През последните години учени и инженери наблюдават отблизо растенията и животните и се учат от тях. (Йов 12:7, 8) Те изследват и наподобяват устройството на различни живи организми, за да създадат нови или да усъвършенстват вече съществуващи материали и механизми. Този дял от науката се нарича бионика. Докато четеш следващите примери, се запитай: „Кой в действителност заслужава признанието за всички тези идеи?“

Какво могат да научат авиоинженерите от гърбатия кит? Явно много неща. Възрастният гърбат кит тежи около 30 тона, колкото натоварен камион, и има сравнително кораво тяло с големи, подобни на криле плавници. Този 12–метров гигант е изключително подвижен във водата.

От особен интерес за учените е как животно с такова кораво тяло може да се върти в толкова малки кръгове. Те откриха, че тайната е във формата на плавниците му — предният им ръб не е гладък като при самолетните крила, а има издатини.

Докато китът пори водата, тези издатини увеличават подемната сила и намаляват съпротивлението. Как става това? В списание „Естествена история“ се обяснява, че издатините ускоряват движението на водата над плавниците в равномерни кръгове дори когато китът се издига под голям ъгъл.¹⁰

Какво приложение може да има това откритие? Самолетните крила, изградени на същия принцип, вероятно ще се нуждаят от по–малко задкрилки или други приспособления, които да променят въздушния поток. Те ще са по–безопасни и по–лесни за поддържане. Специалистът по биомеханика Джон Лонг смята, че в близко бъдеще „е възможно всеки реактивен самолет да има издатини като по плавниците на гърбатия кит“.¹¹

Разбира се, крилата на самолета сами по себе си вече са подобие на птичите крила. Но неотдавна инженерите се доближиха още повече до оригинала. В списание „Ню Сайънтист“ се съобщава, че „учени от Флоридския университет ... са построили модел на самолет с дистанционно управление, който подобно на чайката може да се рее, да пикира и да се издига бързо“.¹²

Чайките извършват забележителните си маневри във въздуха, сгъвайки крилата си в лакътната и в раменната става. В цитираното списание се казва, че учените наподобили устройството на  крилото, като снабдили 60–сантиметровия модел на самолета „с малък мотор, контролиращ поредица от метални лостове, които задвижват крилата“. Благодарение на тези добре конструирани крила малкият самолет може да се рее и да пикира между високите сгради. Някои военни искат да създадат такъв маневрен самолет, за да търсят химични или биологични оръжия в големите градове.

Чайките не замръзват дори когато стоят върху леда. Как тези птици успяват да съхранят телесната си температура? Тайната отчасти се крие в забележителна характеристика, присъща на много животни в студените области — система за противоструен топлообмен.

Какво представлява тази система? Представи си две прилепени една до друга тръби. По едната тече гореща вода, а по другата — студена. Ако водата в двете тръби тече в същата посока, само половината от топлината на горещата вода ще се предаде на студената. Но ако тече в противоположни посоки, горещата вода ще отдаде почти цялата си топлина.

Когато чайката стои върху леда, кръвта, идваща от студените ѝ пръсти, се затопля чрез противоструйния топлообмен в краката ѝ. Така се запазва телесната температура на птицата и се предотвратява загубата на топлина през краката. Артър Фрас, който е машинен и авиационен инженер, нарича тази система „една от най–ефикасните регенеративни системи за топлообмен в света“.¹³ Тя е толкова гениална, че инженерите са я заимствали в своите проекти.

Междувременно от НАСА разработват многокрак робот, който ходи като скорпион, а инженери във Финландия вече конструираха трактор с шест крака, който може да преодолява различни препятствия като огромно насекомо. Други учени създадоха плат с микроскопични капачета, които се разтварят и свиват на принципа на шишарката. Този плат се приспособява към телесната температура. Една фирма за производство на автомобили работи върху превозно средство, което имитира удивителната аеродинамична форма на рибата кутия. А има и учени, които изследват черупката на морския охлюв и свойството ѝ да поема удари, за да създадат по–лека и по–здрава бронежилетка.

Природата е източник на толкова много добри идеи, че изследователите са създали база данни, в която вече са описани хиляди биологични системи. Според списание „Икономист“ в нея учените могат да намират „решения от природата на проблемите в своите проекти“. Естествените системи, описани в тази база данни, са известни като „биологични патенти“. Обикновено патентът принадлежи на човека или фирмата, които са регистрирали нова идея или машина. Относно базата данни с биологични патенти в същото списание се казва: „Наричайки находчивите решения в биониката „биологични патенти“, учените просто подчертават, че в действителност природата притежава патента.“¹⁴

Но откъде са се появили всички тези блестящи идеи в природата? Много учени ги приписват на еволюцията, на милиони години проби и грешки. Други обаче стигат до различен извод. Микробиологът Майкъл Бихи писа в броя на вестник „Ню Йорк Таймс“ от 7 февруари 2005 г.: „Наличието на замисъл [в природата] е толкова очевидно, че можем да приведем прост, но неопровержим аргумент: ако нещо изглежда, ходи  или кряка като патица, при липса на убедителни доказателства в противното, с основание можем да кажем, че е патица.“ Какво е неговото мнение? „Не бива да отхвърляме замисъла просто защото е толкова очевиден.“¹⁵

Несъмнено инженерът, който конструира по–безопасно и по–ефикасно крило на самолет, заслужава признание за изобретението си. Същото може да се каже и за създателя на по–удобен материал за дрехи или на по–икономично моторно превозно средство. Но ако някой производител използва чужди идеи без разрешение, може да бъде наречен престъпник.

Помисли тогава: Високообразовани учени само копират системите в природата, и то приблизително, за да решат сложни инженерни проблеми. Въпреки това някои смятат, че забележителният оригинал е плод на еволюция без намесата на разум. Звучи ли ти логично? Щом имитацията изисква интелигентен проектант, какво да кажем за оригинала? Кой има повече заслуги — майсторът или ученикът, който му подражава?

След като разгледат многобройните доказателства за замисъл в природата, много хора се съгласяват с библейския писател Павел, който казал: „[Божиите] невидими качества — вечната му сила и божествената му същност — се виждат ясно още от сътворението на света, понеже се разбират от онова, което е създадено.“ (Римляни 1:19, 20)