111 песен
„Ще ме повикаш“
(Йов 14:13–15)
1. Този живот минава като ден,
като мъгла се вдига.
Може във миг да бъдеш покосен
и краят те застига.
Щом човек умре, ще живей ли пак?
Ето, Бог е обещал:
(ПРИПЕВ)
Своя глас Бог ще издигне,
те ще чуят този зов.
И той ще закопнее
за децата си с любов.
Вярвай ти, не се учудвай —
Бог събужда от смъртта.
И ще живеем вечно
като негови деца.
2. Праведните, които спят в смъртта,
Бог няма да забрави.
Който е днес на Бога в паметта,
от смърт ще се избави.
И ще видим ний истински живот
в рай със Божия народ!
(ПРИПЕВ)
Своя глас Бог ще издигне,
те ще чуят този зов.
И той ще закопнее
за децата си с любов.
Вярвай ти, не се учудвай —
Бог събужда от смъртта.
И ще живеем вечно
като негови деца.
(Виж също Йоан 6:40; 11:11, 43; Як. 4:14.)
