Исус е бил много зает през деня. След връщането си от областта на Декапол е излекувал жената с кръвотечението и е възкресил дъщерята на Яир. Но денят още не е свършил. Когато той излиза от дома на Яир, двама слепи тръгват след него и викат: „Имай милост към нас, Сине Давидов!“ (Матей 9:27)

С обръщението „Сине Давидов“ тези мъже изразяват вярата си, че Исус е наследник на Давидовия престол и съответно е Месията. Исус сякаш не обръща внимание на виковете им. Вероятно иска да види дали ще са настоятелни и те са точно такива. Щом той влиза в една къща, двамата мъже влизат заедно с него. Исус ги пита: „Вярвате ли, че мога да направя това?“ Те му отговарят уверено: „Да, Господарю!“ Тогава той докосва очите им и казва: „Нека бъде според вашата вяра.“ (Матей 9:28, 29)

Изведнъж мъжете проглеждат! Както е правил и в други случаи, Исус им нарежда да не разгласяват станалото. Но те са толкова щастливи, че после разказват за него надлъж и нашир.

Докато двамата си тръгват, хората довеждат мъж, който е ням, защото е обсебен от демон. Исус изгонва демона и човекът веднага проговаря. Множествата са възхитени: „Досега такова нещо не е ставало в Израил!“ Там има и фарисеи. Тъй като не могат да отрекат чудесата, те повтарят обвинението си за източника на Исусовата сила: „Той изгонва демоните чрез владетеля на демоните.“ (Матей 9:33, 34)

Скоро Исус се връща в своя град Назарет, този път заедно с учениците си. Преди около година е поучавал в тамошната синагога. Отначало хората са били удивени от думите му, но после са се засегнали и са искали да го убият. Сега Исус отново се опитва да помогне на бившите си съседи.

В събота той отива в синагогата да поучава. Мнозина са смаяни и дори питат: „Откъде този човек има мъдрост и способност да върши такива могъщи дела?“ И казват още: „Нима това не е синът на дърводелеца? И майка му не се ли нарича Мария, а братята му — Яков, Йосиф, Симон и Юда? И нима всичките му сестри не са с нас? Тогава откъде има той всичко това?“ (Матей 13:54–56)

За тях Исус е просто обикновен човек, един от местните. „Израсна пред очите ни — навярно си мислят те, — как може да е Месията?“ Затова въпреки всички доказателства — включително мъдростта му и могъщите му дела — те го отхвърлят. Понеже го познават много добре, дори роднините му не вярват в него, поради което той заявява: „Навсякъде пророкът намира почит, само не и в родния си край и в родния си дом.“ (Матей 13:57)

Исус е учуден от липсата им на вяра. Затова не върши чудеса там, „освен че полага ръце върху няколко болни и ги излекува“. (Марко 6:5, 6)