1, 2. Върху какъв строителен обект работиш и защо качеството на работата ти е толкова важно?

ОТ ИЗВЕСТНО време работиш усилено върху един строителен обект. Ще продължиш да го правиш и в бъдеще. Сблъскваш се с някои трудности, но все пак изпитваш удовлетворение. Каквото и да става, си решен да не спираш, нито да проявяваш небрежност, тъй като качеството на твоята работа ще повлияе на живота ти, дори на бъдещето ти. Защо? Защото този строителен обект си самият ти!

² Христовият ученик Юда наблегнал на мисълта, че трябва да работим върху себе си. Когато подканил християните „да останат в Божията любов“, той разкрил и основния начин, по който могат да направят това: „Като изграждате себе си върху своята най–свята вяра.“ (Юда 20, 21) Как можеш да изграждаш себе си и да укрепваш вярата си, така че да останеш в Божията любов? Нека да разгледаме три аспекта на твоето духовно изграждане.

3–5. а) Какъв възглед за Божиите изисквания иска да имаш Сатана? б) Как трябва да гледаме на изискванията на Йехова и как ще ни влияе това? Обясни с пример.

³ Първо трябва да укрепим вярата си в Божиите закони. Докато изучаваше тази книга, ти разгледа много от праведните изисквания на Йехова във връзка с  поведението. Какво мислиш за тях? Сатана иска да те подмами да смяташ законите, принципите и стандартите на Йехова за ограничаващи, дори жестоки. Дяволът използва този метод още от Едем, където той се оказал много резултатен. (Битие 3:1–6) Ще се окаже ли резултатен и в твоя случай? До голяма степен зависи от тебе.

⁴ Представи си, че се разхождаш в парка и виждаш висока и стабилна ограда, която прегражда част от него. Гледката отвъд оградата е прекрасна. Първоначално може да ти се струва, че свободата ти е ненужно ограничена. Но в следващия момент забелязваш, че от другата страна дебне свиреп лъв! Сега разбираш защо има ограда — за да те предпази. Възможно ли е и в момента да те дебне някакъв опасен хищник? Божието Слово ни предупреждава: „Бъдете трезвомислещи, бъдете нащрек. Вашият противник, Дяволът, обикаля наоколо като ревящ лъв и търси кого да погълне.“ (1 Петър 5:8)

⁵ Сатана е жесток хищник. Тъй като не иска да станем негова жертва, Йехова е установил закони, които да ни предпазват от многобройните му коварства. (Ефесяни 6:11) Затова, когато размишляваме върху Божиите закони, трябва да виждаме в тях любовта на нашия небесен Баща. Тогава те ще ни служат като защита и ще ни носят радост. Яков писал: „Онзи, който се взира в съвършения закон на свободата и постоянства в него, ще бъде щастлив, като върши това.“ (Яков 1:25)

6. Кой е най–добрият начин да укрепим вярата си в праведните закони и принципи на Бога? Дай пример.

⁶ Да живеем според Божиите заповеди, е най–добрият начин да укрепим вярата си в Законодателя и в мъдростта на неговите закони. Например „законът на Христос“ обхваща заповедта на Исус да учим другите на всичко, което той е наредил. (Галатяни 6:2; Матей 28:19, 20) Християните гледат сериозно и на  напътствието да се събират за поклонение на Бога и укрепващо общуване. (Евреи 10:24, 25) Към Божиите заповеди спада също подканата да се молим на Йехова редовно, често и от сърце. (Матей 6:5–8; 1 Солунци 5:17) Като живеем според тези заповеди, разбираме все повече какво любещо ръководство ни осигуряват те. Следвайки ги, ние изпитваме радост и удовлетворение, каквито не бихме могли да намерим в този изпълнен с проблеми свят. Нима вярата ти в Божиите закони не става по–силна, когато размишляваш за ползата, която ти носят?

7, 8. Какво насърчение дава Божието Слово на онези, които се притесняват, че с течение на годините няма да запазят праведността си?

⁷ Някои хора се притесняват, че с течение на годините ще им бъде трудно да се придържат към законите на Йехова. Те се страхуват, че няма да се справят. Ако те обземат подобни страхове, помни следното уверение: „Аз, Йехова, съм твоят Бог, който те учи за твоя полза, който те води по пътя, по който трябва да ходиш. Само ако обръщаше внимание на заповедите ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и праведността ти — като морските вълни.“ (Исаия 48:17, 18)  Замислял ли си се някога колко насърчителни са тези думи?

⁸ Йехова ни напомня, че за нас е от полза да го слушаме. Той обещава да ни благослови в две отношения. Първо, мирът ни ще бъде като дълбока, спокойна и непресъхваща река. Второ, праведността ни ще бъде като морските вълни. Когато застанеш на брега и наблюдаваш вълните, които прииждат една след друга, несъмнено това ти създава усещане за постоянство. Знаеш, че вълните ще продължат да се плискат в този бряг още безброй години. Йехова казва, че твоята праведност също може да трае вечно. Докато се стремиш да му бъдеш верен, той никога няма да позволи да се провалиш! (Прочети Псалм 55:22.) Нима тези насърчителни обещания не укрепват вярата ти в Йехова и в неговите праведни изисквания?

9, 10. а) Защо зрелостта е чудесна цел за християните? б) Как духовният начин на мислене ни носи радост?

⁹ Вторият аспект на твоето духовно изграждане се вижда в следните вдъхновени от Бога думи: „Нека напредваме към зрялост.“ (Евреи 6:1) Зрелостта е чудесна цел за всеки християнин. За разлика от съвършенството, което засега е отвъд човешките възможности, зрелостта е постижима цел. Освен това, като напредват към зрялост, християните изпитват по–голяма радост в службата за Йехова. Защо става така?

¹⁰ Зрелият християнин е духовен човек — гледа на нещата, както Йехова гледа на тях. (Йоан 4:23) Павел писал: „Онези, които постъпват в съгласие с плътта, съсредоточават мислите си върху плътските неща, а онези, които постъпват в съгласие с духа — върху духовните неща.“ (Римляни 8:5) Плътският начин на мислене не носи особена радост, понеже е егоистичен, ограничен и се съсредоточава върху материалните неща. За разлика от него, духовният  начин на мислене носи радост, тъй като се съсредоточава върху Йехова, „щастливия Бог“. (1 Тимотей 1:11) Духовният човек иска да угоди на Йехова и се радва дори когато е подложен на изпитания. Защо? Изпитанията ни дават възможност да докажем, че Сатана е лъжец, и да засилим верността си към своя небесен Баща, радвайки сърцето му. (Притчи 27:11; прочети Яков 1:2, 3)

11, 12. а) Какво казал Павел за „способностите за разбиране“ на християните и какво е значението на гръцката дума, преведена „обучили“? б) От какво обучение се нуждае нашето тяло?

¹¹ Духовността и зрелостта се изграждат чрез обучение. Обърни внимание на този стих: „Твърдата храна е за зрелите хора, за онези, които чрез използване са обучили своите способности за разбиране, така че да различават кое е правилно и кое е погрешно.“ (Евреи 5:14) Когато казал, че зрелите християни „са обучили“ способностите си за разбиране, Павел използвал дума, която навярно намирала широка употреба в гръцките спортни училища през I в., тъй като може да означава „да бъда обучен, трениран като гимнастик“. Нека видим какво включва такова обучение.

¹² Когато сме се родили, тялото ни не е било обучено. Например бебето не може да контролира ръцете и краката си. Затова то маха с ръчички на всички посоки, като дори от време на време се удря в лицето за свое учудване и изненада. Постепенно чрез използване тялото се обучава. В началото бебето пълзи, не след дълго ходи, а след година–две вече тича. * Но какво да кажем за един гимнастик? Когато видим как  той скача и се превърта във въздуха с невероятна лекота и прецизност, за нас няма никакво съмнение, че тялото му е добре тренирано. Уменията на този гимнастик не са се появили от само себе си — за тях са били необходими безброй часове тренировки. Библията признава, че такова телесно обучение е „полезно за малко неща“. Колко по–ценно е обучението на духовните ни способности за разбиране! (1 Тимотей 4:8)

13. Как можем да обучим своите способности за разбиране?

¹³ В тази книга обсъдихме много неща, които ще ти помогнат да обучиш способностите си за разбиране, така че да бъдеш духовен човек и да останеш верен на Йехова. Когато вземаш решения в ежедневието си, обмисляй в молитва Божиите принципи и закони. Всеки път се питай: „Кои библейски закони и принципи са свързани с този въпрос? Как мога да ги приложа? Какво би се харесало на небесния ми Баща?“ (Прочети Притчи 3:5, 6; Яков 1:5.) Всяко решение, което вземаш по този начин, ще обучава допълнително способностите ти за разбиране. Това ще ти помогне да придобиеш и да запазиш истинска духовна зрялост.

14. Какво желание трябва да развиваме, за да растем духовно, но за какво трябва да внимаваме?

¹⁴ Дори след като постигне зрялост, християнинът може да продължава да расте духовно. Растежът зависи от храната. Затова Павел казал: „Твърдата храна е за зрелите хора.“ Основна роля в изграждането на вярата играе приемането на твърда духовна храна. Когато прилагаш правилно това, което научаваш,  проявяваш мъдрост, а Библията казва, че „мъдростта е най–важното“. Ето защо трябва да развиваме желание за скъпоценните истини, които ни дава нашият Баща. (Притчи 4:5–7; 1 Петър 2:2) Разбира се, придобиването на познание и богоугодна мъдрост не е причина да бъдем самодоволни и високомерни. Нужно е редовно да се анализираме, да не би в сърцето ни да се развие гордост или някаква друга слабост. Павел писал: „Проверявайте дали сте във вярата, изпитвайте себе си.“ (2 Коринтяни 13:5)

15. Защо любовта е изключително важна за духовния растеж?

¹⁵ Строежът на една сграда може да бъде завършен, но работата по нея продължава. Необходими са поддръжка и ремонти, а при промяна на обстоятелствата дори и някакви преустройства. Какво ще ни помогне да станем зрели и да поддържаме духовността си? Преди всичко любовта. Трябва да развиваме все по–силна любов към Йехова и към своите събратя. Ако нямаме любов, цялото ни познание и всичките ни дела няма да струват нищо — ще са като досаден шум. (1 Коринтяни 13:1–3) С помощта на любовта можем да достигнем християнска зрялост и да продължаваме да растем духовно.

16. Към какво мислене подбужда Сатана и каква защита ни е дал Йехова?

¹⁶ Нека разгледаме още един аспект на твоето духовно изграждане. За да станеш истински последовател на Христос, трябва да пазиш начина си на мислене. Сатана, владетелят на този свят, майсторски манипулира хората да се поддават на отрицателно мислене, песимизъм, недоверие и отчаяние. (Ефесяни 2:2) Такъв начин на мислене е толкова опасен за християните, колкото е гниенето за една дървена постройка. За щастие, Йехова ни е дал важно средство за защита — надеждата.

17. Как Божието Слово показва важността на надеждата?

 ¹⁷ Библията изброява различните части на духовните бойни доспехи, от които се нуждаем в борбата си със Сатана и този свят. Важна част на доспехите е шлемът, „надеждата в спасението“. (1 Солунци 5:8) Войникът в библейски времена знаел, че без шлем няма да оцелее дълго в битката. Често шлемът бил направен от метал и се носел върху вълнена или кожена шапка. Благодарение на него повечето удари в главата не нанасяли съществена вреда. Както шлемът предпазва главата, така надеждата може да предпази ума ти, мисленето ти.

18, 19. Какъв пример във връзка с надеждата ни е оставил Исус и как можем да му подражаваме?

¹⁸ Исус бил най–добрият пример за човек, който запазил надеждата си. Спомни си какво преживял той през последната си нощ на земята. Негов близък приятел го предал за пари. Друг отрекъл, че изобщо го познава. Останалите го изоставили и избягали. Сънародниците му се обърнали срещу него, като искали римските войници да го убият мъчително. Несъмнено Исус понесъл такива тежки изпитания, каквито ние едва ли някога ще трябва да понесем. Какво му помогнало? Отговора намираме в Евреи 12:2: „Заради радостта, която го очакваше, той понесе смърт на мъченически стълб, презирайки срама, и седна отдясно на Божия престол.“ Исус никога не забравил за „радостта, която го очаквала“.

¹⁹ Каква била тя? Той знаел, че като издържи на изпитанията, ще допринесе за освещаването на святото име на Йехова. Така щял да даде възможно най–доброто доказателство, че Сатана е лъжец. Никаква друга надежда не можела да му донесе по–голяма радост! Той знаел също, че Йехова ще го възнагради богато за верността му и че го очаква прекрасно време, когато отново ще бъде заедно с Баща си. Исус бил съсредоточен върху тази радостна надежда  в най–трудните си изпитания. Ние трябва да правим същото. И нас ни очаква радост. Йехова удостоява всеки от нас с честта да допринесе за освещаването на великото му име. Можем да докажем, че Сатана е лъжец, като изберем Йехова за свой Върховен владетел и като се стараем да останем в неговата любов независимо от изпитанията и изкушенията, с които се сблъскваме.

20. Какво ще ти помогне да мислиш положително и да не губиш надежда?

²⁰ Йехова силно желае да възнагради верните си служители. (Исаия 30:18; прочети Малахия 3:10) Той се радва да изпълнява уместните желания на тяхното сърце. (Псалм 37:4) Затова бъди съсредоточен върху надеждата пред тебе. Никога не се поддавай на отрицателното, упадъчно и извратено мислене на стария свят на Сатана. Ако усетиш, че духът на света си проправя път в ума или сърцето ти, се моли горещо за „мира от Бога, който превъзхожда всяка мисъл“. Този мир ще пази сърцето и ума ти. (Филипяни 4:6, 7)

21, 22. а) Каква славна надежда имат хората от „голямото множество“? б) Кой аспект на християнската надежда е най–ценен за тебе и какво е нужно да правиш?

²¹ Не е ли чудесна надеждата, върху която трябва да  съсредоточаваш мислите си?! Ако си от „голямото множество“, което ще преживее „голямото бедствие“, помисли за живота, на който скоро ще се радваш. (Откровение 7:9, 14) Когато Сатана и демоните ги няма вече, ще изпиташ невъобразимо облекчение. Та кой от нас е живял без покваряващото влияние на Сатана? Без това влияние ще бъде истинска радост да участваме в превръщането на земята в рай под ръководството на Исус и неговите 144 000 небесни съвладетели. Колко се вълнуваме от перспективата да видим края на всички болести и недъзи, да приветстваме близките си, които ще се върнат от смъртта, и да живеем така, както Бог първоначално е замислил! Докато напредваме към съвършенство, ще се приближаваме все повече до една още по–голяма награда, обещана в Римляни 8:21 — „славната свобода на Божиите деца“.

²² Йехова иска да се радваш на такава свобода, каквато дори не можеш да си представиш. Пътят към нея е послушанието. Нима не си струва още днес да полагаш усилия да се подчиняваш на Йехова всеки ден? Затова продължавай да изграждаш себе си върху своята най–свята вяра, така че да останеш в Божията любов завинаги!