8 ГЛАВА

Защо съм толкова болен?

„Когато си млад, мислиш, че си неуязвим. Но изведнъж се разболяваш от сериозна болест и бързо слизаш на земята. Имаш чувството, че си остарял за една нощ.“ (Джейсън)

КОГАТО бил на 18 години, Джейсън научил, че страда от болестта на Крон — изтощително и болезнено възпаление на червата. Може би и ти имаш хронично заболяване или някакво увреждане. Вероятно дейности, които мнозина приемат за даденост, например да се облечеш, да се нахраниш или да отидеш на училище, изискват огромни усилия от твоя страна.

Хроничният здравословен проблем може да те кара да се чувстваш като затворник. Може би си самотен и дори започваш да се питаш дали не си оскърбил по някакъв начин Бога или дали той не подлага лоялността ти на специално изпитание. Библията  обаче казва: „Бог не може да бъде изпитван със зло, нито той самият изпитва някого така.“ (Яков 1:13) В днешния свят болестите са просто част от живота на хората и „времето и непредвиденият случай“ сполитат всички нас. (Еклисиаст 9:11)

За щастие Йехова Бог ни е обещал живот в един нов свят, в който „нито един жител няма да каже: ‘Болен съм’“. (Исаия 33:24) Дори онези, които са умрели, ще бъдат възкресени и ще имат възможността да се радват на този нов свят. (Йоан 5:28, 29) Но докато това стане, как можеш да се приспособиш към обстоятелствата си?

Опитай се да бъдеш положителен. В Библията четем: „Веселото сърце е благотворно лекарство.“ (Притчи 17:22) Някои смятат, че когато си болен, не е уместно да се радваш и да се смееш. Но добрият хумор и приятната компания могат да те разведрят и да засилят желанието ти за живот. Затова помисли какво можеш да направиш, за да внесеш повече радост в живота си. Помни, че това качество е част от плода на Божия дух. (Галатяни 5:22) Този дух ще ти помогне да понасяш болестта, без да губиш радостта си. (Псалм 41:3)

Поставяй си реалистични цели. „Мъдростта е със скромните“ — казва Библията. (Притчи 11:2) Скромността ще ти помогне да не си нито прекалено небрежен, нито прекалено внимателен. Например, ако състоянието ти позволява, подходящите  физически упражнения може да ти помогнат да се чувстваш по–добре. Затова често медицинските центрове предлагат програми за физиотерапия за младите пациенти. В много случаи упражненията не само подобряват физическото състояние, но допринасят и за доброто настроение. Важното е обективно да прецениш обстоятелствата си и да си поставиш реалистични цели.

Поддържай добри отношения с другите. Какво да направиш, когато някой се изказва необмислено за състоянието ти? Библията съветва: „Не вземай присърце всички думи, които казват хората.“ (Еклисиаст 7:21) Понякога е най–добре да не обръщаш внимание на такива изказвания или може просто да избягваш подобни ситуации. Например, ако си на инвалидна количка и виждаш, че другите се чувстват неловко около тебе, се опитай да ги накараш да се отпуснат. Би могъл да кажеш: „Сигурно се чудиш защо съм на инвалидна количка. Мога да ти обясня.“

Не се отчайвай. Когато изпитвал силно страдание, Исус се молел на Бога, уповавал се на него и се съсредоточавал върху радостното бъдеще, което го очаквало, вместо върху болката. (Евреи 12:2) Той се учел от трудните ситуации. (Евреи 4:15, 16; 5:7–9) Приемал помощ и насърчение. (Лука 22:43) Исус се стараел да мисли за доброто на другите, а не за собствените си страдания. (Лука 23:39–43; Йоан 19:26, 27)

Йехова е загрижен за тебе

Каквато и да е болестта ти, не бива да мислиш, че Бог те смята за непълноценен човек. Напротив, за Йехова  онези, които се стремят да са му угодни, са много ценни. (Лука 12:7) Той е загрижен лично за тебе и се радва да те използва в своята служба въпреки заболяването или увреждането ти. (1 Петър 5:7)

Затова не позволявай на страха или на неувереността да те спират да правиш нещата, които искаш и които трябва да правиш. Винаги разчитай на Йехова за подкрепа. Той разбира твоите нужди и чувства. Освен това може да ти даде „сила, надхвърляща нормалното“, за да ти помогне да издържиш. (2 Коринтяни 4:7) След време може би ще гледаш по–оптимистично на нещата както Тимоти, който на 17–годишна възраст разбрал, че има синдрома на хроничната умора. Той казва: „Според 1 Коринтяни 10:13 Йехова няма да  позволи да страдаме повече, отколкото можем да понесем. Щом Създателят е убеден, че с негова помощ мога да се справя с това изпитание, кой съм аз, че да твърдя обратното?“

Ако е болен някой от твоите познати

Какво да правиш, ако ти си здрав, но някой, когото познаваш, е болен или има увреждания? Как можеш да му помогнеш? Най–важното е да проявяваш „съчувствие“ и „нежно състрадание“. (1 Петър 3:8) Опитай се да разбереш какво преживява този човек и да видиш трудностите му с неговите очи. Нина, която се родила със спина бифида, казва: „Понеже изглеждам малка и съм на инвалидна количка, някои хора ми говорят като на дете, което понякога е обезсърчаващо. Други обаче се стараят да седнат, за да говорят с мене, така че да сме на едно ниво. Това много ми харесва!“

Ако не се съсредоточаваш върху заболяването им, ще установиш, че онези, които имат здравословни проблеми, приличат много на тебе. Помисли само — с думите си можеш да дадеш духовни дарове на такива хора! По този начин и ти ще изпиташ благословии, защото ще се насърчите взаимно. (Римляни 1:11, 12)

ПОВЕЧЕ ПО ТАЗИ ТЕМА МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕШ В 1 ТОМ, 13 ГЛАВА

ОСНОВЕН СТИХ

„Тогава ... нито един жител няма да каже: ‘Болен съм.’“ (Исаия 33:23, 24)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Познанието намалява страха от неизвестното. Затова научи колкото се може повече за състоянието си. Ако нещо не ти е ясно, задай конкретни въпроси на своя лекар.

ЗНАЕШ ЛИ, ЧЕ...

Заболяването или увреждането, което имаш, не е наказание от Бога. То е резултат от несъвършенството, което всички ние сме наследили от Адам. (Римляни 5:12)

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ!

За да имам положителна нагласа въпреки заболяването или увреждането си, ще ․․․․․

Мога да си поставя следната реалистична цел: ․․․․․

Ако някой каже нещо нетактично за състоянието ми, ще ․․․․․

По тази тема искам да попитам родителите си ․․․․․

КАКВО МИСЛИШ?

● Как можеш да използваш мислите от тази глава, за да помогнеш на някого, който е хронично болен или има увреждания?

● Ако страдаш от хронично заболяване, върху какви положителни неща можеш да размишляваш, за да се приспособиш към обстоятелствата си?

● Откъде знаеш, че болестта ти не е знак за Божието неодобрение?

 [Блок/Снимка на страница 75]

ДЪСТИН, на 22

„Спомням си как плачех в прегръдките на майка си, когато научих, че ще бъда прикован към инвалидна количка. Бях само на осем.

Имам мускулна дистрофия и се нуждая от помощ, за да се обличам, да се къпя и да се храня. Изобщо не мога да си вдигам ръцете. Въпреки това водя зает и щастлив живот и има много неща, за които да съм благодарен. Редовно излизам на служба и съм помощник–служител в сбора. Нямам чувството, че трябва да се боря с нещо в живота. В службата за Йехова винаги има какво да правиш и какво да очакваш. С нетърпение очаквам Божия нов свят, където ‘ще скачам като елен’.“ (Исаия 35:6)

[Блок/Снимка на страница 75]

ТОМОКО, на 21

„Когато бях едва 4–годишна, лекарят ми каза, че до края на живота си ще трябва да си слагам инсулинови инжекции.

За един диабетик е трудно да контролира нивото на захарта в кръвта си. Често не мога да ям, когато ми се иска, а когато пък не ми се иска, трябва да ям. Досега съм си била около 25 000 инжекции, заради което кожата на ръцете и бедрата ми е загрубяла. Но родителите ми ми помагат да се чувствам възможно най–добре в моето положение. Винаги са били радостни и положителни и ме научиха да ценя духовните неща. Йехова е добър към мене. Когато здравето ми позволи, реших да покажа признателността си, като започна целодневна служба.“

 [Блок/Снимка на страница 76]

ДЖЕЙМС, на 18

„Хората не знаят как да се държат с някого, който изглежда различно, а аз съм точно такъв.

Страдам от рядка форма на нанизъм. Хората придават голямо значение на външния вид, затова винаги се опитвам да покажа, че не съм дете с дебел глас. Вместо да съжалявам за онова, което не съм, се старая да се съсредоточавам върху това, което съм. Радвам се на живота. Изучавам Библията и се моля на Йехова за подкрепа. Семейството ми винаги ме насърчава. С нетърпение очаквам времето, когато Бог ще премахне всички болести. Живея със своето заболяване, но не му позволявам да обсеби живота ми.“

[Блок/Снимка на страница 76]

ДАНИТРИЯ, на 16

„Знаех, че нещо не е наред, щом когато трябваше да вдигна дори чаша вода, изпитвах силна болка.

Да имаш фибромиалгия, е болезнено и в буквален, и в преносен смисъл. Искам да съм като приятелите си, но сега всичко ми е по–трудно отпреди. Дори да заспя ми отнема цяла вечност! Но разбрах, че с помощта на Йехова мога да се справя с проблема си. Успях дори да прекарам повече време в службата като помощен пионер. Беше ми трудно, но се справих. Опитвам се да правя най–доброто, което мога. Трябва да се вслушвам в тялото си и да се съобразявам с ограниченията си. А ако забравя, мама винаги ще ми напомни.“

 [Блок/Снимка на страница 77]

ЕЛИСИЯ, на 20

„Преди бях отличничка, а сега ми е трудно да прочета дори едно просто изречение и понякога това много ме потиска.

Синдромът на хроничната умора прави лесните дейности трудни. Често е невъзможно даже да станеш от леглото. Но никога не съм позволявала на болестта си да определя коя съм. Чета Библията всеки ден дори ако това означава да прочета само няколко стиха или да помоля някой от семейството ми да ми почете. Много съм признателна на семейството си. Веднъж татко се отказа от задача на конгреса, за да ми помогне да присъствам. Той изобщо не се оплака. Каза, че да се грижи за семейството си, е най–голямата привилегия.“

[Блок/Снимка на страница 77]

КАЦУТОШИ, на 20

„Изведнъж изпадам в паника и започвам да крещя и да треперя силно, като дори хвърлям и чупя разни неща.

Още от 5–годишен страдам от епилепсия. Имал съм по седем пристъпа на месец. Всеки ден трябва да вземам лекарства и затова бързо се уморявам. Но се опитвам да мисля за другите, а не само за себе си. В моя сбор има двама целодневни служители на моята възраст, които много ме подкрепят. Когато завърших училище, започнах да участвам повече в службата. Епилепсията е ежедневна борба. Когато обаче се чувствам потиснат, се старая да си почина и на следващия ден отново съм в по–добро настроение.“

 [Блок/Снимка на страница 78]

МАТЮ, на 19

„Трудно е да спечелиш уважението на връстниците си, когато не се вписваш в тяхната представа за нормален човек.

Много ми се иска да спортувам, но не мога. Имам церебрална парализа и ми е трудно дори да ходя. Все пак не мисля постоянно за онова, което не мога да правя. Отдавам се на дейности, които мога да върша, като например да чета. Залата на Царството е място, където мога да бъда себе си, без да се притеснявам, че някой ще ме съди. Утешаващо е също да знам, че Йехова ме обича заради това каква личност съм. Всъщност аз изобщо не се възприемам като инвалид. Гледам на себе си като на човек, който трябва да се справя с допълнително и уникално предизвикателство.“

[Блок/Снимка на страница 78]

МИКИ, на 25

„Преди можех да спортувам, но още на юношеска възраст сякаш изведнъж остарях.

Родена съм с дефект на междупредсърдната преграда, тоест с дупка в сърцето. Симптомите се появиха, когато бях на юношеска възраст. Имах операция, но дори сега — шест години по–късно — се уморявам лесно и страдам от хронично главоболие. Затова си поставям постижими, краткосрочни цели. Например имам възможност да участвам в целодневната служба, по–голямата част от която върша, като пиша писма и свидетелствам по телефона. Освен това благодарение на болестта си развивам качества, които преди нямах, като търпение и скромност.“

[Снимка на страница 74]

Хроничният здравословен проблем може да те кара да се чувстваш като затворник, но Библията дава надежда за освобождение