Докато Исус е в дома на фарисея, навън се събират хиляди хора и го чакат. Подобно нещо е ставало и в Галилея. (Марко 1:33; 2:2; 3:9) Тук в Юдея мнозина искат да го видят и чуят, показвайки различна нагласа от тази на фарисеите, с които е ял преди малко.

Първите думи на Исус се отнасят особено за учениците: „Пазете се от кваса на фарисеите, тоест от лицемерието.“ Исус вече е предупреждавал за това, но видяното у фарисея потвърждава важността на съвета му. (Лука 12:1; Марко 8:15) Фарисеите може да се опитват да прикрият злината си с престорена набожност, но те са опасност, която трябва да бъде разкрита. Исус обяснява: „Няма нищо, скрито грижливо, което да не бъде разкрито, и никаква тайна, която да не стане известна.“ (Лука 12:2)

Вероятно много от хората, наобиколили Исус, са жители на Юдея и не са слушали ученията му в Галилея. Ето защо той повтаря някои основни неща. Исус приканва всички слушатели: „Не се страхувайте от онези, които убиват тялото и след това не могат да направят нищо повече.“ (Лука 12:4) Той отново набляга на необходимостта последователите му да вярват, че Бог ще се грижи за тях. Те трябва също да признават Човешкия син и да съзнават, че Бог може да им помогне. (Матей 10:19, 20, 26–33; 12:31, 32)

Тогава един мъж от множеството споделя своя належащ проблем: „Учителю, кажи на брат ми да раздели наследството с мене.“ (Лука 12:13) Според Закона първородният син получава двоен дял от наследството, така че няма място за спор. (Второзаконие 21:17) Изглежда обаче този мъж иска повече от полагащия му се дял. Исус мъдро отказва да вземе страна и пита: „Човече, кой ме е назначил да съдя или да деля сред вас?“ (Лука 12:14)

Тогава дава следния съвет на всички: „Внимавайте и се пазете от всякаква алчност, защото дори и когато човек има голямо богатство, животът му не произтича от нещата, които притежава.“ (Лука 12:15) Колкото и богат да е някой, нали един ден ще умре и ще остави всичко? Исус подсилва тази мисъл със забележителна притча, която показва също колко е важно доброто име пред Бога:

„Земята на един богат човек раждаше изобилно. Затова той разсъждаваше в сърцето си: ‘Какво да направя, като вече няма къде да събирам зърното си?’ След това каза: ‘Ще направя следното: ще съборя житниците си, ще построя по–големи и там ще събера всичкото си зърно и всичките си блага. И ще си кажа: „Събрал си много блага за години напред, отпусни се сега и яж, пий и се весели.“’ Но Бог му каза: ‘Неразумни човече, тази нощ ще дойдат да поискат живота ти. Кой тогава ще притежава всичко, което си натрупал?’ Така става с човека, който събира съкровища за себе си, но не е богат в Божиите очи.“ (Лука 12:16–21)

И учениците, и останалите му слушатели може да бъдат впримчени в трупането на богатство. Или пък житейските грижи може да ги отклонят от службата за Йехова. Затова Исус повтаря хубавите съвети, които е дал преди около година и половина в Проповедта на планината:

 „Престанете да се безпокоите за живота си, за това какво ще ядете, или за телата си, за това какво ще облечете. ... Вижте гарваните, те не сеят, нито жънат, нямат хамбари или житници и въпреки това Бог ги храни. Колко по–ценни сте вие от птиците! ... Вижте как растат полските кремове — те нито се трудят, нито предат, но казвам ви, дори и Соломон в цялата си слава не е бил облечен като който и да е от тях. ... Затова престанете да търсите какво ще ядете и какво ще пиете, и престанете да се тревожите и безпокоите, ... вашият Баща знае, че се нуждаете от всичко това. Но търсете неговото царство и тези неща ще ви бъдат прибавени.“ (Лука 12:22–31; Матей 6:25–33)

Кой ще търси Божието Царство? Исус разкрива, че това ще са сравнително малък брой верни хора, едно „малко стадо“. По–късно ще стане ясно, че те наброяват само 144 000. Какво ги очаква? Исус ги уверява: „Волята на вашия Баща е да ви даде царството.“ Те няма да се стремят да трупат съкровища на земята, които могат да бъдат откраднати. Тяхното сърце ще бъде при „едно неизчерпаемо съкровище на небесата“, където ще управляват с Христос. (Лука 12:32–34)