Религиозните противници на Исус са ядосани. Той току–що е разказал притчи, които показват колко са зли. Сега фарисеите се наговарят да го хванат в капан. Те се опитват да го накарат да каже нещо, заради което да го предадат на римския управител, и плащат на някои от учениците си да го подмамят. (Лука 6:7)

„Учителю — казват учениците им, — знаем, че говориш и поучаваш правилно и не проявяваш пристрастие, а учиш хората на Божия път в съгласие с истината. Позволено ли е да плащаме данък на императора, или не?“ (Лука 20:21, 22) Исус не се подлъгва от техните лукави ласкателства. Ако каже, че не е редно да се плаща този данък, може да го обвинят в противодържавна дейност. Но ако каже да се плаща, хората, които са зле настроени към римската власт, може да изтълкуват погрешно думите му и да се обърнат срещу него. Как тогава отговаря той?

„Лицемери — казва Исус, — защо ме подлагате на изпитание? Покажете ми монетата, с която се плаща данъкът.“ Те му носят един динарий, при което той ги пита: „Чий образ и надпис е това?“ Те отговарят: „На императора.“ Тогава той дава следното мъдро напътствие: „Плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.“ (Матей 22:18–21)

 Мъжете са удивени от вещия отговор на Исус и тъй като няма какво да кажат, си тръгват. Но денят не е приключил, нито опитите Исус да бъде хванат в капан. След фарисеите при него идват водачите на друга религиозна група.

Садукеите, според които няма възкресение, повдигат въпрос точно за възкресението и за задължението човек да се ожени за вдовицата на брат си. Те питат: „Учителю, Моисей каза: ‘Ако някой мъж умре, без да има деца, брат му трябва да се ожени за жена му и да създаде потомство за своя брат.’ Имаше обаче седем братя, първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на своя брат. Така се случи и с втория, и с третия, и с всичките седем. Накрая умря и жената. Тогава при възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Защото всички те я имаха за своя жена.“ (Матей 22:24–28)

Позовавайки се на писанията на Моисей, които садукеите приемат, Исус отговаря: „Заблуждавате се, защото не познавате нито Писанието, нито силата на Бога. Понеже когато възкръснат от мъртвите, нито мъжете ще се женят, нито жените ще се омъжват, а ще бъдат като небесните ангели. А относно мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, в разказа за трънливия храст, как Бог му каза ‘Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков’? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Много се заблуждавате.“ (Марко 12:24–27; Изход 3:1–6) Множествата са смаяни от този отговор.

Исус е накарал както фарисеите, така и садукеите да замълчат. Сега тези противници идват да го изпитват още. Един книжник го пита: „Учителю, коя е най–важната заповед в Закона?“ (Матей 22:36)

Той отговаря: „Първата е: ‘Чуй, Израиле, Йехова, нашият Бог, е един Йехова. Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила.’ Втората е: ‘Обичай ближния си както себе си.’ Няма по–важна заповед от тези.“ (Марко 12:29–31)

Книжникът отвръща: „Учителю, това, което каза, е добро и истинно: ‘Той е един и няма друг освен него’, и да го обича човек с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, а също и да обича ближния си както себе си, е много по–ценно от всички приноси за изгаряне и от всички жертви.“ Като вижда, че книжникът отговаря с разбиране, Исус му казва: „Не си далече от царството на Бога.“ (Марко 12:32–34)

От три дни (9–11 нисан) Исус поучава в храма. Някои хора, като този книжник, го слушат с удоволствие. Но не и религиозните водачи, които вече нямат „смелост да го разпитват“.