1. Йехова, мене ти познаваш,

когато ставам и когато спя.

Ти виждаш всички мои скрити мисли,

познаваш думите ми,

моите дела.

Когато тайно бях създаден,

когато с всяка кост бях изтъкан,

ти всяка част във книгата записа.

Делата ти прославя

моята душа.

Това познание за мен е чудно

и тези мисли вдъхват в мене страх.

Дори крила да взема от зората,

от твоя дух не ще избягам с тях.

Къде от тебе да се скрия?

Как да избегна твоето лице?

Ни във морето, ни във небесата,

ни във шеол не ще се скрия аз от теб.