Исус и спътниците му пристигат в Йерихон, който се намира на един ден път от Йерусалим. Всъщност Йерихон се състои от две части, като старият град е на около 1,5 км от новия римски град. Докато Исус и множеството излизат от единия град и вървят към другия, двама слепи просяци чуват оживлението. Единият се казва Вартимей.

Когато разбират, че минава Исус, Вартимей и другият слепец започват да викат: „Господарю, Сине Давидов, имай милост към нас!“ (Матей 20:30) Някои от множеството строго им нареждат да мълчат, но те се провикват още по–силно. Тази суматоха кара Исус да спре. Той казва на хората с него да извикат мъжете. Те отиват при тях и казват на единия: „Не се бой, стани! Той те вика.“ (Марко 10:49) Развълнуваният слепец хвърля горната си дреха, скача на крака и отива при Исус.

„Какво искате да направя за вас?“ — пита Исус. Двамата слепци го молят: „Господарю, нека ни се отворят очите.“ (Матей 20:32, 33) Той ги съжалява, докосва очите им и казва най–вече на единия: „Върви си! Твоята вяра те излекува.“ (Марко 10:52) Просяците проглеждат и несъмнено и двамата започват да прославят Бога. Виждайки случилото се, хората също възхваляват Бога, а излекуваните мъже тръгват след Исус.

Докато минава през Йерихон, той е заобиколен от голямо множество. Всички искат да видят човека, излекувал слепците. Те го притискат отвсякъде и затова някои не могат да го видят, като например Закхей. Той е началник на данъчните служители в Йерихон и областта. Понеже е нисък и не може да види какво става, Закхей изтичва напред и се качва на една дива смокиня край пътя, по който върви Исус. Оттам може да наблюдава добре всичко. Като наближава и го вижда на дървото, Исус казва: „Закхей, бързо слез долу, защото днес трябва да отседна в твоя дом.“ (Лука 19:5) Мъжът слиза и веднага отива вкъщи, за да посрещне знатния си гост.

Когато виждат това, хората започват да недоволстват, защото според тях не е редно Исус да гостува на един грешник. Та Закхей е забогатял, като е изнудвал другите при събирането на данъци.

Исус влиза в дома му и хората се оплакват: „Той отседна в дома на човек, който е грешник.“ Исус обаче вижда, че е възможно Закхей да се разкае, и не остава  разочарован. Закхей се изправя и му казва: „Ето, Господарю, давам половината от притежанията си на бедните и каквото съм взел чрез изнудване, връщам четирикратно.“ (Лука 19:7, 8)

Колко хубав начин да докаже, че разкаянието му е искрено! Вероятно от документите си той може да пресметне точно колко е получил от отделните юдеи и обещава да им го върне четирикратно. Това е дори повече, отколкото изисква Божият закон. (Изход 22:1; Левит 6:2–5) Закхей обещава и да раздаде половината от притежанията си на бедните.

Исус се радва да види това доказателство за разкаянието на Закхей и му казва: „Днес спасението дойде в този дом, понеже и този човек е син на Авраам. Защото Човешкият син дойде да потърси и да спаси каквото беше изгубено.“ (Лука 19:9, 10)

Наскоро Исус е говорил за положението на „изгубените“ в притчата за изгубения син. (Лука 15:11–24) Сега посочва Закхей като жив пример на човек, който е бил изгубен и се е намерил. Религиозните водачи и поддръжниците им може да недоволстват и да упрекват Исус, че обръща внимание на хора като Закхей. Но той продължава да търси и да намира тези изгубени синове на Авраам.