Исус току–що е показал нагледно каква нагласа е важно да имат последователите му. Те трябва да гледат на себе си като на деца — маловажни и без позиция в обществото. Освен това учениците трябва ‘да приемат такива деца в негово име и така да приемат и него’. (Матей 18:5)

Неотдавна апостолите са спорили кой от тях е най–велик, затова думите на Исус може би им звучат като упрек. Сега апостол Йоан споменава нещо, което е станало преди малко: „Видяхме един човек да изгонва демони чрез твоето име и се опитахме да го спрем, защото той не те следва заедно с нас.“ (Лука 9:49)

Дали Йоан мисли, че апостолите са единствените, които имат право да лекуват и да гонят демони? Ако е така, как тогава този юдей успява да гони зли духове? Йоан изглежда е на мнение, че човекът не бива да върши могъщи дела, защото не придружава Исус и апостолите.

За негова изненада Исус казва: „Не го спирайте, понеже никой, който извърши могъщо дело в мое име, няма да може веднага след това да злослови против мене. Защото който не е против нас, е на наша страна. И който ви даде чаша вода, заради това че принадлежите на Христос, казвам ви истината, той няма да изгуби своята награда.“ (Марко 9:39–41)

Засега не е необходимо мъжът да върви с Христос, за да е на негова страна. Християнският сбор все още не е сформиран, затова фактът, че той не придружава Исус, не означава, че е противник или прокарва фалшива религия. Човекът очевидно вярва в Исусовото име и както подсказват думите на Исус, няма да изгуби наградата си.

От друга страна, би било много сериозно той да отпадне от вярата заради думите и действията на апостолите. Исус посочва: „Ако някой накара един от тези малките, които вярват, да отпадне от вярата, тогава за него ще е по–добре да окачат на шията му мелничен камък като онези, които са въртени от магаре, и да го хвърлят в морето.“ (Марко 9:42) След това Исус казва, че последователите му трябва да се лишат от нещо толкова ценно като ръка, крак или око, ако ги кара да съгрешат. По–добре да живеят без него и да влязат в Божието Царство, отколкото да го запазят и да отидат в геената (долината на Еном). Апостолите навярно са виждали тази долина близо до Йерусалим, където се горят отпадъците, и разбират, че символизира вечно унищожение.

Исус също предупреждава: „Внимавайте да не презрете някого от тези малките, защото, казвам ви, че техните ангели на небето винаги са пред лицето на моя Баща.“  Колко ценни са „малките“ за неговия Баща? Исус разказва за един човек, който има 100 овце, но изгубва една. Той оставя 99–те и тръгва да търси изгубената, а като я намери, се радва за нея повече, отколкото за останалите. Исус добавя: „Моят Баща, който е на небето, не желае нито един от тези малките да загине.“ (Матей 18:10, 14)

Вероятно имайки предвид спора на апостолите кой ще бъде най–велик, Исус ги насърчава: „Имайте сол в себе си и пазете мира помежду си.“ (Марко 9:50) Солта придава вкус на храната. Думите, подправени в преносен смисъл със сол, са лесни за приемане и допринасят за мира, който не се постига със спорове. (Колосяни 4:6)

Понякога ще възникват сериозни проблеми и Исус обяснява как да ги решават: „Ако твоят брат извърши грях, отиди и насаме му покажи грешката. Ако те послуша, значи си спечелил брат си.“ А ако не иска да слуша? Исус съветва: „Вземи със себе си още един или двама души, за да може всяко нещо да бъде потвърдено от устата на двама или трима свидетели.“ В случай че това не реши проблема, трябва да се каже на „сбора“, тоест на отговорните старейшини, които могат да вземат решение. А ако съгрешилият все още не иска да слуша? Тогава той трябва да бъде за Исусовите последователи „като човек от народите и като данъчен служител“ — хора, с които юдеите не общуват. (Матей 18:15–17)

Надзорниците в сбора трябва да се придържат към Божието Слово. Ако установят, че някой е извършил грях и се нуждае от поправяне, решението им вече ще е било „вързано на небето“. Но ако преценят, че е невинен, решението им ще е било „развързано на небето“. Тези напътствия ще са от голяма полза, когато бъде основан християнският сбор. За такива сериозни обсъждания Исус казва: „Където двама или трима са събрани в мое име, и аз ще бъда там сред тях.“ (Матей 18:18–20)