Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Как да разговарям с родителите си?

Как да разговарям с родителите си?

1 ГЛАВА

Как да разговарям с родителите си?

„Опитах се да кажа на родителите си как се чувствам, но нищо не излезе — те просто ме прекъснаха. Струваше ми много усилия да събера смелост да говоря с тях, но беше пълен провал!“ (Роза)

КОГАТО си бил по–малък, вероятно родителите ти са били първите, при които си отивал за съвет. Казвал си им всичко, било то важно, или не. Свободно си изразявал своите мисли и чувства и си имал доверие на съветите им.

Но сега може би си мислиш, че родителите ти вече не те разбират. „Веднъж на вечеря се разплаках и започнах да обяснявам как се чувствам — казва едно момиче на име Иди. — Родителите ми ме слушаха, но сякаш не ме разбираха.“ Какъв бил резултатът? Иди обяснява: „Отидох си в стаята и си поплаках!“

От друга страна, може би понякога предпочиташ да не си напълно откровен с родителите си. Едно момче на име Кристофър споделя: „Говоря с нашите за много неща, но понякога ми се иска да не знаят всичко, което мисля.“

Погрешно ли е да премълчаваш някои неща? Не съвсем, стига да не лъжеш. (Притчи 3:32) Независимо обаче дали родителите ти не те разбират, или ти се въздържаш да говориш с тях, едно нещо е сигурно: трябва да разговаряш с родителите си, а те трябва да знаят какво става с тебе.

Не се отказвай!

В някои отношения общуването с родителите е подобно на шофирането. Ако срещнеш препятствие на пътя, не се отказваш, а просто търсиш друг път. Да разгледаме два примера.

1 ПРЕПЯТСТВИЕ Ти искаш да говориш, но родителите ти не те слушат. „Трудно ми е да общувам с баща си — споделя Лия. — Понякога му обяснявам нещо, а той изведнъж казва ‘Извинявай, на мене ли говориш?’.“

ВЪПРОС: Какво може да направи Лия, ако иска да обсъди някакъв проблем? Тя разполага с поне три варианта.

вариант А

Да се развика на баща си. Лия казва: „Защо не ме слушаш? Важно е!“

вариант Б

Да спре да говори с баща си. Лия просто се отказва да говори за проблема си.

вариант В

Да изчака по–подходящ момент и отново да повдигне въпроса. Лия разговаря с баща си по–късно или му пише писмо за проблема си.

Според тебе кой вариант трябва да избере Лия? ․․․․․

Нека да разгледаме всеки от тези варианти и да видим до какво е възможно да доведат.

Бащата на Лия е умислен и не забелязва, че е притеснена. Затова, ако тя избере вариант А, баща ѝ може да се учуди защо му вика. Нейната реакция вероятно няма да го накара да откликне на думите ѝ, нито ще бъде проява на уважение и почит към него. (Ефесяни 6:2) Следователно този вариант не води до желания резултат.

Вариант Б може би изглежда най–лесен, но не е най–разумен. Причината за това е, че „където няма доверен разговор, намеренията се осуетяват“. (Притчи 15:22) За да се справи успешно с проблемите си, Лия трябва да говори с баща си, а за да може да ѝ помогне, той трябва да знае какво става в живота ѝ. Мълчанието не помага нито за едното, нито за другото.

При вариант В обаче Лия не позволява на препятствието да я спре. Вместо това тя се опитва да обсъди проблема по друго време. Ако реши да напише на баща си писмо, може би веднага ще се почувства по–добре, а и така ще има възможност да формулира по–точно онова, което иска да каже. От друга страна, като чете писмото, бащата на Лия ще научи какво се е опитвала да му каже тя, което може да му помогне да разбере по–добре проблема ѝ. Така вариант В носи полза и на Лия, и на баща ѝ.

С какви други варианти разполага Лия? Ако се сещаш за някакъв, напиши го. Посочи също какъв може да е резултатът от него.

․․․․․

2 ПРЕПЯТСТВИЕ Родителите ти искат да разговаряте, но ти не искаш. „Няма нищо по–лошо от това да те засипят с въпроси след тежък ден в училище — казва Сара. — Просто искам да забравя за училището, но нашите веднага започват да питат ‘Как мина денят ти? Имаше ли някакви проблеми?’.“ Несъмнено родителите на Сара ѝ задават тези въпроси с най–добри намерения. Въпреки това тя се оплаква: „Трудно ми е да говоря за училище, когато съм изморена и напрегната.“

ВЪПРОС: Какво може да направи Сара в тази ситуация? Както в предишния пример, и тя разполага с поне три варианта.

вариант А

Да откаже да говори. Сара казва: „Моля ви се, оставете ме на мира. Сега не ми се говори!“

вариант Б

Да говори. Въпреки че се чувства напрегната, Сара отговаря на въпросите на родителите си, но с нежелание.

вариант В

Да отложи разговора за училището, но все пак да разговаря на друга тема. Сара предлага да говорят за училището по–късно, когато ще е в по–добро настроение. След това искрено казва: „Разкажете ми как мина вашият ден.“

Според тебе кой вариант трябва да избере Сара? ․․․․․

Нека отново да разгледаме трите варианта и да видим до какво може да доведат.

Сара е напрегната и не иска да разговаря. Ако избере вариант А, тя пак ще е напрегната, но освен това ще се чувства и виновна, че е била рязка с родителите си. (Притчи 29:11)

В същото време родителите на Сара може би ще бъдат наранени от реакцията ѝ, както и от последвалото мълчание, и вероятно ще започнат да подозират, че тя крие нещо от тях. Тогава може още повече да настояват да им разкаже всичко, което, разбира се, допълнително ще я подразни. В крайна сметка този вариант не води до добър резултат.

Явно вариант Б е по–добър избор от вариант А. Поне Сара и родителите ѝ си говорят. Но тъй като разговорът не е откровен, нито Сара, нито родителите ѝ ще постигнат това, което искат, а именно спокойно и открито общуване.

При вариант В обаче Сара ще се чувства по–добре, защото разговорът за училището ще се отложи. Родителите ѝ също ще се радват, тъй като ще видят, че тя полага усилия да разговаря. Вероятно този вариант има най–големи изгледи за успех, понеже и двете страни прилагат принципа от Филипяни 2:4, където се казва, че трябва да сме „загрижени не само за себе си, но и за другите“.

Не изпращай неясни послания

Помни, че онова, което казваш, и онова, което родителите ти разбират, не винаги е едно и също. Например може да те попитат защо си в лошо настроение. Ако отговориш „Не ми се говори за това“, те може да разберат: „Нямам ви достатъчно доверие. Бих споделил с приятелите си, но не и с вас.“ Направи следното упражнение, като напишеш своите варианти. Представи си, че имаш сериозен проблем и родителите ти предлагат да ти помогнат.

Ако кажеш: „Не се притеснявайте. Мога да се справя сам.“

Родителите ти може да разберат: ․․․․․

По–добре би било да кажеш: ․․․․․

Какво е най–важното, което трябва да помниш? Подбирай думите си внимателно. Старай се тонът на гласа ти да изразява уважение. (Колосяни 4:6) Мисли за родителите си като за свои съюзници, а не врагове. Ще се съгласиш, че за да се справиш с трудностите, се нуждаеш от колкото се може повече съюзници.

В СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА

Какво да направиш, ако по принцип нямаш проблем да говориш с родителите си, но всеки път, когато разговаряте, започвате да се карате?

ОСНОВЕН СТИХ

„Думите ми идват от честността на моето сърце и от искрените ми устни излиза знание.“ (Йов 33:3)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Ако ти е трудно да седнеш и да разговаряш с родителите си за даден проблем, може да го обсъдиш с тях, докато се разхождате, пътувате в колата или пазарувате заедно.

ЗНАЕШ ЛИ, ЧЕ...

Както на тебе може да ти е трудно да разговаряш с родителите си по сериозни въпроси, така и те може да се притесняват, когато се опитват да говорят с тебе по същите въпроси.

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ!

Следващия път, когато ми се иска да спра да говоря с родителите си, ще ․․․․․

Ако те настояват да разговаряме по въпрос, за който не ми се говори, ще кажа ․․․․․

По тази тема искам да попитам родителите си ․․․․․

КАКВО МИСЛИШ?

● Колко важен за доброто общуване е изборът на подходящ момент за разговор? (Притчи 25:11)

● Защо си струва да полагаш усилия да разговаряш с родителите си? (Йов 12:12)

[Текст в блока на страница 10]

„Общуването с родителите не винаги е лесно, но когато разговаряш открито с тях, сякаш камък ти пада от сърцето.“ (Девъни)

[Снимка на страница 8]

Както препятствието не означава непременно край на пътуването, така и ти можеш да намериш начин да общуваш с родителите си