Точно след като Исус се покръства, Божият дух го отвежда в Юдейската пустиня. Той трябва да помисли за много неща. При покръстването му „небесата са се отворили“. (Матей 3:16) Така си е спомнил какво е научил и правил там. Наистина му предстои дълъг размисъл!

Исус прекарва 40 дни и 40 нощи в пустинята, без да яде нищо. Накрая, когато той вече е много гладен, Сатана Дяволът идва при него да го изкушава, като казва: „Ако си Божи син, кажи на тези камъни да станат хлябове!“ (Матей 4:3) Знаейки, че е погрешно да използва чудодейните си способности, за да задоволява собствените си желания, Исус отхвърля изкушението.

Дяволът обаче не спира дотук. Той предизвиква Исус да се хвърли от външната стена на храма. Но Исус не се подлъгва да направи такова зрелище. Вместо това цитира Писанието, за да покаже, че е погрешно да подлагаме Бога на изпитание по подобен начин.

После Дяволът за трети път изкушава Исус, като по някакъв начин му показва „всички царства на света и тяхната слава“ и казва: „Всичко това ще ти дам, ако паднеш на колене и ми се поклониш!“ Исус отново категорично отказва с думите: „Махни се, Сатана!“ (Матей 4:8–10) Той не се поддава, понеже знае, че трябва да принасяме свята служба само на Йехова. Исус избира да бъде верен на Бога.

Какво можем да научим от тези изкушения и от реакцията на Исус? Изкушенията са реални, което показва, че Дяволът не е злото в хората, както твърдят някои, а действителна, макар и невидима личност. Този разказ също ни показва, че световните управления всъщност принадлежат на Дявола и са под негова власт. Как иначе предложението му щеше да е изкушаващо за Христос?

Освен това Дяволът казва, че е готов да възнагради Исус, ако му се поклони, дори да му даде всички царства на света. Той може да се опита да изкуши по подобен начин и нас, например с примамливи възможности за богатство, власт или позиция. Колко ще е мъдро по примера на Исус да останем верни на Бога независимо от изкушението! Спомни си обаче, че Дяволът се оттегля от Исус „до друг удобен случай“. (Лука 4:13) Така постъпва и с нас, затова не бива да губим бдителността си.