Малко след като лекува слугата на стотника, Исус тръгва от Капернаум за град Наин на повече от 30 км на югозапад. Той не е сам. С него пътуват учениците му и голямо множество хора. Когато наближават покрайнините на града, вероятно вече се свечерява. Там срещат голямо погребално шествие — юдеи изнасят тялото на млад мъж, за да го погребат.

Най–безутешна от всички е майката. Тя е вдовица, а сега е загубила единственото си дете. След смъртта на мъжа си поне е имала него. Несъмнено е била силно привързана към скъпия си син, защото е възлагала надеждите и бъдещето си на него. Сега и той е починал. Кой ще бъде до нея занапред и ще я подкрепя?

Когато Исус вижда жената, сърцето му се свива поради огромната ѝ скръб и злочестината ѝ. Нежно, но и така, че да ѝ вдъхне вяра, той ѝ казва: „Недей да плачеш!“ Прави и още нещо. Приближава се и докосва носилката с тялото. (Лука 7:13, 14) При това опечалените хора изведнъж се спират. Мнозина навярно се питат какво означават думите на Исус и какво смята да направи.

А какво ли си мислят спътниците му? Те са го виждали да върши велики дела, да лекува много болести. Но явно никога не са го виждали да възкресява. Въпреки че в далечното минало са ставали възкресения, дали Исус може да направи такова нещо? (3 Царе 17:17–23; 4 Царе 4:32–37) Той заповядва: „Младежо, казвам ти, стани!“ (Лука 7:14) Тогава младият мъж сяда и започва да говори. Исус го дава на неговата смаяна, но безкрайно щастлива майка. Тя вече не е сама.

Когато виждат младия мъж жив, хората започват да възхваляват Дарителя на живота Йехова с думите: „Велик пророк беше  издигнат сред нас.“ Някои разбират значението на това чудо и казват: „Бог насочи вниманието си към своя народ.“ (Лука 7:16) Вестта за удивителното събитие бързо се разнася в околността, като вероятно стига и до Исусовия град Назарет на около 10 км. Разчува се дори в Юдея на юг.

Йоан Кръстител все още е в затвора и живо се интересува от чудесата, които върши Исус. Неговите ученици му разказват за тях. Как реагира той?