След преобразяването и изцелението на обладаното от демон момче в пределите на Кесария Филипова Исус се отправя към Капернаум. Той пътува само с учениците си, за да не „разберат за това“ множествата. (Марко 9:30) Така има допълнителна възможност да ги подготви за своята смърт и за дейността, която ще вършат после. Той обяснява: „Човешкият син ще бъде предаден в ръцете на хората и ще бъде убит, а на третия ден ще бъде възкресен.“ (Матей 17:22, 23)

Това не е нещо ново за учениците. Исус вече им е казал, че ще бъде убит, макар Петър да не е искал да повярва. (Матей 16:21, 22) А и трима от апостолите са видели преобразяването и са чули разговора за Исусовото „заминаване“. (Лука 9:31) Но сега последователите му „се натъжават дълбоко“ от думите му, въпреки че не ги разбират напълно. (Матей 17:23) И все пак се страхуват да го помолят за обяснение.

Те пристигат в Капернаум, откъдето са някои от апостолите и където основно се развива дейността на Исус. Там при Петър отиват мъжете, събиращи данъка за храма. Може би с намерението да обвинят Исус, че не плаща данъци, те питат: „Вашият учител не плаща ли данъка [за храма] от две драхми?“ (Матей 17:24)

Петър отговаря: „Плаща.“ Когато са в къщата, Исус вече е наясно със случилото се. Затова, вместо да чака Петър да повдигне темата, той пита: „Как мислиш, Симоне, от кого земните царе получават налози или данъци? От синовете си или от чуждите хора?“ Петър отговаря: „От чуждите.“ Тогава Исус отбелязва: „Това означава, че синовете са освободени от данъци.“ (Матей 17:25, 26)

Бащата на Исус е Царят на вселената и Онзи, на когото се покланят в храма. Следователно Божият син не е задължен по закон да плаща данъка за храма. Исус казва: „Но за да не им даваме повод за възмущение, отиди до езерото, хвърли въдицата и вземи първата риба, която уловиш. Като отвориш устата ѝ, ще намериш вътре монета от един статир [или тетрадрахма]. Вземи я и им плати за мене и за тебе.“ (Матей 17:27)

Скоро учениците се събират и искат да зададат на Исус въпроса кой ще е най–велик в Царството. Същите тези мъже неотдавна са се страхували да го питат за предстоящата му смърт, но сега не се притесняват да го попитат за своето бъдеще. Исус обаче знае какво си мислят. Вече са спорили за това, докато са вървели зад него на път за Капернаум. Ето защо той ги пита: „За какво спорехте по пътя?“ (Марко 9:33) Засрамени, учениците мълчат, защото са се карали кой от тях ще бъде най–велик. Накрая апостолите задават на Исус въпроса си: „Кой всъщност е най–великият в небесното царство?“ (Матей 18:1)

Не е за вярване, че учениците спорят за такова нещо, след като почти три години наблюдават и слушат Исус. Но те са несъвършени и са израснали в религиозно общество, в което се набляга на позицията и  титлата. Освен това наскоро Исус е обещал на Петър „ключовете“ на Царството. Възможно е той да се смята за нещо повече от другите. Същото може да важи и за Яков и Йоан, които са видели Исусовото преобразяване.

Какъвто и да е случаят, Исус поправя мисленето им. Той вика едно дете, поставя го сред тях и им казва: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в небесното царство. Така че който се смири като това дете, ще бъде най–великият в небесното царство, и който приеме едно такова дете в мое име, приема и мене.“ (Матей 18:3–5)

Какъв удивителен метод на поучаване! Исус не се ядосва на учениците, нито ги нарича алчни или амбициозни. Вместо това им дава нагледен урок. Децата нямат висока позиция и не са известни. Исус показва, че именно така трябва да гледат учениците на себе си. Той завършва с думите: „Който от вас се държи като по–маловажен, именно той е велик.“ (Лука 9:48)