16 ГЛАВА

Нормално ли е да скърбя по този начин?

Макар че в тази глава се обсъжда главно смъртта на родител, принципите в нея са от полза и когато почине друг член на семейството или близък приятел.

„Когато мама почина, бях напълно объркана и изпитвах огромна празнота. Тя беше тази, която сплотяваше семейството ни.“ (Карън)

НЕ СА много нещата в живота, които могат да ти повлияят толкова силно, колкото смъртта на единия от родителите ти. Тогава трябва да се бориш с най–различни чувства, каквито по–рано не си изпитвал. Брайън, който бил на 13 години, когато баща му починал от инфаркт, казва: „В нощта, когато разбрахме за това,  можехме само да плачем и да се утешаваме с прегръдки.“ Натали била на десет, когато баща ѝ починал от рак. Тя си спомня: „Не знаех какво да чувствам, затова и не чувствах нищо. Бях като вцепенена!“

Хората преживяват различно смъртта на близък човек. Всъщност Библията казва, че „всеки знае мъката и болката си“. (2 Летописи 6:29) Имайки предвид това, помисли как на тебе ти влияе смъртта на майка ти или на баща ти. На редовете отдолу опиши (1) как се почувства, когато научи тъжната новина, и (2) как се чувстваш сега. *

1. ․․․․․

2. ․․․․․

Може би отговорите ти разкриват, че чувствата ти постепенно се стабилизират. Това е нормално и не означава, че си забравил майка си или баща си. От друга страна, може би усещаш, че чувствата ти не са се променили  или дори са станали по–силни. Възможно е скръбта ти да е като вълни, които прииждат и се оттеглят и в най–неочаквания момент се разбиват в брега. Това също е нормално, дори ако се случва години след загубата. Въпросът е как да се справиш със скръбта, независимо по какъв начин се проявява тя.

Не сдържай сълзите си! Те облекчават болката. Но може би се чувстваш като Алиша, която била на 19 години, когато майка ѝ починала. Тя си спомня: „Смятах, че ако дам воля на емоциите си, другите ще решат, че ми липсва вяра.“ Помисли обаче: Исус Христос бил съвършен човек, който имал силна вяра в Бога. Въпреки това, когато разбрал за смъртта на своя приятел Лазар, ‘сълзи потекли от очите му’. (Йоан 11:35) Така че не се страхувай да плачеш. Това не означава, че ти липсва вяра! Алиша казва: „Все пак плачех, и то много и всеки ден.“ *

 Не се обвинявай. „Всяка вечер се качвах горе да целуна мама за лека нощ — разказва Карън, която била на 13 години, когато майка ѝ починала. — Но един път не го направих и на следващата сутрин тя почина. Колкото и нелепо да звучи, чувствам се виновна, че не отидох да я видя последната вечер. Изпитвам вина и за събитията, които се случиха на сутринта. Татко беше в командировка и ни помоли със сестра ми да наглеждаме мама. Ние обаче се успахме. Когато отидох в спалнята, мама вече не дишаше. Чувствах се ужасно, защото когато татко замина, тя беше добре!“

Дали и ти като Карън изпитваш известна вина за неща, които не си направил? Може би си мислиш, че всичко щеше да е по–различно, ако беше постъпил по друг начин: „Да бях накарал татко да отиде на лекар...“ „Да бях отишла при мама по–рано...“ Ако те измъчват такива мисли, помни, че е нормално да се чувстваш така. Със сигурност щеше да постъпиш по друг начин, ако знаеше какво ще се случи. Но тъй като не си знаел, няма за какво да се обвиняваш. Не си виновен за смъртта на своя родител! *

Говори за чувствата си. В Притчи 12:25 се казва: „Добрата дума ... развеселява.“ Ако потискаш  чувствата си, ще ти бъде трудно да превъзмогнеш мъката. От друга страна, като ги споделиш с някого, на когото имаш доверие, може да чуеш насърчителни ‘добри думи’ точно когато най–много се нуждаеш от тях.

Говори с Бога. Вероятно ще се почувстваш много по–добре, ако ‘излееш сърцето си’ в молитва пред Йехова Бог. (Псалм 62:8) Молитвата не е просто успокояваща терапия. В нея се обръщаш към „Бога на всяка утеха, който ни утешава във всички трудности“. (2 Коринтяни 1:3, 4) Един от начините, по които той дава утеха, е чрез неговото Слово, Библията. (Римляни 15:4) Защо не си направиш списък с утешителни за тебе библейски стихове, който да държиш подръка? *

Скръбта не отминава за един ден. Но Библията дава утеха, като ни уверява, че в обещания от Бога нов свят „вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка“. (Откровение 21:3, 4) Вероятно и ти ще установиш, че размисълът върху подобни обещания ти помага да се справиш със загубата на майка си или на баща си.

[Бележки под линия]

ОСНОВЕН СТИХ

„[Бог] ще изтрие всяка сълза от очите им, и вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка. Предишните неща отминаха.“ (Откровение 21:4)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Редовно си записвай какви мисли възникват в ума ти относно починалия ти родител. Това ще ти помогне да се справиш с мъката.

ЗНАЕШ ЛИ, ЧЕ...

Да плачеш, не е признак на слабост. Дори силни мъже като Авраам, Йосиф, Давид и Исус плакали, когато изпитвали мъка. (Битие 23:2; 50:1; 2 Царе 1:11, 12; 18:33; Йоан 11:35)

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ!

Когато ме обземе силна тъга, ще ․․․․․

По тази тема искам да попитам живия си родител ․․․․․

КАКВО МИСЛИШ?

● Защо е добре да мислиш за приятните спомени, които имаш с починалия си родител?

● Защо като записваш мислите си, ще успееш да се справиш с мъката?

[Текст в блока на страница 112]

„Потисках чувствата си дълбоко в себе си, а щеше да е по–добре, ако ги бях споделил. Така щях по–лесно да преодолея скръбта си.“ (Дейвид)

 [Блок/Снимка на страница 113]

ШАНТАЛ

„Баща ми беше болен в продължение на пет години и състоянието му се влошаваше. Бях на шестнайсет, когато той се самоуби. След това майка ми разговаряше с мене и с по–големия ми брат за всичко, което се случваше. Тя дори ни позволи да участваме в решенията във връзка с погребението. Това много ни помогна. Мисля, че децата не обичат да ги държат настрана от онова, което става — особено от такива важни въпроси. С течение на времето можех спокойно да говоря за смъртта на баща си. Когато ми се плачеше, отивах на някакво място или при някоя приятелка и плачех. Моят съвет е: Ако имате нужда да разговаряте с някого, обърнете се към семейството си и приятелите. Правете всичко каквото е необходимо, за да си излеете мъката.“

[Блок/Снимка на страници 113, 114]

ЛИЯ

„Когато бях на деветнайсет, майка ми получи масивен инсулт и три години по–късно почина. След смъртта ѝ реших, че трябва да съм силна, защото на баща ми щеше да му е много трудно, ако бях рухнала. Майка ми беше до мене винаги когато бях болна или не се чувствах добре. Помня как  ме докосваше, като проверяваше дали имам температура. Често с мъка осъзнавам, че нея я няма. Имам склонността да потискам чувствата си, което не е добре. Затова понякога гледам нейни снимки само и само да се разплача. Разговорите с приятели също ми помагат. Библията обещава, че онези, които са починали, ще възкръснат в рай на земята. (Йоан 5:28, 29) Когато мисля за надеждата да видя майка си отново и за онова, което трябва да правя, за да бъда там, болката ми намалява.“

[Блок/Снимка на страница 114]

БЕТАНИ

„Иска ми се да си спомням, че съм казвала на татко, че го обичам. Сигурна съм, че съм го правила, но не помня, а бих искала да имам такъв спомен. Бях само на 5 години, когато той почина. Татко получи инсулт, докато спеше, и беше откаран по спешност в болницата. Когато се събудих на сутринта, разбрах, че е починал. След това ми беше трудно да говоря за него, но по–късно се радвах да слушам за живота му, защото така можех да го опозная по–добре. Съветът ми към всички, които са загубили родител, е: Наслаждавайте се на всеки момент, който сте имали с него, и записвайте спомените си, за да не ги забравите. Старайте се да укрепвате вярата си, за да присъствате, когато майка ви или баща ви възкръсне в Божия нов свят.“

 [Блок на страница 116]

Упражнение

Запиши мислите си

Запиши някои приятни спомени, които имаш за баща си или за майка си. ․․․․․

Напиши какво ти се иска да беше казал на родителя си, докато беше жив. ․․․․․

Представи си, че имаш по–малък брат или по–малка сестра, които изпитват вина за смъртта на майка ви или на баща ви. Напиши какво би казал, за да ги утешиш. (Това може да ти помогне да определиш дали вината, която ти изпитваш, е основателна.) ․․․․․

Запиши си две или три неща, които би искал да знаеш за починалия си родител, и след това помоли другия си родител да обсъдите някое от тях. ․․․․․

Прочети Деяния 24:15. Как надеждата, която се съдържа в този стих, ти помага да преодолееш смъртта на баща си или на майка си? ․․․․․

[Снимка на страница 115]

Скръбта е като вълни, които се разбиват в брега в най–неочаквания момент