на два рождени дни — на един египетски фараон и на Ирод Антипа. (Прочети Битие 40:20–22; Марко 6:21–29.) И двете събития обаче са представени в лоша светлина, особено второто, по време на което била отсечена главата на Йоан Кръстител.

10, 11. Как гледали първите християни на празнуването на рождени дни и защо?

 ¹⁰ В една известна енциклопедия се казва: „Първите християни ... смятали празнуването на рождени дни за езически обичай.“ (The World Book Encyclopedia) Древните гърци например вярвали, че всеки човек има дух закрилник, който присъства на раждането му и го пази през целия му живот. Според една книга за рождените дни този дух имал „мистична връзка с божеството, на чийто рожден ден бил роден даденият човек“. (The Lore of Birthdays) Освен това открай време рождените дни са тясно свързани с астрологията и хороскопите.

¹¹ Навярно Божиите служители в древността отхвърляли обичаите, свързани с рождените дни, не само заради техните езически и спиритически корени, но и заради принципите си. Защо можем да кажем това? Защото тези хора били смирени и скромни мъже и жени, които не гледали на своята поява на бял свят като на някакво велико събитие, което трябва да бъде празнувано. * (Михей 6:8; Лука 9:48) Вместо това те отдавали слава на Йехова и му благодарели за скъпоценния дар на живота. * (Псалм 8:3, 4; 36:9; Откровение 4:11)

12. В какъв смисъл денят на смъртта може да е по–добър от деня на раждането?

¹² Когато умрат, всички верни служители на Бога остават на сигурно място в паметта му и техният бъдещ живот е гарантиран. (Йов 14:14, 15) В Еклисиаст 7:1 се казва: „Доброто име е по–добро от скъпоценно маслиново масло и денят на смъртта — от деня на раждането.“ Нашето „добро име“ е добрата репутация,  която имаме в Божиите очи благодарение на вярната си служба. Важно е да се отбележи, че единственото събитие, чието честване е наредено на християните, е свързано не с раждане, а със смърт — смъртта на Исус, чието превъзходно „име“ е ключът към нашето спасение. (Евреи 1:3, 4; Лука 22:17–20)

13, 14. Какви са корените на разпространените великденски обичаи?

¹³ Макар че е представян като празник за Христовото възкресение, Великден всъщност произлиза от фалшивата религия. Как яйцата и зайците започнали да се използват при празнуването на Великден? В „Британска енциклопедия“ се казва, че яйцата „били широко разпространен символ на новия живот и възкресението“. А зайците открай време са символ на плодовитостта. Следователно Великден е празник, свързан с култа към плодородието и скрит зад маската на празненство за Христовото възкресение. *

¹⁴ Дали Йехова би приел възкресението на неговия Син да бъде отбелязвано с нечисти ритуали за плодородие? В никакъв случай! (2 Коринтяни 6:17, 18) Всъщност Библията изобщо не заповядва честването на Исусовото възкресение, нито дава основания за такова честване. Още по–лошо е това да се прави в съчетание с култ към плодородието.

15. Какъв е произходът на Хелоуин?

¹⁵ Известен със своите вещици, таласъми и други гротескни украшения и атрибути, празникът Хелоуин, честван в навечерието на Вси светии, произхожда от  древните келти в Британия и Ирландия. По време на най–близкото до 1 ноември пълнолуние те празнували Сауин (Самайн) — „края на лятото“. Келтите вярвали, че по време на Сауин завесата между човешкия и духовния свят се отваря и духовете — както добри, така и лоши — обикалят по земята. Смятало се, че душите на мъртвите се връщат по домовете си, и затова семействата приготвяли храна и напитки за своите призрачни гости, надявайки се да ги умилостивят. Така че, когато днес децата обикалят по къщите, облечени като призраци или вещици, и заплашват, че ако не получат лакомство, ще направят пакост, те несъзнателно продължават да изпълняват ритуалите на Сауин.

16, 17. а) Защо християнските двойки, които планират да се оженят, трябва да проучат местните сватбени обичаи в светлината на библейските принципи? б) Какво трябва да вземат предвид християните относно сватбени обичаи като хвърлянето на ориз?

¹⁶ Скоро във Вавилон Велики „никога вече няма да се чуе гласът на младоженец и на невяста“. (Откровение 18:23) Защо? Защото самият Вавилон ще бъде унищожен — отчасти поради спиритическите си обичаи, които могат да омърсят брака още от деня на сватбата. (Марко 10:6–9)

¹⁷ Всяка страна си има свои обичаи. Някои от тях може да изглеждат невинни, но да произлизат от вавилонски ритуали, предназначени да носят късмет на младоженците или на гостите им. (Исаия 65:11) Такава традиция е например хвърлянето на ориз или нещо подобно над главите на младоженците. Възможно е тя да се корени в идеята, че храната умилостивява злите духове и тогава те не вредят на младоженците. Освен това още от древността оризът има мистична връзка с плодовитостта, щастието и дълголетието. Ясно е, че всеки, който иска да остане в Божията любов, ще отхвърля такива омърсени обичаи. (Прочети 2 Коринтяни 6:14–18.)

18. Какви библейски принципи трябва да ръководят двойката, която планира сватба, и гостите, които са поканени?

 ¹⁸ Служителите на Йехова не следват и светски традиции, които могат да лишат сватбата от християнско достойнство или да смутят другите. Например те избягват произнасянето на речи, изпълнени с хаплив сарказъм или неприлични намеци, и се въздържат от шеги или забележки, които могат да накарат младоженците и други присъстващи да се чувстват неловко. (Притчи 26:18, 19; Лука 6:31; 10:27) Освен това не устройват разточителни и „приказни“ тържества, които не отразяват скромност, а представляват „самонадеяно хвалене с притежаваните неща“. (1 Йоан 2:16) Ако планираш сватба, не забравяй, че Йехова иска винаги да си спомняш за този специален ден с радост, а не със съжаление. *

19, 20. Какво казва един светски източник относно произхода на наздравиците и защо този обичай е неприемлив за християните?

¹⁹ На сватби и на други празненства е прието да се вдигат наздравици. В един справочник за алкохола и обичаите се казва: „Вдигането на наздравица ... е светски обичай, навярно наследник на древни жертвени възлияния, при които някаква свещена течност била предлагана на боговете ... в замяна на пожелание, или молитва, обобщена с думите „За много години!“ или „Наздраве!“.“ (International Handbook on Alcohol and Culture 1995)

²⁰ Вярно е, че може би много хора не свързват наздравиците с религията или суеверията. Но обичаят да се вдигат чаши с вино към небето, може да се разглежда като молба за благословия, отправена към „небесата“, към свръхестествените сили, по начин, който не е в съгласие с казаното в Писанието. * (Йоан 14:6; 16:23)

21. Какви празненства, които може би не са свързани с религията, ще избягват християните и защо?

²¹ Отразявайки все по–деградиращите стандарти на днешния свят — нещо, към което Вавилон Велики насърчава пряко или косвено, — някои страни организират годишни празници и карнавали, които са изпълнени с неприлични танци и дори подкрепят хомосексуалния начин на живот. Ще е уместно ли човек, „който обича Йехова“, да присъства на такова събитие или да го наблюдава? Дали подобно поведение ще показва искрена омраза към злото? (Псалм 1:1, 2; 97:10) Колко по–добре ще е да подражаваме на нагласата на псалмиста, който се молил: „Отвърни очите ми от безполезни неща.“ (Псалм 119:37)

22. Кога християнинът може да реши по съвест дали да участва в дадено празненство?

²² В дните, когато хората в света отбелязват своите празници, християните трябва да внимават да не създават впечатлението, че празнуват заедно с тях. Павел писал: „Когато ядете, когато пиете или когато вършите нещо друго, вършете всичко, за да прославяте Бога.“ (1 Коринтяни 10:31; виж блока „ Как да вземаме мъдри решения“) От друга страна, ако един обичай или празненство няма никаква връзка с фалшивата религия, не е част от политическо или патриотично тържество и не нарушава библейските принципи, всеки християнин може да вземе лично решение дали да участва в него, или не. В същото време той ще се съобрази с чувствата на другите, за да не бъде спънка за някого.

23, 24. Как можем да дадем добро свидетелство за праведните стандарти на Йехова?

²³ Много хора гледат на празниците най–вече като на възможност да се съберат със семейството и приятелите си. Така че, ако някой погрешно сметне,  че нашата библейска позиция показва фанатизъм и липса на любов, можем учтиво да му обясним, че Свидетелите на Йехова ценят хубавите събирания с любими хора. (Притчи 11:25; Еклисиаст 3:12, 13; 2 Коринтяни 9:7) Ние се радваме на приятно общуване с близки и приятели през цялата година, но поради любовта си към Бога и праведните му стандарти не искаме да опетняваме такива радостни събития с обичаи, които са обидни за него. (Виж блока „ Истинското поклонение носи най–голяма радост“.)

²⁴ Някои Свидетели са постигнали добри резултати, като са споделили с искрени хора мисли от 16 глава на книгата „Какво в действителност учи Библията?“ *. Помни обаче, че целта ни е да спечелим сърцата на хората, а не споровете. Затова проявявай уважение и мекота и „нека думите [ти] винаги да бъдат приятни, подправени със сол“. (Колосяни 4:6)

25, 26. Как родителите могат да помогнат на децата си да растат във вяра и любов към Йехова?

²⁵ Като служители на Йехова, ние сме добре информирани. Знаем защо приемаме или отхвърляме определени вярвания и обичаи. (Евреи 5:14) Затова, родители, учете децата си да разсъждават върху библейските принципи! Така изграждате вярата им, помагате им да дават библейски отговори на въпроси относно убежденията си и ги уверявате в любовта на Йехова. (Исаия 48:17, 18; 1 Петър 3:15)

²⁶ Всички, които се покланят на Бога „с дух и истина“, не само отхвърлят небиблейските празненства, но и се стремят да бъдат честни във всеки аспект на живота си. (Йоан 4:23) Днес мнозина смятат, че няма никаква полза от честността. Но както ще видим в следващата глава, Божиите стандарти винаги са най–добрите.