Исус и апостолите се канят да си тръгнат от горната стая, в която са чествали Пасхата. След като им е дал много наставления, Исус отбелязва: „Казах ви това, за да не съгрешите.“ Защо такова предупреждение е подходящо? Той продължава: „Ще ви отлъчват от синагогите. Дори ще дойде час, когато всеки, който ви убие, ще си мисли, че принася свята служба на Бога.“ (Йоан 16:1, 2)

Навярно тези думи обезпокояват апостолите. Макар по–рано да им е казал, че светът ще ги мрази, Исус не е посочил директно, че ще ги убиват. Защо? „Не ви казах тези неща в началото, защото бях с вас“ — обяснява той. (Йоан 16:4) Сега, преди да си тръгне, ги подготвя за това, което ги очаква, за да им помогне да не съгрешат.

Исус продължава: „Отивам при онзи, който ме изпрати, а никой от вас не ме пита ‘Къде отиваш?’.“ По–рано същата вечер апостолите са го питали къде отива. (Йоан 13:36; 14:5; 16:5) Но потресени от думите му за преследването, те са погълнати от своята мъка. Затова не питат повече за славата, която го очаква, или какво ще означава това за истинските Божии поклонници. Исус посочва: „Заради нещата, които ви казах, сърцата ви се изпълниха с мъка.“ (Йоан 16:6)

После обяснява: „За ваше добро си отивам. Защото ако не си отида, помощникът няма да дойде при вас, но ако си отида, ще го изпратя при вас.“ (Йоан 16:7) Само ако Исус умре и отиде в небето, учениците му могат да получат светия дух, който той ще изпрати като помощник на служителите си по цялата земя.

Светият дух „ще представи пред света убедителни доказателства за грях, за праведност и за съдене“. (Йоан 16:8) Светът ще бъде изобличен за липсата си на вяра в Божия син. Възнасянето на Исус на небето ще бъде убедително доказателство за неговата праведност и ще покаже защо Сатана, „владетелят на този свят“, заслужава да бъде осъден. (Йоан 16:11)

„Още много неща имам да ви казвам — продължава Исус, — но сега не сте в състояние да ги разберете.“ Когато той излее върху тях светия дух, духът ще ги води към разбиране на „цялата истина“ и те ще могат да живеят в съгласие с нея. (Йоан 16:12, 13)

Апостолите са объркани от следващите думи на Исус: „Още малко и няма да ме видите повече, и след още малко ще ме видите.“ Те се питат помежду си какво има предвид той. Исус разбира, че в тях са се породили въпроси, и затова обяснява: „Казвам ви самата истина, вие ще плачете и ще скърбите, а светът ще се радва, вие ще тъжите, но тъгата ви ще се превърне в радост.“ (Йоан 16:16, 20) Когато на следващия ден Исус е убит, религиозните водачи се радват, а учениците тъжат. Но след възкресението му тъгата им се превръща в радост! Те са радостни и когато той излива върху тях Божия свети дух.

Сравнявайки ситуацията на апостолите със ситуацията на жена, която изпитва родилни болки, Исус посочва: „Когато жената ражда, се мъчи, защото е дошъл часът ѝ, но когато роди детето, забравя за трудностите заради радостта, че един човек е дошъл на света.“ След това насърчава апостолите си с думите: „Така и вие изпитвате  мъка сега, но ще ви видя отново и сърцата ви ще се радват, и никой няма да ви отнеме радостта.“ (Йоан 16:21, 22)

До този момент апостолите не са отправяли молби към Бащата в името на Исус, но сега той казва: „В онзи ден ще искате в мое име.“ Това съвсем не означава, че Бащата няма желание да откликне, тъй като Исус добавя: „Самият Баща ви обича, понеже вие ме обичате ... като негов представител.“ (Йоан 16:26, 27)

Може би насърчителните думи на Исус към апостолите са ги окуражили да заявят: „Поради това вярваме, че си излязъл от Бога.“ Тяхната убеденост скоро ще бъде подложена на изпитание. Исус описва какво им предстои: „Ето, идва часът — дори е дошъл вече, — когато всички вие ще се разпръснете по домовете си и ще ме оставите сам.“ Но после ги уверява: „Казах ви тези неща, та чрез мене да имате мир. В света срещате трудности, но не се бойте! Аз победих света.“ (Йоан 16:30–33) Исус не ги изоставя. Той е сигурен, че подобно на него и те могат да победят света, като вярно вършат Божията воля въпреки опитите на Сатана и неговия свят да пречупят лоялността им.