Исус вече е казвал на учениците си притча за постоянството в молитва. (Лука 11:5–13) Сега, може би в Самария или в Галилея, отново набляга колко е важно да не се отказват да се молят. Разказва им друга притча:

„В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и не зачиташе никого. В този град имаше и една вдовица, която непрекъснато ходеше при него и му повтаряше: ‘Помогни ми да получа справедливост в спора с моя противник.’ Известно време той не искаше да направи това, но после си каза: ‘Макар че не се боя от Бога и не зачитам никого, ще помогна на тази вдовица, която все не ме оставя на мира, да получи справедливост, та вече да не идва и да ме притеснява до безкрайност.’“ (Лука 18:2–5)

Исус обяснява притчата: „Чухте ли какво каза този съдия, макар че беше неправеден? Нима тогава Бог няма да се погрижи онези, които е избрал и които викат към него за помощ ден и нощ, да получат справедливост, макар и да изглежда, че чака дълго, за да им помогне?“ (Лука 18:6, 7) Какво показва Исус за Баща си?

Несъмнено той няма предвид, че Йехова Бог прилича по нещо на неправедния съдия. По–скоро прави контраст: щом дори неправеден човешки съдия би откликнал на настойчиви молби, то Бог безспорно ще го направи. Той е праведен и добър и ще отговори на служителите си, ако не се отказват да се молят. Това личи в следващите думи на Исус: „Казвам ви, Бог ще се погрижи те без забавяне да получат справедливост.“ (Лука 18:8)

Нисшите и бедните често биват онеправдани, докато влиятелните и богатите биват облагодетелствани. Но Бог не постъпва така. Когато дойде моментът, той ще се погрижи злите да бъдат наказани, а служителите му да получат вечен живот.

Кой има вяра като на вдовицата? Колко хора наистина са убедени, че Бог ще се погрижи „без забавяне да получат справедливост“? Исус току–що е илюстрирал нуждата от постоянство в молитвите. А сега във връзка с вярата в силата на молитвата пита: „Дали когато Човешкият син дойде, ще намери такава вяра на земята?“ (Лука 18:8) Тези думи подсказват, че при неговото идване подобна вяра няма да е често срещана.

Някои от слушателите на Исус смятат, че имат силна вяра. Те се мислят за праведни и гледат отвисоко на другите. Исус насочва следващата притча именно към тях:

„Двама души отидоха в храма да се молят. Единият беше фарисей, а другият — данъчен служител. Застанал изправен, фарисеят се молеше безмълвно: ‘О, Боже, благодаря ти, че не съм като останалите хора, като изнудвачите, неправедните, прелюбодейците, и дори като този данъчен служител. Постя два пъти в седмицата, давам  десятък от всичко, каквото придобивам.’“ (Лука 18:10–12)

Фарисеите са известни с показната си праведност. Те целят да впечатлят другите. Обичайните дни за постене, определени от самите тях, са понеделник и четвъртък, когато пазарите са пълни и много хора ще ги видят. Освен това стриктно дават десятък дори от подправките. (Лука 11:42) Преди няколко месеца те са показали презрението си към обикновените хора с думите: „Тази тълпа от хора, които не познават Закона [според тълкуванието на фарисеите], е проклета.“ (Йоан 7:49)

Исус продължава притчата: „А данъчният служител, който стоеше по–надалече, дори не искаше да вдигне очи към небето, а се удряше в гърдите, като казваше: ‘О, Боже, бъди милостив към мене, грешният!’“ Данъчният служител смирено признава слабостите си. Исус завършва: „Казвам ви, този човек си отиде вкъщи по–праведен от другия, защото всеки, който възвеличава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвеличен.“ (Лука 18:13, 14)

Така Исус ясно показва колко е важно смирението. Това е полезен съвет за учениците му, израснали в общество, в което горделивите фарисеи отдават голямо значение на позицията и титлата. Съветът му е полезен и за всичките му последователи.