Исус е прекарал известно време в областта от другата страна на река Йордан, наречена Перея. (Йоан 10:40) Сега пътува на юг към Йерусалим.

Той не е сам — с него са учениците му, както и „големи множества“, сред които данъчни служители и грешници. (Лука 14:25; 15:1) Фарисеите и книжниците, които не одобряват думите и действията на Исус, също са с тях. След притчите за изгубената овца, изгубения син и за богаташа и Лазар има много за какво да размишляват. (Лука 15:2; 16:14)

Вероятно като все още мисли за нападките и подигравките на противниците си, Исус се обръща към своите ученици. Той споменава някои учения, които е казвал по–рано в Галилея.

Например: „Неизбежно е да има причини за съгрешаване, но горко на онзи, който ги поставя! ... Внимавайте какво правите. Ако брат ти извърши грях, порицай го, и ако се разкае, прости му. Дори и седем пъти на ден да съгреши срещу тебе и седем пъти да дойде при тебе с думите ‘Разкайвам се’, прости му.“ (Лука 17:1–4) Последните думи на Исус може би напомнят на Петър случая, когато е попитал колко пъти трябва да прощава. (Матей 18:21)

Ще успеят ли учениците да постъпват според думите на Исус? Когато му казват „Дай ни още вяра“, той ги уверява: „Ако имате вяра колкото синапено зрънце, ще кажете на тази черница ‘Изкорени се и се посади в морето!’ и тя ще ви послуша.“ (Лука 17:5, 6) Наистина, дори с малко вяра може да се постигне много.

След това Исус учи колко е важно човек да има смирен и уравновесен възглед за себе си, като казва на апостолите: „Кой от вас ще каже на роба си, който оре или се грижи за стадото, когато той се завърне от нивата, ‘Бързо ела тук и се разположи край трапезата’? Няма ли вместо това да му каже ‘Приготви ми нещо за вечеря, препаши се и ми прислужвай, докато ям и пия, а после ще ядеш и ще пиеш и ти’? Нима той ще бъде благодарен на роба, защото е извършил каквото му е било възложено? Така че и вие, като извършите всичко, което ви е било възложено, кажете: ‘Ние сме безполезни роби. Извършихме онова, което бяхме длъжни да извършим.’“ (Лука 17:7–10)

Всеки служител на Бога трябва да разбира колко е важно да поставя неговата воля на първо място. Освен това трябва да помни каква привилегия е да се покланя на Бога като част от неговото семейство.

Очевидно скоро пристига човек, изпратен от Мария и Марта, сестрите на Лазар, които живеят във Витания в Юдея. Пратеникът съобщава: „Ето, Господарю, твоят скъп приятел е болен.“ (Йоан 11:1–3)

Въпреки новината за тежката болест на приятеля си Лазар Исус не е превъзмогнат от мъка. Той казва: „Тази болест не е смъртоносна, но е за слава на Бога, за да бъде прославен чрез нея Божият син.“ Исус остава два дни на мястото, където се намира, а после казва на учениците си: „Нека да отидем пак в Юдея.“ Те възразяват: „Учителю, неотдавна в Юдея искаха да те убият с камъни, пак ли искаш да ходиш там?“ (Йоан 11:4, 7, 8)

Исус отговаря: „Нима дневната светлина не продължава дванайсет часа? Който ходи, когато е светло, няма да се блъсне в нищо, защото вижда светлината на този свят. Но ако някой ходи през нощта, ще се блъсне  в нещо, защото светлината не е в него.“ (Йоан 11:9, 10) Исус явно има предвид, че времето, което Бог е определил за неговата служба, още не е свършило. Той трябва да използва пълноценно малкото оставащо време.

Исус добавя: „Нашият приятел Лазар заспа, но аз отивам да го събудя от съня му.“ Очевидно мислейки, че Лазар просто си почива и ще се възстанови, учениците казват: „Господарю, ако е заспал, значи ще се оправи.“ Исус им казва направо: „Лазар умря ... Но нека да отидем при него.“ (Йоан 11:11–15)

Тома знае, че в Юдея Исус може да бъде убит, но иска да го подкрепи, затова приканва другите ученици: „Нека и ние да отидем, за да умрем с него.“ (Йоан 11:16)