Елисавета съвсем скоро ще роди. От три месеца Мария е при нея, но вече е време да се сбогуват и младата жена да поеме по дългия път на север обратно към Назарет. След около шест месеца тя също ще стане майка.

Малко след като Мария си тръгва, Елисавета ражда момче. За щастие всичко минава гладко и майката и бебето са добре. Когато тя показва сина си на съседите и близките си, те се радват заедно с нея.

Според Божия закон, даден на Израил, момченцата трябва да бъдат обрязани на осмия ден от раждането и тогава им се дава име. (Левит 12:2, 3) Някои смятат, че детето трябва да бъде кръстено на баща си Захария. Но Елисавета казва: „Не, ще се нарича Йоан.“ (Лука 1:60) Спомни си, че ангел Гавриил е посочил, че детето трябва да се казва Йоан.

Съседите и близките възразяват: „Никой от роднините ти не носи това име.“ (Лука 1:61) С жестове те питат Захария как иска да нарече сина си. Той поисква табличка за писане и написва: „Йоан е неговото име.“ (Лука 1:63)

В този момент говорът му чудодейно се връща. Сигурно помниш, че той го е загубил, когато не е повярвал на ангела, че Елисавета ще има син. Затова сега, когато Захария проговаря, съседите му са удивени и се питат: „Какво ли ще бъде това детенце?“ (Лука 1:66) Те виждат Божията ръка в начина, по който Йоан получава името си.

След това, изпълнен със свети дух, Захария възкликва: „Благословен да бъде Йехова, Богът на Израил, защото насочи вниманието си към своя народ, за да го избави. И издигна могъщ спасител за  нас в дома на служителя си Давид.“ (Лука 1:68, 69) „Могъщият спасител“, за когото говори, е Господарят Исус, който ще се роди. Чрез него, както казва Захария, Бог ще „ни даде, след като бъдем спасени от ръката на враговете си, честта безстрашно да му принасяме свята служба с лоялност и праведност пред него през всичките си дни“. (Лука 1:74, 75)

А за сина си Захария предсказва: „Ти, детенце, ще бъдеш наречено пророк на Всевишния, защото ще вървиш пред Йехова, за да приготвиш пътищата за него, за да дадеш на неговия народ познание за спасението чрез прошка на греховете, благодарение на нежното състрадание на нашия Бог. Поради това състрадание ще ни посети зора от висините, за да даде светлина на онези, които живеят в тъмнина и в смъртоносна сянка, за да насочи краката ни по пътя на мира.“ (Лука 1:76–79) Колко насърчително пророчество!

По това време Мария, която още не е омъжена, се е прибрала в Назарет. Какво ще стане, когато се разбере, че е бременна?