Наближава краят на 32 г. и от покръстването на Исус са изминали около три години. Скоро той и учениците са били на Празника на шатрите в Йерусалим и вероятно още са някъде наблизо. (Лука 10:38; Йоан 11:1) Всъщност Исус прекарва по–голямата част от оставащите шест месеца от службата си в Юдея и от другата страна на река Йордан в областта Перея. В тези области също трябва да се проповядва.

След Пасхата през 30 г. Исус е проповядвал няколко месеца в Юдея и е минал през Самария. После в Йерусалим около Пасхата през 31 г. юдеите са се опитали да го убият. През следващата година и половина той е поучавал главно на север в Галилея и мнозина са станали негови последователи. Там е обучавал апостолите си и ги е изпратил да проповядват, като казват: „Небесното царство наближи.“ (Матей 10:5–7) Сега той организира проповедна обиколка в Юдея.

За начало Исус избира 70 ученици и ги изпраща по двама. Така 35 двойки проповедници на Царството отиват в района, където „жетвата е голяма, но работниците са малко“. (Лука 10:2) Те трябва предварително да посетят местата, на които ще отиде Исус, да лекуват болните и да известяват същото послание, което и той носи.

Целта на учениците няма да е да поучават в синагогите. Исус им казва да търсят хората в домовете им. „Когато влезете в някоя къща — напътства той, — първо кажете: ‘Нека мирът бъде с този дом!’ И ако там има приятел на мира, вашият мир ще остане върху него.“ Какво трябва да гласи посланието им? „Казвайте: ‘Божието царство наближи до вас’“ — заръчва Исус. (Лука 10:5–9)

Напътствията, които дава на 70–те ученици, са подобни на тези, които е дал на апостолите преди около година. Той ги предупреждава, че не всички ще ги приемат добре. Но проповядването им ще подготви хората, склонни да слушат, и когато Господарят Исус дойде скоро след това, мнозина вече ще очакват с нетърпение да го видят и да се учат от него.

Не след дълго 35–те двойки проповедници се връщат при Исус и му казват радостно: „Господарю, дори и демоните ни се подчиняват, като използваме твоето име.“ Исус несъмнено е развълнуван от тези добри новини, защото казва: „Видях  Сатана да пада като светкавица от небето. Ето, давам ви власт да тъпчете с краката си змии и скорпиони.“ (Лука 10:17–19)

Така Исус уверява 70–те ученици, че ще побеждават всякакви зли неща, в преносен смисъл ще тъпчат змии и скорпиони. Освен това те могат да бъдат сигурни, че в бъдеще Сатана „ще падне от небето“. Исус също им помага да разберат какво в крайна сметка е най–важно: „Не се радвайте на това, че духовете ви се подчиняват, а се радвайте, защото имената ви са записани на небесата.“ (Лука 10:20)

Исус е изпълнен с радост и пред всички възхвалява Баща си, че използва тези свои смирени служители по такъв могъщ начин. Обръщайки се към учениците си, той казва: „Щастливи са очите, които виждат онова, което вие виждате. Защото ви казвам, много пророци и царе желаеха да видят това, което вие виждате, но не го видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха.“ (Лука 10:23, 24)