След като изнася Проповедта на планината, Исус отива в Капернаум. При него идват някои юдейски старейшини, изпратени от човек от друг народ — римски стотник.

Любимият слуга на този мъж е болен на смъртно легло. Макар че е езичник, стотникът търси Исусовата помощ. Юдеите казват, че слугата „лежи вкъщи парализиран и се мъчи ужасно“, вероятно от силни болки. (Матей 8:6) Те уверяват Исус, че стотникът заслужава помощта му, и обясняват: „Той ... обича нашия народ и дори ни построи синагогата.“ (Лука 7:4, 5)

Скоро Исус се запътва със старейшините към дома му. Като наближават, стотникът изпраща свои приятели да му кажат: „Господине, не си прави труда, защото не съм достоен да влезеш под моя покрив. Затова и не сметнах, че съм достоен да дойда при тебе.“ (Лука 7:6, 7) Какво смирение, и то от човек, свикнал да дава заповеди! Виждаме колко е различен от римляните, които се отнасят жестоко към робите си. (Матей 8:9)

Стотникът без съмнение знае, че юдеите избягват да общуват с хора от другите народи. (Деяния 10:28) Навярно заради това казва на приятелите си да помолят Исус: „Ти само кажи и служителят ми ще оздравее.“ (Лука 7:7)

Исус е удивен от тези думи и отбелязва: „Казвам ви, дори в Израил не намерих толкова голяма вяра.“ (Лука 7:9) Като се връщат в къщата на стотника, приятелите му виждат, че робът е вече здрав.

След това изцеление Исус използва случая да посочи, че онези, които не са юдеи, но проявяват вяра, ще бъдат благословени: „Мнозина от източните краища и от западните краища ще дойдат и ще се разположат на трапезата заедно с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство.“ А какво ще стане с безверните юдеи? „Ще бъдат изхвърлени навън в тъмното. И там ще плачат и ще скърцат със зъби.“ (Матей 8:11, 12)

Следователно юдеите по рождение, които не се възползват от възможността, дадена първо на тях, да са в Царството с Христос, ще бъдат отхвърлени. А езичниците ще бъдат поканени да се разположат, така да се каже, на трапезата му „в небесното царство“.