Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Митове и факти за еволюцията

Митове и факти за еволюцията

„Еволюцията е точно толкова неоспорим факт, колкото е и горещината на слънцето“ — твърди професор Ричард Докинс, виден учен еволюционист.16 Разбира се, чрез опити и преки наблюдения е доказано, че слънцето е горещо. Но можем ли да потвърдим по същия начин учението за еволюцията?

Преди да отговорим на този въпрос, трябва да изясним някои неща. Редица учени отбелязват, че с течение на времето в представителите на даден биологичен вид може да настъпят известни изменения. Например хората чифтосват кучета, за да създадат потомство с по–къси крака или по–дълга козина. a Някои учени наричат тези малки изменения „микроеволюция“.

Еволюционистите обаче твърдят, че малките изменения се натрупвали постепенно в продължение на милиарди години и накрая довели до големи изменения, които превърнали рибите в земноводни, а човекоподобните маймуни в хора. Тези предполагаеми големи изменения се наричат „макроеволюция“.

Чарлз Дарвин и книгата му „Произход на видовете“

Според Чарлз Дарвин например малките изменения, които наблюдаваме, показват, че са възможни и много по–големи изменения, които никой не е наблюдавал.17 Той смятал, че за голям период от време някои първоначални, или прости, форми на живот бавно еволюирали (посредством „незначителни изменения“) в милионите различни форми на живот на земята.18

За много хора това твърдение звучи логично. Те разсъждават: „Щом в даден вид b могат да се наблюдават малки изменения, защо да не е възможно еволюцията да е довела до големи изменения за дълъг период от време?“ В действителност обаче учението за еволюцията се основава на три мита.

1 мит: Мутациите са основата за появата на нови видове. Учението за макроеволюцията се основава на твърдението, че мутациите, или случайните изменения в генетичния код, водят до появата не само на нови видове, но и на съвсем нови семейства растения и животни.19

Мутациите водят до изменения в растенията (като при този мутант с големи цветове), но само донякъде

Фактите: Много характеристики на дадено растение или животно се определят от информацията в неговия генетичен код, намиращ се в ядрото на всяка клетка. c Учените са открили, че мутациите могат да доведат до изменения в следващите поколения. Но наистина ли мутациите създават съвсем нови видове? Какво показват стогодишните проучвания в областта на генетиката?

В края на 30–те години на ХХ век учените въодушевено възприели нова идея. Те вече смятали, че естественият отбор — процесът, при който оцеляват и се размножават най–приспособените към средата организми — може да даде начало на нови растителни видове чрез спонтанни мутации. Затова предположили, че изкуственият отбор на мутациите ще е още по–резултатен. Волф–Екехард Льониг d от Института по растениевъдство „Макс Планк“ в Германия казва: „Това породило еуфория сред биолозите като цяло и особено сред генетиците и селекционерите.“ Каква била причината? Льониг, който от около 30 години се занимава с мутационна генетика на растенията, добавя: „Учените си мислели, че е настъпил моментът за революция в традиционния метод за селекция на растения и животни. Те смятали, че като предизвикват и подбират полезни мутации, ще получат нови и по–добри растения и животни.“20 Всъщност някои се надявали да създадат съвсем нови видове.

Мутиралите винени мушици, макар и изменени, си остават винени мушици

Учените в САЩ, Азия и Европа започнали да работят по скъпи изследователски програми, използвайки методи, за които предполагали, че ще ускорят еволюцията. Какви били резултатите след повече от четирийсет години усърдни проучвания? Изследователят Петер фон Зенгбуш казва: „Въпреки огромните разходи опитите да се създадат по–продуктивни сортове чрез облъчване [което да предизвика мутации] навсякъде претърпяха провал.“21 А Льониг обяснява: „До 80–те години на ХХ век надеждите и еуфорията сред учените по света изчезнаха. В западните страни напълно се отказаха от мутационната селекция като отделна област в проучванията. Почти всички мутанти ... загинаха или бяха по–слаби от естествените сортове и породи.“ e

Въпреки това данните от близо стогодишните проучвания на мутациите като цяло и от седемдесетгодишния опит в областта на мутационната селекция позволяват на учените да стигнат до заключение относно възможността за създаване на нови видове чрез мутации. След като разглежда фактите, Льониг прави следния извод: „Мутациите не могат да превърнат начален вид [растение или животно] в напълно нов вид. Това се потвърждава от всички опити и резултати от проучвания на мутации, проведени през ХХ век, както и от теорията на вероятностите.“

Възможно ли е тогава чрез мутации един вид да еволюира в друг? Фактите показват, че не е възможно. В резултат на проучванията си Льониг е стигнал до заключението, че „ясно обособените видове имат граници, които не могат да бъдат премахнати или нарушени чрез случайни мутации“.22

Помисли за значението на горните факти. Ако висококвалифицирани учени не могат да създадат нов вид чрез предизвикване и подбор на полезни мутации, възможно ли е процес без намесата на разум да доведе до по–добри резултати? Щом изследванията показват, че мутациите не могат да превърнат начален вид в друг, нов вид, как би трябвало да е протекла макроеволюцията?

2 мит: Чрез естествения отбор са възникнали нови видове. Дарвин смятал, че при процеса, който нарекъл естествен отбор, оцеляват най–приспособените към средата организми, докато по–неприспособените постепенно загиват. Съвременните еволюционисти учат, че при разпространението и изолацията на видовете в хода на естествения отбор са останали само онези индивиди, чиито генни мутации са им помогнали да оцелеят в новата среда. Според предположенията на еволюционистите впоследствие тези изолирани групи са се превърнали в напълно нови видове.

Фактите: Както беше отбелязано, резултатите от проучванията ясно показват, че мутациите не създават съвсем нови видове растения или животни. Но какво доказателство привеждат еволюционистите в подкрепа на твърдението, че при естествения отбор полезните мутации дават началото на нови видове? В брошура, издадена през 1999 г. от американската Национална академия на науките, се говори за „тринайсетте вида чинки, изучавани от Дарвин на Галапагоските острови и познати днес като Дарвинови чинки“.23

През 70–те години на ХХ век учени от Принстънския университет под ръководството на Питър и Роузмари Грант започнали да проучват тези чинки. Те забелязали, че след една година на суша оцелели повече чинки с по–големи клюнове. Тъй като размерът и формата на клюна е основен белег за разграничаването на тринайсетте вида чинки, тези открития били сметнати за важни. В брошурата се обяснява: „[Питър и Роузмари] Грант изчислиха, че ако на всеки десет години на островите има суша, само след около двеста години може да се появи нов вид чинки.“24

В брошурата обаче не се споменава, че през годините след сушата чинките с по–малки клюнове отново надминали по брой останалите. Учените установили, че при промяна на климатичните условия на острова дългоклюните чинки доминирали в популацията една година, но впоследствие доминирали птиците с по–къси клюнове. Те забелязали също, че някои от различните „видове“ чинки се кръстосват и имат по–издръжливо потомство. Така направили заключението, че ако това кръстосване продължава, може да се стигне до обединяването на два „вида“ в един.25

В най–добрия случай Дарвиновите чинки показват, че видовете могат да се приспособяват към променящите се условия

Наистина ли тогава естественият отбор създава напълно нови видове? Преди десетилетия биологът еволюционист Джордж Кристофър Уилямс оспорил способността на естествения отбор да постигне такъв резултат.26 През 1999 г. еволюционистът Джефри Шварц писа, че естественият отбор може да помага на видовете да се приспособяват към променящите се условия, но не създава нищо ново.27

Действително Дарвиновите чинки не се превръщат в „нищо ново“. Те си остават чинки. А фактът, че се кръстосват помежду си, поставя под съмнение методите, които някои еволюционисти използват, за да определят видовете. Освен това случаят с тези птици показва, че дори престижни научни академии може да представят доказателствата предубедено.

3 мит: Вкаменелостите доказват макроеволюцията. Гореспоменатата брошура оставя впечатлението, че намерените вкаменелости неоспоримо доказват макроеволюцията. В нея пише: „Открити са толкова много преходни форми между рибите и земноводните, между земноводните и влечугите, между влечугите и бозайниците, както и при приматите, че често е трудно да се определи точно кога един вид преминава в друг.“28

Фактите: Това категорично твърдение е доста изненадващо. Защо? Според ревностния еволюционист Найлс Елдредж вкаменелостите не показват постепенно натрупване на изменения, а точно обратното — за голям период от време „в повечето видове не се натрупват почти никакви еволюционни изменения“. f29

Вкаменелостите сочат, че всички основни групи животни са се появили внезапно и на практика не са се променили

Досега учените по света са намерили и описали около двеста милиона големи и милиарди малки вкаменелости. Според много изследователи тази подробна и обширна информация показва, че всички основни групи животни са се появили внезапно и на практика не са се променили, а много видове са изчезнали толкова бързо, колкото са възникнали.

„Вярата“ в еволюцията

Защо много видни еволюционисти твърдят, че макроеволюцията е факт? Уважаваният еволюционист Ричард Луонтин откровено пише, че много учени са склонни да приемат недоказани научни твърдения, защото „вече са обвързани с материализма g“. Мнозина не искат дори да обмислят възможността за съществуването на интелигентен Проектант, защото, както пише Луонтин, науката „не оставя никакво място за Бога“.30

Във връзка с това в списание „Сайънтифик Америкън“ са цитирани думите на социолога Родни Старк: „Вече двеста години ни се внушава, че ако искаш да се занимаваш с наука, трябва да пазиш ума си от оковите на религията.“ Той добавя, че поради тази причина в изследователските институти „вярващите хора си мълчат“.31

За да приемеш учението за макроеволюцията като факт, трябва да вярваш, че учените агностици или атеисти няма да позволят на личните си възгледи да повлияят на начина, по който тълкуват научните открития. Трябва да вярваш, че мутациите и естественият отбор са създали всички сложни форми на живот въпреки стогодишните изследвания, които показват, че мутациите не са превърнали нито един ясно обособен вид в напълно нов. Трябва да вярваш също, че всички организми са еволюирали постепенно от общ прародител, макар и вкаменелостите недвусмислено да сочат, че основните видове растения и животни са се появили внезапно и не са еволюирали в други дори в продължение на хиляди години. Дали тогава възгледите ти ще се основават на факти, или по–скоро на митове? Наистина, за да приемеш еволюцията, ти е нужна „вяра“.

a Тези изменения често се дължат на увреждания в гените. Например малкият размер на дакелите е в резултат на нарушено развитие на хрущяла.

b Макар че думата „вид“ се среща често в тази тема, трябва да се отбележи, че в библейската книга Битие нейното значение е по–общо. В много от случаите онова, което учените наричат еволюция на нов вид, е просто изменение в рамките на „вида“ според значението на думата в Битие.

c Изследванията показват, че цитоплазмата, мембраните и другите части на клетката също играят роля при формирането на организма.

d В. Льониг вярва в сътворението. Изказванията му в това издание изразяват личното му мнение, а не становището на Института по растениевъдство „Макс Планк“.

e Опитите с мутации многократно показали, че броят на новите мутанти намалява и постоянно се появяват едни и същи мутанти. Освен това под 1% от мутациите при растенията били избирани за по–нататъшни проучвания и под 1% от тях се оказали подходящи за пазара. Но така и не бил създаден съвсем нов вид. Мутационната селекция при животните била още по–безуспешна и този метод бил напълно изоставен.

f Дори няколкото палеонтологични находки, които изследователите сочат като доказателство за еволюцията, са спорни. Виж 22–29 странца от брошурата „Произходът на живота — пет въпроса, които трябва да си зададем“, издадена от Свидетелите на Йехова.

g Терминът „материализъм“ тук се отнася за теорията, че всичко във Вселената, включително и животът, се е появило без свръхестествена намеса.