Исус е дошъл в Йерусалим за Празника на посвещаването (или Ханука). С този празник се чества повторното посвещаване на храма. Преди повече от век сирийският цар Антиох IV Епифан е издигнал олтар върху големия олтар в Божия храм. По–късно синовете на един юдейски свещеник са превзели Йерусалим и отново са посветили храма на Йехова. Оттогава всяка година това се отбелязва на 25 кислев, месеца, който отговаря на втората половина на ноември и първата половина на декември.

Зима е и времето е студено. Исус е в Соломоновата колонада в храма. Там юдеите го наобикалят и настояват: „Докога ще ни държиш в напрежение? Ако си Христос, кажи ни направо.“ (Йоан 10:22–24) Как ще реагира Исус? Той отговаря: „Казах ви, но въпреки това не вярвате.“ Исус не им е казал директно, че е Христос, както на самарянката при кладенеца. (Йоан 4:25, 26) Но е разкрил кой е с думите: „Аз вече бях, преди Авраам да се появи.“ (Йоан 8:58)

Исус иска хората сами да стигнат до правилния извод, като сравняват делата му с делата, които е предсказано, че ще върши Христос. Затова при предишни случаи е нареждал на учениците си да не казват на никого, че е Месията. Сега обаче на тези враждебни юдеи казва направо: „Делата, които върша в името на своя Баща, свидетелстват за мене. Но вие не вярвате.“ (Йоан 10:25, 26)

Защо те не вярват, че Исус е Христос? Той казва: „Вие не вярвате, защото не сте от моите овце. Моите овце слушат гласа ми и аз ги познавам, и те вървят след мене. Аз им давам вечен живот и те изобщо няма да бъдат унищожени, и никой няма да ги грабне от ръката ми. Каквото ми е дал моят Баща, превъзхожда всичко останало.“ Тогава Исус им казва колко е близък с Баща си: „Аз и Бащата сме едно.“ (Йоан 10:26–30) Той е тук на земята, а Баща му е на небето, затова не може да има предвид, че буквално са едно. По–скоро те са обединени, имат обща цел.

Думите на Исус толкова ядосват юдеите, че те отново вземат камъни, за да го убият. Но това не го плаши. „Показах ви много добри дела от Бащата — казва той. — За кое от тези дела искате да ме убиете с камъни?“ Те отговарят: „Искаме да те убием с камъни не заради добро дело, а за богохулство, защото ... се правиш на бог.“ (Йоан 10:31–33) Исус никога не е твърдял, че е бог. Защо тогава го обвиняват в това?

Той казва, че има сила, която според юдеите принадлежи само на Бога. Например относно „овцете“ е казал „Аз им давам вечен живот“ — нещо, което хората не могат да направят. (Йоан 10:28) Но юдеите пренебрегват факта, че Исус открито е признал, че властта му е от Бащата.

За да ги обори, той пита: „Не е ли записано във вашия Закон [в Псалм 82:6] ‘Аз казах „Вие сте богове“’? Ако той нарече богове онези, против които дойде словото на Бога, ... тогава защо на мене, когото Бащата освети и изпрати в света, казвате ‘Богохулстваш’, понеже казах, че съм Божи син?“ (Йоан 10:34–36)

Наистина, Писанието нарича „богове“ дори несправедливите човешки съдии. Как тогава може тези юдеи да осъждат Исус, че се нарича Божи син? Той посочва нещо, което може да ги убеди: „Ако не върша делата на моя Баща, не ми вярвайте. Но ако  ги върша, въпреки че не ми вярвате, вярвайте на делата, за да разберете и да знаете, че Бащата е в единство с мене и аз съм в единство с Бащата.“ (Йоан 10:37, 38)

При тези думи юдеите се опитват да го хванат, но той отново им се изплъзва. Напуска Йерусалим, преминава река Йордан и отива в областта, в която Йоан е започнал да покръства преди близо четири години. Това очевидно е недалече от южния бряг на Галилейското езеро.

Мнозина идват при Исус и казват: „Вярно, Йоан не извърши никакво знамение, но всичко, което Йоан каза за този човек, беше истина.“ (Йоан 10:41) И така много юдеи започват да вярват в него.