Откакто са дошли от Йерихон, Исус и учениците му са прекарали три нощи във Витания. Рано сутринта на 10 нисан, понеделник, те се отправят към Йерусалим. Исус огладнява. Край пътя вижда една смокиня и отива при нея. Намира ли плодове?

Сега е краят на март, а смокините започват да зреят чак през юни. И все пак дървото се е разлистило. Затова Исус си мисли, че на него може да има ранни смокини. Но не намира нищо. Листата са го подлъгали. Тогава той казва: „Нека никой вече никога да не яде плод от тебе!“ (Марко 11:14) Дървото веднага започва да съхне. На следващата сутрин ще стане ясно какво означава това.

Не след дълго Исус пристига с учениците си в Йерусалим. Той отива в храма, който е огледал предния ден следобед. Но днес не само го оглежда, а прави това, което е направил на Пасхата през 30 г., преди три години. (Йоан 2:14–16) Той изгонва „онези, които продават и купуват в храма“, и „обръща масите на мъжете, които обменят пари, и пейките на онези, които продават гълъби“. (Марко 11:15) Исус дори не позволява на никого да минава напряко през двора на храма, за да пренася неща от една част на града до друга.

Защо предприема такива строги действия срещу онези, които обменят пари и продават животни в храма? Той казва: „Не е ли записано: ‘Домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи’? Но вие го превърнахте в свърталище на разбойници.“ (Марко 11:17) Исус нарича тези мъже разбойници, защото продават жертвените животни на хората на извънредно високи цени. За него това е изнудване, дори грабеж.

Главните свещеници, книжниците и първенците на народа, разбира се, чуват за случилото се и възобновяват усилията си да го убият. Но не могат да го направят, защото при него постоянно се стичат хора.

За Пасхата са дошли не само юдеи по рождение, но и прозелити — хора, които са приели юдейската религия. Сред тях има гърци. Те се обръщат към Филип, вероятно заради гръцкото му име, с молбата да се срещнат с Исус. Но тъй като може би не е сигурен дали това е подходящо, Филип се съветва с Андрей. Двамата отиват да питат Исус, който очевидно още е в храма.

Исус знае, че след няколко дни ще умре, следователно сега не е време да задоволява любопитството на хората или да търси известност. Той отговаря на двамата апостоли с притча: „Настъпи часът Човешкият син да бъде прославен. Казвам ви самата истина, ако не падне на земята и не умре, житното зърно остава само едно зърно, но ако умре, дава много плод.“ (Йоан 12:23, 24)

Житното зърно изглежда незначително. Но ако попадне в почвата и „умре“ като зърно, може да покълне и след време от него да порасне стъбло с много зърна. Подобно на това Исус е един съвършен човек, но като остане верен на Бога до смърт, ще стане средството, чрез което мнозина със същия жертвоготовен дух ще получат вечен живот. Затова Исус казва: „Който обича живота си, ще го унищожи, а който мрази живота си в този свят, ще го запази за вечен живот.“ (Йоан 12:25)

 Исус не мисли само за себе си. Той казва: „Който иска да ми служи, нека ме следва, и където съм аз, там ще е и моят служител. Който ми служи, ще получи почит от Бащата.“ (Йоан 12:26) Само каква награда! Тези, които получат почит от Бащата, ще бъдат заедно с Христос в Царството.

Като мисли за големите страдания и мъчителната смърт, които го очакват, Исус казва: „Сега душата ми е обезпокоена и какво да кажа? Татко, избави ме от този час.“ Но той не иска да избегне изпълнението на Божията воля. Исус добавя: „Аз дойдох именно за този час.“ (Йоан 12:27) Той е съгласен с всичко, което Бог възнамерява, включително със собствената си жертвена смърт.