15 ГЛАВА

Лошо ли е да искам повече лично пространство?

 Отбележи с ✔ как най–вероятно ще реагираш във всяка от ситуациите:

1. Ти си в стаята си и вратата е затворена, а брат ти или сестра ти нахълтва, без да почука.

□ „Няма проблем. Понякога и аз правя така.“

□ „Много нагло! Ами ако се преобличах?“

2. Прибираш се вкъщи и родителите ти започват да те обсипват с въпроси: „Къде беше? Какво прави? С кого?“

□ „Няма проблем. Така или иначе обикновено им казвам всичко.“

□ „Ужасно! Нямат ми никакво доверие!“

КОГАТО ти беше по–малък, въпросът за личното пространство вероятно не беше толкова важен за тебе. Ако по–малкият ти брат или сестра нахълташе в стаята ти, ти даже се радваше. Ако родителите ти те питаха нещо, ти им отговаряше без колебание. Тогава твоят живот беше като отворена книга, но сега може би има моменти, в които ти се иска да я затвориш. „Просто искам да запазя някои неща за себе си“ — казва 14–годишният Кори. Нека да разгледаме две области, в които може да е трудно да имаш повече лично пространство.

Когато искаш да си сам

Има редица основателни причини понякога да търсиш уединение. Вероятно просто искаш ‘да си починеш малко’. (Марко 6:31) Или когато искаш да се помолиш, може, както Исус посъветвал учениците си, ‘да отидеш в стаята си и като затвориш вратата, да се помолиш на своя Баща’. (Матей 6:6; Марко 1:35) Проблемът е, че когато затвориш вратата на своята стая (ако имаш отделна стая), родителите ти може да не смятат, че се молиш.  А брат ти или сестра ти може да не разбират, че понякога просто искаш да си сам.

Какво да направиш. Вместо да превръщаш този въпрос в голям проблем, направи следното:

● Опитай се да установиш някои разумни правила с брат си или сестра си, за да имаш време за себе си. Ако е нужно, помоли родителите си да ти помогнат за това. *

● Старай се да разбереш гледната точка на родителите си. Ребека, на 16 години, казва: „Понякога нашите проверяват какво правя. Но честно казано, ако бях родител, и аз щях да проверявам детето си, особено като знам с какви изкушения се сблъскват младежите днес!“ Дали и ти като Ребека не би могъл да проявиш разбиране относно опасенията на майка си и баща си? (Притчи 19:11)

● Запитай се честно: „Давам ли повод на родителите си да подозират, че върша нещо лошо, когато вратата на стаята ми е затворена? Дали съм толкова потаен относно личния си живот, че те се чувстват принудени да прибягват до прикрити тактики, за да научат повече за мене?“ Ако отговорът ти на тези въпроси е отрицателен и ако изглежда,  че родителите ти все още ти нямат доверие, спокойно и с уважение им кажи как се чувстваш. Изслушай внимателно притесненията им и се постарай да не правиш нищо, което може да допринесе за проблема. (Яков 1:19)

Когато завързваш нови приятелства

На твоята възраст е нормално да се сприятеляваш с хора, които не са от твоето семейство. Нормално е също родителите ти да се интересуват кои са твоите приятели и какво правиш с тях. Но понякога може да ти се струва, че загрижеността им граничи с параноя. Шестнайсетгодишната Ейми казва: „Просто искам да използвам телефона и имейла си, без нашите да ми надничат през рамото на всеки десет минути и да ме питат с кого говоря.“

Какво да направиш. Вместо да позволяваш на приятелствата си да създават бариера между тебе и родителите ти, опитай следното:

● Запознай приятелите си със своите родители, недей да криеш кои са те. Сигурно не ти харесва майка ти и баща ти да те шпионират, но какъв избор им оставяш, ако приятелите ти са забулени в тайна? Помни, че колкото повече знаят за хората, с които прекарваш времето си, толкова по–спокойни ще бъдат за избора ти на приятели.

● Бъди честен със себе си: Дали проблемът е в личното пространство, или искаш да скриеш нещо? Британи, на 22 години, казва: „Ако живееш с родителите си и те изразят някакви опасения, е добре да си  помислиш: ‘Не правя нищо лошо, тогава защо да се крия от тях?’ От друга страна, ако искаш да скриеш нещо, значи наистина има проблем.“

Твоето лично пространство

Сега помисли за някои решения относно конкретни проблеми, свързани с личното ти пространство. Отговори на въпросите към всяка от следните стъпки:

1 стъпка: Определи проблема. В коя област би искал да имаш повече лично пространство?

․․․․․

 2 стъпка: Вземи под внимание гледната точка на родителите си. Какво според тебе ги притеснява?

․․․․․

3 стъпка: Потърси решения. По какъв начин може, без да искаш, да допринасяш за проблема? Какви промени можеш да направиш, имайки предвид отговора си на предишния въпрос? Какво искаш да направят родителите ти относно твоите притеснения?

․․․․․

4 стъпка: Говори. Напиши кога и как можеш да разговаряш с родителите си за личното пространство.

․․․․․

В СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА

Дали единият от родителите ти е починал? Ако е така, къде можеш да намериш утеха?

[Бележка под линия]

ОСНОВЕН СТИХ

„Прави най–доброто, на което си способен, за да спечелиш одобрението на Бога, за да бъдеш работник, който няма от какво да се срамува.“ (2 Тимотей 2:15)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Когато говориш с родителите си за личното пространство, не се оплаквай, а изразявай притесненията си. Каква е разликата? Когато се оплакваш, показваш на родителите си, че според тебе грешат, а когато изразяваш притесненията си, ще ви бъде по–лесно да се съсредоточите върху намирането на решение.

ЗНАЕШ ЛИ, ЧЕ...

Колкото по–открит си с родителите си, толкова по–малко ще се съмняват в тебе.

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ!

За да спечеля (или да си върна) доверието на своите родители, ще ․․․․․

По тази тема искам да ги попитам ․․․․․

КАКВО МИСЛИШ?

● Защо родителите ти имат право да се интересуват от живота ти?

● Как уменията за общуване с родителите ти ще ти помогнат в общуването с други хора по–късно в живота?

[Текст в блока на страница 108]

„Родителите не искат да ти се случи нищо лошо, но понякога сякаш прекалено навлизат в личното ти пространство. На пръв поглед не е честно. Но да си призная, ако бях родител, вероятно щях да правя същото.“ (Алана)

[Снимка на страница 109]

Доверието е като заплата — трябва да го заслужиш