След като Исус се среща с Марта и после с Мария близо до Витания, те отиват до гробницата на Лазар. Това всъщност е пещера, чийто вход е затворен с камък. „Махнете камъка“ — нарежда Исус. Марта не разбира какво възнамерява да направи той и казва обезпокоена: „Господарю, сигурно вече мирише, защото са минали четири дни.“ Но Исус отвръща: „Не ти ли казах, че ако вярваш, ще видиш Божията слава?“ (Йоан 11:39, 40)

Камъкът е махнат, а Исус вдига очи и се моли: „Татко, благодаря ти, че ме чу. Знам, че винаги ме чуваш, но говоря заради хората, които са тук, за да повярват, че ти си ме изпратил.“ Тази гласна молитва  показва на очевидците, че това, което той ще направи, ще бъде с Божията сила. Тогава Исус извиква със силен глас: „Лазаре, излез!“ И Лазар наистина излиза. Ръцете и краката му още са увити с погребални превръзки, а лицето му — с парче платно. „Разповийте го и го оставете да си върви“ — заповядва Исус. (Йоан 11:41–44)

Много от юдеите, дошли да утешават Мария и Марта, виждат това чудо и започват да вярват в Исус. Други обаче отиват и казват на фарисеите какво е направил. Фарисеите и главните свещеници свикват юдейския върховен съд, Синедриона, в който членува и първосвещеникът Каиафа. Някои от тях се оплакват: „Какво да правим, понеже този човек върши много знамения? Ако го оставим така, всички ще повярват в него и римляните ще дойдат и ще завладеят и мястото ни, и народа ни.“ (Йоан 11:47, 48) Въпреки че са чули за „многото знамения“ на Исус от очевидци, тези мъже не се радват на това, което Бог прави чрез него. Главната им грижа е собствената им позиция и авторитет.

Възкресението на Лазар е голям удар за садукеите, които не вярват във възкресението. Каиафа, който е садукей, взема думата: „Нищо не знаете и не разбирате, че за вас е по–добре един човек да умре за народа, а не да бъде унищожен целият народ.“ (Йоан 11:49, 50; Деяния 5:17; 23:8)

Поради свещената му позиция Бог го кара да каже това — той не го казва „от себе си“. Каиафа има предвид, че Исус трябва да бъде убит, за да не подронва повече авторитета и влиянието на юдейските религиозни водачи. Но той всъщност пророкува, че със смъртта си Исус ще осигури откуп не само за юдеите, но и за всички „разпръснати Божии деца“. (Йоан 11:51, 52)

Каиафа успява да убеди Синедриона да планира убийството на Исус. Възможно ли е Никодим, член на Синедриона, който е благосклонен към Исус, да му разкрива тези намерения? Така или иначе, Исус напуска йерусалимската област и успява да избегне смъртта преди определеното от Бога време.