Докато все още е с четиримата си апостоли на Маслиновата планина, Исус разказва друга притча. Няколко дни по–рано в Йерихон той е казал притчата за мините, за да посочи, че Царството е далече в бъдещето. Сегашната притча е подобна на нея в много отношения. Тя е част от отговора му на въпроса за неговото присъствие и за завършека на тази система. В нея се подчертава, че учениците му трябва да се грижат усърдно за онова, което той им поверява.

Исус започва: „Това е, както когато един човек, който се канеше да пътува в чужда страна, събра робите си и им повери своите притежания.“ (Матей 25:14) Тъй като Исус вече се е сравнил с мъж, който отива в чужбина, „за да получи царска власт“, апостолите лесно могат да разберат, че именно Исус е човекът, за когото става дума сега. (Лука 19:12)

Преди да замине, мъжът от притчата поверява на своите роби ценните си притежания. По време на службата си, продължила три години и половина, Исус се е съсредоточил върху проповядването на добрата новина за Божието Царство и е обучил учениците си да извършват тази дейност. Сега си отива, уверен, че ще продължат да правят това, на което ги е научил. (Матей 10:7; Лука 10:1, 8, 9; сравни Йоан 4:38; 14:12)

Как човекът в притчата разпределя притежанията си? Исус разказва: „На един от тях той даде пет таланта, на друг — два, на трети — един, на всекиго според способностите му, и замина.“ (Матей 25:15) Какво ще направят робите с това, което им е поверено? Ще бъдат ли усърдни, като го използват в интерес на господаря си? Исус казва на апостолите:

„Онзи, който получи петте таланта, веднага отиде да търгува с тях и спечели още пет. По същия начин онзи, който получи двата таланта, спечели още два. Но онзи, който получи само един талант, излезе и изкопа дупка в земята и в нея скри сребърните пари на господаря си.“ (Матей 25:16–18) Какво ще стане, когато господарят се върне?

„Много след това — продължава Исус — господарят на тези роби дойде да си уреди сметките с тях.“ (Матей 25:19) Първите двама са направили всичко, каквото могат „според способностите си“. Те са били усърдни, трудолюбиви и са постигнали добри резултати. Този, който е получил пет таланта, ги е удвоил, както е направил и този, който е получил два таланта.  (В онези дни един работник е трябвало да се труди около 19 години, за да спечели сумата, равняваща се на един талант.) Господарят хвали еднакво и двамата: „Чудесно! Ти си добър и верен роб! Прояви вярност, когато се грижеше за малко неща. Ще те назнача да се грижиш за много неща. Радвай се заедно с господаря си.“ (Матей 25:21)

Но положението е различно при роба, който е получил един талант. Той заявява: „Господарю, знам, че си взискателен човек, че жънеш, където не си сял, и събираш зърно, където не си вял. Затова се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята. Ето, давам ти каквото е твое.“ (Матей 25:24, 25) Той дори не е вложил парите при банкерите, за да има поне някаква печалба. На практика робът е работил против интересите на господаря си.

Затова господарят с основание го нарича „зъл и мързелив роб“. Онова, което му е било поверено, сега му е отнето и дадено на роба, готов да прояви усърдие. Господарят посочва своя стандарт: „На всекиго, който има, ще му се даде още и той ще има в изобилие, а от онзи, който няма, ще се отнеме дори онова, което има.“ (Матей 25:26, 29)

Исусовите ученици са чули много неща, за които да размишляват, включително във връзка с тази притча. Те разбират, че това, което Исус им поверява — привилегията да правят ученици, — е много важно. Техният господар очаква да са усърдни, когато се грижат за тази скъпоценна отговорност. Исус не мисли, че всички трябва да изпълняват еднакво възложената от него задача да проповядват. Както показва притчата, те трябва да дават всичко от себе си „според способностите си“. От друга страна, Исус няма да е доволен, ако някой е „мързелив“ и не се грижи всеотдайно за притежанията на Господаря.

Каква радост е обаче за апостолите да чуят уверението „На всекиго, който има, ще му се даде още“!