Когато ангел Гавриил казва на младата Мария, че ще роди син, който ще се казва Исус и ще царува завинаги, тя го пита: „Как ще стане това, след като не съм лягала с мъж?“ (Лука 1:34)

„Светият дух ще дойде върху тебе — отговаря Гавриил — и силата на Всевишния ще те покрие. Поради тази причина и детето, което ще се роди, ще бъде наречено свято, Божи син.“ (Лука 1:35)

Вероятно за да ѝ помогне да повярва на думите му, ангелът допълва: „Ето, твоята роднина Елисавета също зачена син в напредналата си възраст и сега тази, която наричаха безплодна, вече е в шестия месец, защото нищо, казано от Бога, не е невъзможно.“ (Лука 1:36, 37)

Мария вярва на Гавриил, както личи от реакцията ѝ. „Ето, аз съм робиня на Йехова! — възкликва тя. — Нека стане с мене така, както ти каза.“ (Лука 1:38)

Щом ангелът си тръгва, Мария се приготвя да отиде при Елисавета, която живее с мъжа си Захария в планинската област до Йерусалим. Пътуването от Назарет ѝ отнема може би три–четири дни.

Накрая пристига в дома на Захария. Като влиза, Мария поздравява Елисавета. Тогава Елисавета се изпълва със свети дух и ѝ казва: „Благословена си ти измежду жените и благословен е плодът на утробата ти! Защо ми се оказва такава голяма чест — майката на моя Господар да дойде при мене? Още щом чух твоя поздрав, бебето в утробата ми подскочи от голяма радост.“ (Лука 1:42–44)

Тогава Мария казва с дълбока благодарност: „Душата ми възвеличава Йехова и духът ми ликува с голяма радост благодарение на Бога, моят Спасител, понеже той обърна внимание на скромното положение на своята робиня. Ето, отсега нататък всички поколения ще ме наричат щастлива, понеже Силният извърши велики дела за мене.“ Виждаме, че въпреки оказаната ѝ чест Мария отдава цялата слава на Бога: „Неговото име е свято и неговата милост вечно ще е върху онези, които се боят от него.“ (Лука 1:46–50)

Тя продължава да хвали Бога, като под вдъхновение изрича следното пророчество: „Той извърши велики дела с могъщата си ръка, разпръсна онези, чиито сърца замислят горделиви неща. Свали владетели от престолите им и възвиси заемащите скромно положение, насити гладните с блага, а богатите отпрати с празни ръце. Притече се на помощ на своя служител Израил, за да покаже, че помни обещанието си вечно да проявява милост спрямо Авраам и неговото потомство, както беше казал на прадедите ни.“ (Лука 1:51–55)

Мария остава при Елисавета около три месеца вероятно за да ѝ помага през последните седмици от бременността. Колко е хубаво, че тези верни жени, заченали с Божията помощ, са заедно в този момент от живота си!

И забележи каква почит е оказана на Исус още преди да се роди. Елисавета го нарича „моя Господар“, а бебето в утробата ѝ „подскача от голяма радост“ при появата на Мария. Както ще видим обаче, отношението на другите към Мария и нероденото ѝ дете по–късно е доста различно.