Исус очевидно е в Капернаум, когато порицава фарисеите. По–късно през деня той излиза от къщата, където е отседнал, и отива до близкото Галилейско езеро. Там се събира множество. Исус се качва на една лодка, отдалечава се от брега и започва да учи хората за небесното Царство, като разказва притчи. Много от ситуациите и подробностите в притчите са познати на слушателите му и затова им е лесно да разберат различните аспекти на Царството.

Първо Исус разказва за сеяч, излязъл на сеитба. Някои от семената му падат покрай пътя и са изкълвани от птиците. Други падат на каменисти места, където почвата е плитка. Корените, които пускат, не могат да слязат надълбоко и младите растения изсъхват, изгорени от слънцето. Трети падат сред тръни, които задушават поникналите растения. Има и семена, които падат върху добра почва и дават плод, „едни сто пъти повече от посятото, други шейсет, трети трийсет“. (Матей 13:8)

В друга притча Исус казва, че при Царството е като при човек, който засява семе. Докато той спи или е буден, семето расте, но човекът „не знае как става това“. (Марко 4:27) То расте само и ражда плод, готов за жетва.

Исус разказва и трета притча за сеитба. Един човек засява добро семе, но „докато хората спят“, врагът му засява плевели сред житото. Робите на човека го питат дали да изскубят плевелите, а той отговаря: „Недейте, да не би като скубете плевелите, да изкорените с тях и житото. Нека  двете растат заедно до жетвата и когато дойде времето на жетвата, ще кажа на жетварите първо да изскубят плевелите, да ги вържат на снопи и да ги изгорят, а след това да отидат и да съберат житото в житницата ми.“ (Матей 13:24–30)

Исус споменава и малкото синапено семе. То е познато на много от тези, които го слушат, защото те разбират от земеделие. Това семе пораства и става дърво, толкова голямо, че птиците се заселват в клоните му. Във връзка с него Исус казва: „Небесното царство е като синапено зрънце, което един човек взе и зася в нивата си.“ (Матей 13:31) Той не изнася урок по ботаника, а илюстрира забележителен растеж — как нещо съвсем малко може да порасне и да се превърне в нещо голямо.

После Исус говори и за един процес, познат на много от слушателите му. Сравнява небесното Царство с „квас, който една жена взема и замесва в три големи мери брашно“. (Матей 13:33) Макар че не се вижда, квасът прониква в цялото тесто и то втасва. Той причинява значителен растеж и промени, които не се виждат веднага.

След тези притчи Исус разпуска множеството и се връща в къщата, в която е отседнал. Скоро идват учениците и искат да разберат какво е имал предвид.

Учениците и друг път са слушали притчи на Исус, но не толкова много. Те го питат: „Защо им говориш с притчи?“ (Матей 13:10)

Една причина е, за да изпълни библейско пророчество. В повествованието на Матей се казва: „Винаги им говореше с притчи, за да бъдат изпълнени казаните чрез пророка думи: ‘Ще отворя устата си с притчи, ще изявя неща, скрити от основаването на света.’“ (Матей 13:34, 35; Псалм 78:2)

Но има и друга причина. Притчите разкриват нагласата на хората. За много от тях Исус е просто сладкодумен разказвач и чудотворец. Те не виждат в него Господар, на когото да са послушни и когото да следват безкористно. (Лука 6:46, 47) Тези хора не искат да променят своите възгледи или начин на живот. Не желаят посланието му да проникне толкова дълбоко.

В отговор на въпроса на учениците Исус казва: „Затова им говоря с притчи, защото гледат, но не виждат, и слушат, но не чуват, нито разбират какво означава казаното. Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исаия, което гласи: ‘... Сърцата на тези хора са станали невъзприемчиви.’“ (Матей 13:13–15; Исаия 6:9, 10)

Това обаче не важи за всички слушатели на Исус. Той обяснява: „Вашите очи са щастливи, защото виждат, а също и ушите ви, защото чуват. Понеже, казвам ви истината, много пророци и праведни хора искаха да видят това, което вие виждате, но не го видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха.“ (Матей 13:16, 17)

Да, 12–те апостоли и другите лоялни ученици имат възприемчиви сърца. Ето защо Исус им казва: „На вас е дадено да разберете свещените тайни на небесното царство, но на тях не е дадено.“ (Матей  13:11) Поради искреното желание на учениците да разберат думите му Исус им обяснява притчата за сеяча.

„Семето е словото на Бога“ — казва той. (Лука 8:11) А почвата е сърцето. Това е ключът към разбирането на тази притча.

За семената, паднали на утъпканата почва край пътя, Исус обяснява: „Идва Дяволът и отнема словото от сърцата им, за да не повярват и да не бъдат спасени.“ (Лука 8:12) Със семената, посети върху каменисти места, той има предвид сърцата на хората, които приемат словото с радост, но то не пуска дълбоки корени в тях. „Щом възникнат трудности или преследване заради словото“, не могат да издържат. Когато дойде „време на изпитания“, може би противопоставяне от семейството или от други, те отпадат от вярата. (Матей 13:21; Лука 8:13)

А семената сред тръните? Исус обяснява на учениците си, че това се отнася за хората, които чуват словото, но са превъзмогнати от „грижите на тази система и измамливата сила на богатството“. (Матей 13:22) Словото стига до сърцето им, но бива задушено и става безплодно.

Последният вид почва, който обсъжда Исус, е добрата почва. Това са онези, които чуват словото и го приемат със сърцето си, разбирайки значението му. Какъв е резултатът? Те „дават плодове“. Поради различните си обстоятелства, например възраст или здравословно състояние, не всички могат да правят едно и също — един дава сто пъти повече, друг шейсет, трети трийсет. Истината е, че благословии от службата за Бога изпитват „хората с хубаво и добро сърце, които след като чуят словото, го задържат в себе си и  дават плодове с издръжливост“. (Лука 8:15)

Тези думи навярно правят особено впечатление на учениците, които са поискали Исус да им обясни ученията си. Сега разбирането им за притчите не е само повърхностно. Исус иска те да ги разбират, за да могат на свой ред да учат другите на истината. „Светилник не се изнася, за да бъде поставен под коша или под леглото, нали? — пита той. — Не е ли така, че се изнася, за да бъде сложен на поставка? Затова съветва: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ (Марко 4:21–23)

Учениците на Исус са жадни за още познание. Те го молят: „Обясни ни притчата за плевелите в нивата.“ (Матей 13:36)

Молбата им показва колко различна е нагласата им от нагласата на множеството на брега. Тези хора слушат, но явно не искат да разберат значението на притчите и как трябва да ги прилагат. За тях е достатъчно да знаят само съдържанието им. Исус изтъква разликата между тези хора и любознателните си ученици, дошли при него за повече напътствия, като казва:

„Вземете под внимание това, което чувате. С каквато мярка отмервате, с такава ще отмерват и на вас, и още ще ви се прибави.“ (Марко 4:24) Учениците вземат под внимание каквото чуват от Исус. Те му „отмерват“ искрен интерес и внимание и са благословени с допълнителни напътствия, с още просветление. Исус удовлетворява молбата им относно притчата за житото и плевелите:

„Сеячът на доброто семе е Човешкият син, нивата е светът, доброто семе са синовете на царството, а плевелите са синовете на Злия, врагът, който ги пося, е Дяволът. Жетвата е завършекът на системата, а жетварите са ангелите.“ (Матей 13:37–39)

След като обяснява всеки елемент от притчата, Исус описва какво става накрая: при завършека на тази система жетварите, или ангелите, ще отделят оприличените на плевели фалшиви християни от истинските „синове на царството“. „Праведните“ ще бъдат събрани и накрая ще сияят „в царството на своя Баща“. А какво ще стане със „синовете на Злия“? Те ще бъдат унищожени — основателна причина „да плачат и да скърцат със зъби“. (Матей 13:41–43)

Исус благославя учениците си с още три притчи. Първата е: „Небесното царство е като скрито в нива съкровище, което един  човек намира и скрива, и от радост той отива и продава всичко, каквото има, за да купи нивата.“ (Матей 13:44)

Той продължава: „Небесното царство е като пътуващ търговец, който търси хубави бисери. И като намери бисер с голяма стойност, отива и веднага продава всичко, каквото има, и го купува.“ (Матей 13:45, 46)

И с двете притчи Исус набляга на готовността да се правят жертви за истински ценните неща. Търговецът веднага продава „всичко, каквото има“, за да се сдобие с бисера с голяма стойност. Този пример е разбираем за Исусовите ученици. Човекът, който намира съкровище, скрито в нива, също „продава всичко“, за да я притежава. И в двата случая става въпрос за нещо с висока стойност, което си струва да бъде придобито. Това може да се сравни с жертвите, които някой прави заради духовните си нужди. (Матей 5:3) Някои от слушателите на Исус вече са показали, че са готови на големи жертви, за да удовлетворят тези нужди и да бъдат негови истински последователи. (Матей 4:19, 20; 19:27)

Накрая Исус сравнява небесното Царство с мрежа, която събира всякакви риби. (Матей 13:47) При разделянето на рибите хубавите се събират в съдове, а лошите се изхвърлят. Исус казва, че при завършека на системата ще бъде същото — ангелите ще отделят злите от праведните.

Самият Исус е участвал в един вид духовен риболов, когато е призовал първите си ученици да бъдат „рибари на хора“. (Марко 1:17) Но той казва, че притчата му за мрежата се отнася за бъдещето, за „завършека на системата“. (Матей 13:49) Така апостолите и другите ученици, които го слушат, разбират, че предстоят много интересни неща.

Те наистина са обогатени. Исус е готов „насаме да им обяснява всичко“. (Марко 4:34) Той „прилича на такъв човек, на такъв стопанин, който изважда от съкровищницата си нови и стари неща“. (Матей 13:52) С притчите си Исус не парадира с умения за поучаване, а споделя с учениците истини, които са като безценно съкровище. Той безспорно е учител, който няма равен на себе си.