В понеделник следобед Исус се връща от Йерусалим във Витания на източния склон на Маслиновата планина. Вероятно прекарва нощта в дома на своите приятели Лазар, Мария и Марта.

На 11 нисан сутринта заедно с учениците си той отново тръгва към Йерусалим, където ще бъде в храма за последен път. Това ще е и последният ден, в който ще се появи на обществено място, преди да отпразнува Пасхата, да установи Възпоменанието за смъртта си, да бъде съден и екзекутиран.

По пътя през Маслиновата планина Петър забелязва дървото, което Исус е проклел предната сутрин. „Учителю, виж! — възкликва той. — Смокинята, която прокле, е изсъхнала.“ (Марко 11:21)

Но защо Исус е причинил изсъхването на дървото? Той разкрива причината: „Казвам ви истината, ако имате вяра и не се съмнявате, не само ще направите онова, което аз направих на смокинята, но и ако кажете на тази планина ‘Вдигни се и се хвърли в морето’, ще стане така. И всичко, което с вяра поискате в молитва, ще получите.“ (Матей 21:21, 22) Така Исус повтаря мисълта, която е казал по–рано, че вярата може да премества планини. (Матей 17:20)

Като кара дървото да изсъхне, Исус дава нагледен урок за вярата в Бога. Той казва: „Вярвайте, че вече сте получили това, за което се молите и което искате, и ще го имате.“ (Марко 11:24) Какъв важен урок за всички Исусови последователи! Той е особено подходящ за апостолите, които скоро ще се сблъскат с тежки изпитания. Но има и друга връзка между изсъхването на смокинята и вярата.

Подобно на смокинята израилският народ създава погрешно впечатление. Хората от този народ са в договорни отношения с Бога и на пръв поглед спазват неговия Закон. Но като цяло на тях им липсва вяра и не дават добри плодове. Те дори отхвърлят Божия син! Затова, като кара безплодната смокиня да изсъхне, Исус показва каква ще е участта на този безплоден и безверен народ.

Скоро Исус влиза с учениците си в Йерусалим. Според обичая си той отива в храма и започва да поучава. Вероятно заради станалото предишния ден с мъжете, които обменят пари, главните свещеници и старейшините на народа го питат предизвикателно: „С каква власт вършиш тези неща? И кой ти даде властта да вършиш всичко това?“ (Марко 11:28)

Исус отговаря: „Ще ви попитам нещо. Ако ми отговорите, и аз ще ви кажа с каква власт върша тези неща. Дали покръстването на Йоан беше от небето, или от хората? Кажете ми.“ Сега противниците му трябва да отговарят. Те започват да се съветват помежду си: „Ако кажем, че е от небето, той ще каже ‘Тогава защо не му повярвахте?’. Кажем ли обаче, че е от хората...“ Те разсъждават така, понеже се страхуват от множеството, „защото всички смятат, че Йоан наистина е пророк“. (Марко 11:29–32)

Противниците на Исус не могат да дадат подходящ отговор, затова казват: „Не знаем.“ Той им отвръща: „Тогава и аз няма да ви кажа с каква власт върша тези неща.“ (Марко 11:33)