Исус е дал ценни наставления, докато е бил на гости у фарисея. Като продължава към Йерусалим, с него тръгват големи множества. Защо? Дали наистина тези хора искат да станат негови последователи, независимо какво ще се изисква от тях?

По пътя Исус казва нещо, което може би изненадва някои: „Ако някой дойде при мене, а повече обича баща си и майка си, съпругата и децата си, братята и сестрите си, дори и собствения си живот, той не може да бъде мой ученик.“ (Лука 14:26) Какво има предвид Исус?

Той не иска да каже, че тези, които стават негови последователи, не трябва да обичат роднините си. По–скоро има предвид, че трябва да обичат него повече от тях. Иначе ще са като човека в притчата за голямата вечеря, който отхвърля важна покана, защото току–що се е оженил. (Лука 14:20) За прародителя на юдеите Яков се казва, че „мразел“ Лия и обичал Рахил, в смисъл че обичал Лия по–малко, отколкото сестра ѝ Рахил. (Битие 29:31, бел. под линия)

Освен това Исус не насърчава учениците си да не ценят „собствения си живот“. Те по–скоро трябва да обичат Исус повече от живота си и да са готови да го изгубят, ако се наложи. Ясно е, че да станеш Христов ученик, е сериозна стъпка. Тя не бива да се предприема с лека ръка, без да се обмисли внимателно.

Учениците на Исус може да понасят трудности и преследване, защото той казва: „Който не носи мъченическия си стълб и не върви след мене, не може да бъде мой ученик.“ (Лука 14:27) Те трябва да са готови да търпят укори подобно на Исус. Той дори е казал, че ще умре от ръцете на враговете си.

Така че множествата, които пътуват с него, трябва да обмислят внимателно какво означава да си ученик на Христос. Той показва това с един пример: „Кой от вас, като иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските, за да види дали ще има достатъчно пари, за да я завърши? Иначе може да стане така, че да положи основите, но да не успее да я завърши.“ (Лука 14:28, 29) Следователно, преди да станат негови ученици, тези хора трябва твърдо да са решили да изпълнят докрай тази отговорност. В подкрепа на това Исус дава друг пример:

„Кой цар, който потегля на война срещу друг цар, не сяда първо да се съвещава дали с десет хиляди войници ще надделее над онзи, който идва срещу него с двайсет хиляди? Нали ако той не може да надделее,  тогава още докато другият е далече, ще изпрати при него посланици и ще моли за мир.“ За да подчертае мисълта, Исус казва: „Който от вас не се прости с всичко, което притежава, не може да бъде мой ученик.“ (Лука 14:31–33)

Разбира се, тези думи не важат само за множествата на пътя с него. Всички, които учат за Христос, трябва да са готови да правят това, което той казва в този случай. Ако искат да са негови ученици, трябва да са готови да жертват всичко, което имат — притежанията си, дори живота си. Те трябва да мислят и да се молят по този въпрос.

След това Исус повдига тема, която е засегнал в Проповедта на планината. Той е казал, че учениците му са „солта на земята“. (Матей 5:13) Вероятно е имал предвид, че както буквалната сол е консервант, така и те имат запазващо действие върху хората, предпазват ги от духовен и морален упадък. Сега, когато службата му е към края си, той казва: „Няма съмнение, че солта е хубаво нещо. Но ако солта обезсолее, как ще ѝ върнете солеността?“ (Лука 14:34) Слушателите му знаят, че има сол, която не е чиста, тоест съдържа примеси и затова е почти безполезна.

Така Исус показва, че дори онези, които от дълго време са ученици, не бива да позволяват решимостта им да отслабне. В противен случай ще станат безполезни, като сол, която е изгубила солеността си. Тогава светът може да им се присмива. Нещо повече, те ще станат негодни в очите на Бога и дори ще позорят името му. Исус подчертава колко е важно да не допускаме това, казвайки: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ (Лука 14:35)