В храма главните свещеници и старейшините току–що са попитали Исус кой му е дал власт. Отговорът му ги обърква и те не могат да кажат нищо. Сега той разказва притча, която разкрива какви са в действителност:

„Един човек имаше двама синове. Той отиде при първия и му каза: ‘Сине, отиди днес да работиш на лозето.’ Той отговори: ‘Ще отида, господарю’, но не отиде. След това отиде при другия и му каза същото. А синът му отговори: ‘Няма да отида.’ Но после съжали и отиде. Кой от двамата извърши волята на баща си?“ (Матей 21:28–31) Отговорът е очевиден — вторият син.

Затова Исус заявява на противниците си: „Казвам ви истината, че данъчните служители и блудниците ви изпреварват в Божието царство.“ Данъчните служители и блудниците първоначално не са служили на Бога. Но като втория син по–късно са се разкаяли и сега му служат. От друга страна, религиозните водачи са като първия син — твърдят, че служат на Бога, но в действителност не е така. Исус отбелязва: „Йоан [Кръстител] дойде при вас, за да ви покаже праведността, но вие не му повярвахте. Данъчните служители и блудниците обаче му повярваха, а вие, макар че видяхте всичко, впоследствие не се разкаяхте и не му повярвахте.“ (Матей 21:31, 32)

След това Исус разказва друга притча. От нея се вижда, че водачите не само пренебрегват службата за Бога, но и са зли. „Един мъж насади лозе — започва той, — направи ограда около него, изкопа в него лин, построи наблюдателна кула и като го даде под наем на лозарите, замина за чужда страна. По време на гроздобера той изпрати един роб при лозарите, за да вземе от тях част от плодовете на лозето. Но те го хванаха, набиха го и го отпратиха с празни ръце. И той изпрати друг роб при тях, но те му разбиха главата и го опозориха. И той изпрати трети роб, когото те убиха, и после още много други, като някои от тях набиха, а други убиха.“ (Марко 12:1–5)

Разбират ли слушателите на Исус тази притча? Те може би се сещат за укорителните думи на Исаия: „Лозето на Йехова, Богът на небесните войнства, е домът на Израил. Жителите на Юда са насаждението, което той обичаше. И той се надяваше на справедливост, но ето, нарушаване на закона.“ (Исаия 5:7) Притчата на Исус е подобна. Земеделецът е Йехова, а лозето е народът на Израил, защитен като с ограда от Божия закон. Йехова е изпращал пророци да наставляват народа му и да му помагат да дава добри плодове.

„Лозарите“ обаче са се отнасяли лошо към изпратените при тях „роби“ и са ги убивали. Исус обяснява: „Остана му [на собственика на лозето] още един — любимият му син. Той го изпрати последен при тях, като каза: ‘Ще проявят уважение към сина ми.’ Но лозарите си казаха един на друг: ‘Това е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще бъде наше!’“ И те го хващат и го убиват. (Марко 12:6–8)

Сега Исус пита: „Как ще постъпи собственикът на лозето?“ (Марко 12:9) Религиозните водачи отговарят: „Понеже са зли, той ще ги убие безмилостно и ще даде лозето на други лозари, които ще му дават плодовете, когато им дойде времето.“ (Матей 21:41)

 Така те несъзнателно се осъждат сами, защото са едни от „лозарите“ на „лозето“ на Йехова, народа на Израил. Плодовете, които той с право очаква от тях, включват вяра в неговия Син, Месията. Исус поглежда религиозните водачи и казва: „Никога ли не сте чели в Писанието ‘Камъкът, който строителите отхвърлиха, стана главен крайъгълен камък. Това е от Йехова и е прекрасно в нашите очи’?“ (Марко 12:10, 11) После заявява ясно: „Затова ви казвам, че царството на Бога ще бъде взето от вас и ще бъде дадено на народ, който дава плодовете му.“ (Матей 21:43)

Книжниците и главните свещеници разбират, че Исус „разказва тази притча, имайки предвид тях“. (Лука 20:19) Повече от всякога те искат да го убият — него, законния „наследник“. Но се страхуват от множествата, които го смятат за пророк. Затова в този момент не предприемат нищо.