1, 2. Защо можем да кажем, че Исус е мъдър водач?

 ПРЕДСТАВИ си, че опитен екскурзовод те развежда из чудно красив град. За първи път си там, затова попиваш всяка негова дума. От време на време с другите туристи развълнувано задавате въпроси за някои забележителности, които още не сте видели. Но екскурзоводът не ви обяснява нищо за тях, докато не дойде най–подходящият момент — обикновено когато се открие чудесна гледка. С времето се удивлявате все повече на неговата съобразителност, понеже ви казва каквото трябва да знаете точно когато е нужно.

² Истинските християни са в подобна ситуация. Ние с удоволствие учим за най–чудния град, „града, който има истински основи“ — Божието Царство. (Евр. 11:10) Когато бил на земята, Исус лично водел последователите си към по–задълбочено познание за Царството. Но отговорил ли на всичките им въпроси и казал ли им всичко за Царството наведнъж? Не. Той посочил: „Още много неща имам да ви казвам, но сега не сте в състояние да ги разберете.“ (Йоан 16:12) Като най–мъдрия и съобразителен водач, Исус не обременявал учениците си с познание, за което още не били готови.

3, 4. а) Как Исус продължил да учи верните си последователи за Божието Царство? б) Какво ще разгледаме в тази глава?

³ Христос казал записаното в Йоан 16:12 през последната си нощ на земята. Как щял да продължи след смъртта си да учи верните си последователи за Божието Царство? Той уверил своите апостоли: „Духът на истината ... ще ви води a в цялата истина.“ (Йоан 16:13) Можем да гледаме на светия дух като на търпелив водач. Посредством духа Исус учи своите последователи на всичко, което трябва да знаят за Божието Царство, и то в най–подходящия момент.

⁴ Да разгледаме как светият дух на Йехова води искрените християни към по–голямо познание за Царството. Първо ще видим как сме разбрали кога то започва да управлява. След това ще обсъдим кои са неговите владетели  и поданици и каква надежда имат те. Накрая ще изследваме как Христовите последователи са разбрали по–ясно какво означава да си лоялен на Божието Царство.

5, 6. а) Какви погрешни схващания имали Изследователите на Библията за установяването на Царството и за жетвата? б) Защо тези схващания не хвърлят съмнение върху твърдението, че Исус ръководел последователите си?

⁵ Както видяхме във 2 глава, години наред Изследователите на Библията изтъквали, че 1914 г. ще е съществена в изпълнението на библейските пророчества. Но по онова време те вярвали, че началото на Христовото присъствие е било през 1874 г., че Исус е започнал да управлява в небето през 1878 г. и че Царството няма да поеме напълно властта до октомври 1914 г. Те смятали, че жетвата ще бъде от 1874 до 1914 г. и ще завърши със събирането на помазаните в небето. Дали такива погрешни схващания поставят под съмнение твърдението, че Исус ръководел тези верни християни чрез светия дух?

⁶ В никакъв случай! Помисли отново за примера в началото. Нима прибързаните идеи и нетърпеливите въпроси на туристите поставят под съмнение надеждността на техния водач? Съвсем не! Подобно на това, въпреки че понякога Божиите служители се опитват да си обяснят подробности от намерението на Йехова, преди да е дошло времето светият дух да ги доведе до тези истини, няма съмнение, че Исус ги ръководи. Искрените хора са готови да бъдат поправени и смирено променят възгледите си. (Як. 4:6)

7. Какви лъчи духовна светлина получил Божият народ?

⁷ През годините след 1919 г. Божият народ се радвал на все повече лъчи духовна светлина. (Прочети Псалм 97:11.) През 1925 г. в „Стражева кула“ била публикувана ключова статия със заглавие „Раждането на народа“. В нея се посочвали убедителни библейски доказателства, че месианското Царство се е родило през 1914 г. в изпълнение на пророчеството от 12 глава на Откровение за небесната жена на Йехова, която ражда. b Било обяснено също, че преследването и бедите, които сполетели Божия народ по време на войната, са ясен знак, че Сатана е изхвърлен от небето, „обхванат от голяма ярост, понеже знае, че му остава малко време“. (Откр. 12:12)

8, 9. а) Как била подчертана важността на Божието Царство? б) Какви въпроси ще разгледаме?

⁸ Колко важно е Царството? През 1928 г. „Стражева кула“ започнала да подчертава, че то е по–важно от личното спасение чрез откупа. Именно посредством месианското Царство Йехова ще освети името си, ще реабилитира върховенството си и ще осъществи волята си за хората.

⁹ Кой ще управлява с Христос в това Царство? Кои ще са земните му поданици? И каква работа трябва да вършат Христовите последователи?

10. Какво знаели отдавна Божиите служители за 144 000 души?

¹⁰ Десетилетия преди 1914 г. истинските християни вече знаели, че 144 000 верни последователи на Христос ще управляват с него в небето. c Изследователите на Библията разбирали, че този брой е буквален и попълването му е започнало още през първи век.

11. Как бъдещите членове на Христовата „невяста“ постепенно разбрали каква е задачата им на земята?

¹¹ Какво обаче трябвало да правят тези бъдещи членове на Христовата „невяста“, докато са още на земята? Те видели, че Исус придавал голямо значение на проповедната дейност и я свързвал с период на жетва. (Мат. 9:37; Йоан 4:35) Както отбелязахме във 2 глава, известно време се смятало, че жетвата ще трае 40 години и ще завърши със събирането на помазаните в небето. Но тъй като работата продължила и след изтичането на 40–те години, имало нужда от някакво пояснение. Сега знаем, че жетвата — периодът за отделяне на житото от плевелите, на верните помазани християни от фалшивите християни — започнала през 1914 г. Било дошло времето да бъде обърнато внимание на събирането на останалите от небесния клас.

12, 13. Как Исусовите притчи за десетте девици и талантите се изпълняват в последните дни?

¹² От 1919 г. нататък Христос насочвал „верния и разумен роб“ да обръща голямо внимание на проповедната дейност. Той дал тази задача още през първи век. (Мат. 28:19, 20) Освен това обяснил от какви качества ще се нуждаят последователите му, за да я вършат. В притчата за десетте девици Исус казал, че помазаните трябва да останат бдителни, духовно будни, за да достигнат крайната си цел да участват във великото сватбено угощение в небето, когато Христос се събере със своята „невяста“ от 144 000 души. (Откр. 21:2) След това в притчата за талантите Исус разкрил, че помазаните му служители ще проявяват усърдие в проповедната дейност, която им е възложил. (Мат. 25:1–30)

¹³ През изминалия век помазаните са доказали, че са бдителни и усърдни. Несъмнено тяхната бдителност ще  бъде възнаградена! Щяла ли обаче огромната работа по жетвата да бъде ограничена само до събирането на останалите от Христовите 144 000 съвладетели?

14, 15. Какви четири групи били разгледани в книгата „Разкритата тайна“?

¹⁴ Верните мъже и жени отдавна живо се интересуват кое е „голямото множество“, споменато в Откровение 7:9–14. Не е изненадващо, че преди да дойде времето Христос да разкрие кои хора съставляват тази голяма група, много от разбиранията по въпроса се различавали значително от ясните и прости истини, които знаем и ценим днес.

¹⁵ През 1917 г. книгата „Разкритата тайна“ заявила, че има „две степени, или разновидности, небесно спасение и две степени, или разновидности, земно спасение“. Кои хора съставяли тези четири групи с различна надежда за спасение? Първата група били 144 000, които ще управляват с Христос. Втората група било „голямото множество“. По онова време се смятало, че това са членове на християнските църкви, които имат известна вяра, но не достатъчно силна, за да застанат твърдо на страната на истината. Затова те щели да получат по–низши позиции в небето. Във връзка със земята се смятало, че третата група ще бъдат „достойните от древността“, верни хора като Авраам, Моисей и други, които ще имат власт над четвъртата група — човечеството.

16. Какви лъчи духовна светлина се появили през 1923 и 1932 г.?

¹⁶ Как светият дух довел Христовите последователи до разбирането, което имаме днес? Това станало постепенно чрез поредица от лъчи духовна светлина. Още през 1923 г. „Стражева кула“ насочила вниманието към една група хора, които нямат небесна надежда и ще живеят на земята под управлението на Христос. През 1932 г. списанието обсъдило Йонадав, който се присъединил към помазания от Бога цар Йеху, за да го подкрепи в борбата срещу фалшивото поклонение. (4 Царе 10:15–17) В статията се посочвало, че в наши дни има клас от хора като Йонадав, и се добавяло, че Йехова ще преведе този клас през Армагедон, за да живее тук на земята.

17. а) Какъв ярък лъч духовна светлина блеснал през 1935 г.? б) Как се отразило на верните християни новото разбиране за „голямото множество“? (Виж блока „ Мнозина въздъхнаха с облекчение“.)

¹⁷ През 1935 г. блеснал ярък лъч духовна светлина. На конгрес във Вашингтон било обяснено, че „голямото множество“ е земен клас също като овцете в притчата на Исус за овцете и козите. (Мат. 25:33–40) Това множество щяло да е сред „другите овце“, за които Исус казал: „Тях също трябва да доведа.“ (Йоан 10:16) Когато докладчикът Джоузеф Ръдърфорд подканил: „Нека всички, които имат надеждата да живеят вечно на земята, да станат!“, повече  от половината присъстващи се изправили на крака. „Вижте! — възкликнал той. — Голямото множество!“ Мнозина били силно развълнувани най–накрая да разберат надеждата си за бъдещето.

18. Върху какво са съсредоточили усилията си в службата Христовите последователи и с какъв резултат?

¹⁸ Оттогава насам Христос насочва последователите си да съсредоточават усилията си върху събирането на бъдещите членове на това „голямо множество“, което ще преживее „голямото бедствие“. В началото жетвата не изглеждала изобилна. Веднъж брат Ръдърфорд дори казал: „Май „голямото множество“ все пак няма да е толкова голямо.“ Разбира се, днес виждаме колко много Йехова е благословил жетвата през изминалите десетилетия! Под ръководството на Исус и светия дух помазаните и техните сътрудници от „другите овце“ са станали точно това, което предсказал Божият син — „едно стадо с един пастир“.

19. Как можем да допринесем за нарастването на „голямото множество“?

¹⁹ По–голямата част от верните хора ще живеят вечно в рай на земята под управлението на Христос и неговите 144 000 съвладетели. Нима не е приятно да размишляваме за начина, по който Исус е довел Божия народ до такава ясна библейска надежда за бъдещето? Каква чест е за нас да споделяме тази надежда с хората, с които разговаряме в службата! Нека активно участваме в проповедната дейност според обстоятелствата си, така че „голямото множество“ да продължава да расте и да прославя все по–мощно името на Йехова! (Прочети Лука 10:2.)

20. От какви елементи е съставена организацията на Сатана и каква връзка има това с християнската лоялност?

²⁰ Като научавали все повече за Царството, Божиите служители трябвало да разберат по–ясно какво означава да си лоялен на това небесно управление. През 1922 г. „Стражева кула“ посочила, че съществуват две организации — на Йехова и на Сатана, като организацията на Сатана е съставена от търговски, религиозни и политически елементи. Тези, които са лоялни на Божието Царство начело с Христос, не бива да правят компромис, като участват по какъвто и да било начин в организацията на Сатана. (2 Кор. 6:17) Какво означава това?

21. а) Как „верният роб“ е предупреждавал Божия народ относно търговската система? б) Какво разкри „Стражева кула“ за „Вавилон Велики“ през 1963 г.?

²¹ Посредством духовната храна „верният роб“ многократно е изобличавал покварата на търговската система и е предупреждавал Божия народ да не се поддава на характерния за нея материализъм. (Мат. 6:24) Нашите издания са насочвали също вниманието към религиозната част на организацията на Сатана. През 1963 г. „Стражева кула“ ясно показа, че „Вавилон Велики“ представя не само християнските църкви, а цялата световна империя на фалшивата религия. По този начин, както ще видим по–подробно  в 10 глава, Божиите служители във всички страни и народи са получили помощ „да излязат от нея“ и да се очистят от фалшивите ѝ религиозни практики. (Откр. 18:2, 4)

22. Как разбирали много Божии служители подканата в Римляни 13:1 по време на Първата световна война?

²² Какво да кажем обаче за политическата част на организацията на Сатана? Може ли истинските християни да участват във войните и конфликтите на народите? По време на Първата световна война Изследователите на Библията като цяло разбирали, че Христовите последователи не бива да убиват ближните си. (Мат. 26:52) Но за мнозина подканата в Римляни 13:1 да се подчиняват на „висшестоящите власти“ означавала да служат в армията, да носят униформа и дори оръжие, но когато трябвало да убият врага, да стрелят във въздуха.

23, 24. Какво било разбирането за Римляни 13:1 по време на Втората световна война и до какъв по–точен възглед стигнаха Христовите последователи?

²³ В началото на Втората световна война през 1939 г. в „Стражева кула“ била публикувана статия, в която подробно се обсъждал неутралитетът. В нея било показано ясно, че християните не бива да участват по какъвто и да било начин във войните и конфликтите на народите в света на Сатана. Какво навременно напътствие! Така истинските християни били предпазени от ужасната кръвна вина, която си навлекли народите в тази война. От 1929 г. обаче в изданията ни се обяснявало също, че висшестоящите власти от Римляни 13:1 не са светските владетели, а Йехова и Исус. Все още имало нужда от по–точно разбиране по въпроса.

 ²⁴ Светият дух доведе Христовите последователи до такова разбиране през 1962 г., когато в броевете на „Стражева кула“ от 15 ноември и 1 декември бяха публикувани важни статии върху Римляни 13:1–7. Най–накрая Божият народ разбра принципа за относителното подчинение, който Исус разкрил с известните си думи: „Плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.“ (Лука 20:25) Днес истинските християни разбират, че висшестоящите власти са светските управници и че трябва да им се подчиняват. Но това подчинение е относително. Когато властите искат от нас да нарушим законите на Йехова Бог, ние отговаряме като апостолите през първи век: „Трябва да се подчиняваме преди всичко на Бога, а не на хората.“ (Деян. 5:29) В 14 глава ще разгледаме по–подробно как Божиите служители са приложили на практика принципа за християнския неутралитет.

25. Защо си признателен за ръководството на светия дух в разбирането на истините за Божието Царство?

²⁵ Помисли за всичко, което Христовите последователи са научили за Царството през изминалото столетие. Вече знаем кога Божието Царство било установено в небето и колко важно е то. Разбираме ясно, че верните на Бога хора имат два вида надежда — небесна и земна. Знаем също как да покажем, че сме лоялни на Царството, като същевременно проявяваме относително подчинение спрямо светските власти. Запитай се: „Щях ли да знам някоя от тези скъпоценни истини, ако Исус Христос не беше насочил своя „верен роб“ на земята да ги разбере и да ги обясни?“ Какво щастие е, че Христос и светият дух ни водят!