1, 2. Защо Йехова се радва, когато вижда усилията ни да бъдем честни? Обясни с пример.

ЕДНА майка излиза от магазина с малкия си син. Изведнъж момчето се спира и по лицето му се изписва тревога. То осъзнава, че в ръката си държи играчка, която е взело от магазина, но е забравило да я върне или да пита майка си дали ще му я купи. Разстроено, момчето започва да плаче. Майка му го утешава и го завежда обратно в магазина. Когато то връща играчката и се извинява, сърцето ѝ прелива от радост и гордост. Защо?

² Родителите много се радват, когато виждат, че децата им разбират колко е важна честността. Същото изпитва и нашият небесен Баща, „Богът на истината“. (Псалм 31:5) Докато наблюдава духовния ни растеж, той се радва, когато вижда, че се стремим да бъдем честни. Тъй като искаме да сме му угодни и да останем в неговата любов, ние споделяме чувствата на апостол Павел: „Искаме да постъпваме честно във всичко.“ (Евреи 13:18) Нека сега се спрем на четири важни области от живота, в които понякога може да ни е трудно да сме честни. После ще разгледаме и някои от ползите, които носи честността.

3–5. а) Как Божието Слово ни предупреждава за опасностите от самозаблудата? б) Какво ще ни помогне да бъдем честни със себе си?

³ Първото предизвикателство е да се научим да  сме честни със самите себе си. Като несъвършени хора, ние много лесно се поддаваме на самозаблудата. Например Исус казал на християните в Лаодикия, че се заблуждават, като се мислят за богати, когато всъщност са „бедни, слепи и голи“ духовно — наистина окаяно състояние. (Откровение 3:17) Тяхната самозаблуда само влошавала положението им.

⁴ Може би си спомняш също, че Яков предупредил: „Ако някой смята, че се покланя на Бога по правилен начин, и въпреки това не обуздава езика си, но заблуждава сърцето си, то поклонението на този човек е напразно.“ (Яков 1:26) Ако си мислим, че можем да използваме неправилно езика си и да се покланяме на Бога по приемлив за него начин, само заблуждаваме сърцето си. Тогава поклонението ни към Йехова би било напразно и напълно безсмислено. Какво ще ни помогне да избягваме такова пагубно поведение?

⁵ В контекста на този стих Яков сравнява Божието Слово с огледало. Той ни съветва да се взираме в съвършения закон на Бога и да правим съответните промени. (Прочети Яков 1:23–25.) Библията ни помага да бъдем честни със себе си и да видим какво трябва да променим. (Плачът на Йеремия 3:40; Агей 1:5) Може също да молим Йехова да ни изследва и да ни помогне да прозрем и поправим сериозните си недостатъци. (Псалм 139:23, 24) Нечестността е коварна слабост и трябва да споделяме Божия възглед за нея. В Притчи 3:32 се казва: „Йехова се отвращава от коварния човек, а е близък с честните хора.“ Йехова може да ни помогне да мислим като него и да гледаме на себе си така, както той гледа на нас. Помни, че Павел казал: „Искаме да постъпваме честно.“ Макар че днес не можем да постигнем съвършенство, ние искрено желаем и се стремим да бъдем честни.

6. Защо брачните партньори трябва да са честни един с друг и какви опасности избягват в резултат на това?

⁶ Честността трябва да е отличителен белег на християнското семейство. Затова съпрузите трябва да са честни и открити един с друг. В християнския брак няма място за пагубни и нечисти действия като флиртуване с други хора, развиване на тайна връзка с някого по интернет или гледане на порнография. Някои женени християни са започнали да вършат такива неща, без партньорът им да знае. Подобно поведение е нечестно. Обърни внимание какво казал верният цар Давид: „Не сядам с лъжливи хора и не отивам при онези, които крият какви са.“ (Псалм 26:4) Ако си женен, никога не прави нещо, което може да те изкуши да криеш от брачния си партньор какъв си в действителност!

7, 8. Кои библейски примери могат да покажат на децата колко е важна честността?

⁷ Когато учат децата си колко е важна честността, родителите могат да използват библейските примери. Някои отрицателни примери са Ахан, който откраднал и се опитал да скрие кражбата си, Гиезий, който излъгал заради материалната облага, и Юда, който бил крадец и предал Исус. (Исус Навиев 6:17–19; 7:11–25; 4 Царе 5:14–16, 20–27; Матей 26:14, 15; Йоан 12:6)

 ⁸ От друга страна, положителен пример са ни оставили Яков, който поискал синовете му да върнат намерените в торбите им пари, понеже сметнал, че са сложени там по погрешка, също Йефтай и дъщеря му, която изпълнила обета на баща си с цената на голяма жертва, както и Исус, който смело разкрил самоличността си пред една злобна тълпа, за да изпълни пророчествата и да защити приятелите си. (Битие 43:12; Съдии 11:30–40; Йоан 18:3–11) Това са само няколко примера за съкровищата в Божието Слово, които ще помогнат на родителите да научат децата си да обичат и ценят честността.

9. Какво не бива да правят родителите, ако искат да дават добър пример за честност на децата си, и защо е важно това?

⁹ Това обучение възлага сериозна отговорност на родителите. Апостол Павел попитал: „Нима ти, който учиш другите, не учиш себе си? Нима ти, който проповядваш ‘не кради’, крадеш?“ (Римляни 2:21) Някои родители объркват децата си, като ги учат да бъдат честни, а самите те постъпват нечестно. Те може би оправдават някаква малка кражба или неверни думи, като казват „Всички така правят“ или „Това е съвсем невинна лъжа“. В действителност обаче кражбата си е кражба независимо от стойността на откраднатото и лъжата си е лъжа, независимо за какво става дума или каква е дозата неистина в нея. * (Прочети Лука 16:10.) Децата бързо разпознават лицемерието и то може да им повлияе зле. (Ефесяни 6:4) Но ако се учат на честност от примера на родителите си, навярно ще станат личности, които ще прославят Йехова в този нечестен свят. (Притчи 22:6)

10. Какво трябва да имаме предвид, за да бъдем честни, когато общуваме със събратята си?

¹⁰ Общуването с другите християни ни предоставя много възможности да се учим на честност. Както разбрахме в 12 глава, трябва да внимаваме как използваме дара на речта, особено сред духовните си братя и сестри. Обикновеният разговор може лесно да се превърне в разпространяване на клюки или дори клевети! Ако повторим някаква случка с неясен произход, може да се окаже, че разнасяме лъжи. Затова е по–добре да въздържаме устните си. (Притчи 10:19) От друга страна, дори ако знаем, че нещо е вярно, това не означава, че трябва да го казваме. Например може би въпросът не ни засяга лично или би било нетактично да говорим за него. (1 Солунци 4:11) Някои хора оправдават грубостта си, като твърдят, че просто са прями и честни, но не бива да забравяме, че думите ни винаги трябва да са приятни и любезни. (Прочети Колосяни 4:6.)

11, 12. а) Как някои християни, вършещи сериозен грях, влошават положението си? б) Кои са някои лъжи, които Сатана лансира за сериозните грехове, и как можем да ги отхвърлим? в) Как можем да сме честни пред организацията на Йехова?

¹¹ Особено важно е да бъдем честни с онези, които ръководят сбора. Някои християни, вършещи  сериозен грях, влошават положението си, като се опитват да прикрият греха си и лъжат старейшините, когато те им задават въпроси. Такива хора дори започват да водят двойствен живот, като се преструват, че служат на Йехова, а същевременно вършат сериозен грях. Всъщност това поведение превръща целия им живот в лъжа. (Псалм 12:2) Други казват на старейшините само част от истината и скриват важни факти. (Деяния 5:1–11) Често хората постъпват така, защото вярват на лъжите, които лансира Сатана. (Виж блока „ Лъжите на Сатана за сериозните грехове“.)

¹² Важно е също да сме честни пред организацията на Йехова, когато предоставяме някаква писмена информация. Например, когато даваме отчет за проповедната си дейност, внимаваме да не изопачаваме фактите. Подобно на това, когато попълваме молба за някакъв вид служба, не бива да представяме невярно здравословното си състояние или друг аспект на живота си. (Прочети Притчи 6:16–19.)

13. Как можем да проявяваме честност, когато имаме делови отношения със събратя?

¹³ Честността ни с нашите събратя засяга и случаите, когато имаме делови отношения с тях. Не бива да смесваме тези отношения с поклонението ни на Бога — било то в Залата на Царството, или в проповедната служба. Деловите отношения може да са между работодател и служител. Ако наемаме братя и сестри, трябва да се отнасяме честно към тях, като им плащаме навреме договорената заплата заедно с надбавките, за които предварително сме се уточнили или които са изисквани от закона. (1 Тимотей 5:18; Яков 5:1–4) И обратното, ако сме наети от някой брат или сестра, трябва да вършим цялата работа, за която ни се заплаща. (2 Солунци 3:10) Ние не очакваме привилегировано отношение само защото  сме братя по вяра, сякаш нашият работодател ни дължи отпуска, надбавки или други преимущества, които останалите служители не получават. (Ефесяни 6:5–8)

14. Какво е мъдро да направят християните, когато предприемат съвместно бизнес начинание, и защо?

¹⁴ В други случаи деловите отношения може да са свързани с някакво съвместно начинание, като например инвестиция или заем. Библията дава важен и полезен принцип в това отношение: оформете всичко писмено! Например, когато купил нива, Йеремия изготвил договор в два екземпляра, повикал свидетели и се погрижил документът да бъде надлежно съхранен за в бъдеще. (Йеремия 32:9–12; виж също Битие 23:16–20) Когато имаме делови отношения със събратя, не е проява на недоверие да запишем всички подробности в документ, който да бъде подписан в присъствието на свидетели. По–скоро това би спестило евентуални недоразумения, разочарования и дори сериозни конфликти. Християните, които имат делови отношения помежду си, трябва да помнят, че заради никое бизнес начинание не си заслужава да застрашават единството и мира в сбора. * (1 Коринтяни 6:1–8)

15. Какво мисли Йехова за нечестните делови отношения и как постъпват християните?

¹⁵ Християните не бива да са честни само в сбора. Павел казал: „Искаме да постъпваме честно във всичко.“ (Евреи 13:18) Нашият Създател силно се интересува дали сме честни в деловите си отношения с хората в света. Само в книгата Притчи се говори няколко пъти за неверни везни. (Притчи 11:1; 20:10, 23) В древността в търговията обикновено се  използвали везни и теглилки, за да се претеглят закупените стоки и парите, дадени за тях. Нечестните търговци използвали неточни везни и два вида теглилки, за да заблуждават и мамят клиентите си. * Йехова мрази такива действия! За да останем в неговата любов, ние напълно избягваме всякаква нечестност в деловите отношения.

16, 17. Какви видове нечестност се срещат в днешния свят и как са решени да постъпват истинските християни?

¹⁶ Тъй като Сатана е владетелят на този свят, не е изненадващо, че нечестността е навсякъде около нас. Ежедневно може да бъдем изкушавани да постъпим нечестно. Когато кандидатстват за някаква работа и пишат автобиографията си, хората често лъжат и преувеличават, като сами си съставят препоръки или твърдят, че имат по–голям опит. Когато попълват формуляри във връзка с данъци, осигуровки, пребиваване в дадена страна и т.н., те дават невярна информация, за да получат това, което искат. Много ученици мамят по време на изпит или контролно, а когато трябва да правят съчинение или реферат на някаква тема, плагиатстват, като вземат информация от интернет и представят чужди мисли за свои. Когато имат работа с корумпирани служители, хората често прибягват до подкупи, за да постигнат целта си. Нима можем да очакваме нещо друго от свят, в който мнозина „обичат само себе си“, „обичат парите“ и нямат „любов към добротата“? (2 Тимотей 3:1–5)

¹⁷ Истинските християни са твърдо решени да не вършат такива неща. Понякога е трудно да бъдеш честен, защото изглежда, че онези, които си служат  с измама, преуспяват в днешния свят. (Псалм 73:1–8) В същото време християните може да страдат финансово, тъй като искат да бъдат честни „във всичко“. Струват ли си жертвите им? Несъмнено! Но защо? Какви са ползите от честността им?

18. Защо репутацията на честен човек е много ценна?

¹⁸ Да имаме репутацията на честен и достоен за доверие човек, е нещо много ценно. (Виж блока „ Честен ли съм?“.) И всеки може да си изгради такава репутация! Тя не зависи от твоите способности, материално състояние, външен вид, произход или какъвто и да било фактор, над който нямаш влияние. Въпреки това много хора не притежават такава ценна репутация. Тя е същинска рядкост. (Михей 7:2) Някои може да се присмиват на честността ти, но други ще я оценят и ще те възнаградят със своето доверие и уважение. Много Свидетели на Йехова дори са установили, че тяхната честност им е помогнала финансово. Те са запазили работата си, когато нечестни служители са били уволнявани, или са си намерили работа, когато са били търсени честни работници.

19. Как честното поведение влияе на съвестта ни и на взаимоотношенията ни с Йехова?

¹⁹ Дори ако с тебе не се случи нещо подобно, честността ще ти донесе много по–големи ползи. Например ще се радваш да имаш „чиста съвест“, както писал Павел. (Евреи 13:18) Освен това поведението ти не остава незабелязано от нашия небесен Баща, който обича честните хора. (Прочети Псалм 15:1, 2; Притчи 22:1.) Наистина честността ни помага да останем в Божията любов, а няма по–голяма награда от това. Нека сега разгледаме друг въпрос, свързан с тази тема: как гледа Йехова на работата?