Утрото вече настъпва, когато Петър се отрича от Исус за трети път. Членовете на Синедриона са приключили мнимия процес и са се разпуснали. В петък на развиделяване се събират отново вероятно за да придадат известна законност на среднощния процес. Исус е доведен пред тях.

Съдът отново настоява: „Ако си Христос, кажи ни.“ Исус отговаря: „Дори и да ви кажа, няма да повярвате. И ако ви задам въпрос, няма да ми отговорите.“ Но той смело посочва, че е онзи, за когото е предсказано в Даниил 7:13, като казва: „Отсега нататък Човешкият син ще седи до могъщата десница на Бога.“ (Лука 22:67–69; Матей 26:63)

Съдиите продължават: „Ти ли си тогава Божият син?“ Исус отвръща: „Вие сами казвате, че съм аз.“ Това изглежда им е достатъчно, за да убият Исус по обвинение в богохулство. Те питат: „Защо са ни още свидетелства?“ (Лука 22:70, 71; Марко 14:64) Тогава връзват Исус и го отвеждат при римския управител Понтий Пилат.

Юда Искариот вероятно вижда как водят Исус при Пилат. Когато разбира, че Исус е осъден, Юда изпитва угризения и отчаяние. Но вместо искрено да се разкае и да се обърне към Бога, той отива да върне 30–те сребърника. Юда казва на главните свещеници: „Извърших грях, като предадох праведен човек.“ Но получава безсърдечен отговор: „Какво ни засяга това? То си е твоя работа!“ (Матей 27:4)

Юда хвърля 30–те сребърника в храма и извършва още един грях, като иска да се самоубие. Когато се опитва да се обеси, явно клонът, за който връзва въжето, се чупи. Тялото му пада върху скалите по–долу и се пръсва през средата. (Деяния 1:17, 18)

 Още е рано сутринта, когато отвеждат Исус в двореца на Понтий Пилат. Но юдеите, които го водят, отказват да влязат. Те смятат, че контактът с езичниците ще ги омърси. Това ще ги направи недостойни да ядат храната, приготвена за 15 нисан, първия ден от Празника на безквасните питки, който се смята за част от периода на Пасхата.

Пилат излиза и ги пита: „В какво обвинявате този човек?“ Те отговарят: „Ако този човек не беше престъпник, нямаше да го доведем при тебе.“ Пилат може би смята, че се опитват да му окажат натиск, затова казва: „Вземете си го и го съдете според вашия закон.“ Юдеите разкриват, че искат да убият Исус, казвайки: „Не ни е позволено да убиваме.“ (Йоан 18:29–31)

Всъщност, ако убият Исус по време на празника Пасха, вероятно ще всеят смут сред народа. Но ако накарат римляните да екзекутират Исус по политически обвинения, каквато власт римляните имат, тези юдеи ще избягат от отговорност пред народа.

Религиозните водачи не казват на Пилат, че са осъдили Исус за богохулство. Те съчиняват различни обвинения: „Установихме, че този човек [1] покварява народа ни, [2] забранява плащането на данъци на императора и [3] казва за себе си, че е Христос, царят.“ (Лука 23:2)

Като римски управител, Пилат има основания да се притеснява от обвинението, че Исус се представя за цар. Затова пак влиза в двореца, вика Исус и го пита: „Ти ли си царят на юдеите?“ С други думи, той иска да знае дали Исус е нарушил закона на империята, като се е обявил за цар вместо императора. Вероятно за да разбере какво е чул Пилат за него, Исус пита: „Дали от себе си казваш това, или другите ти казаха за мене?“ (Йоан 18:33, 34)

Признавайки, че не знае истината относно Исус, но иска да я научи, Пилат отговаря: „Аз не съм юдей, нали?“ Той добавя: „Твоят народ и главните свещеници те доведоха при мене. Какво си направил?“ (Йоан 18:35)

Исус не се опитва да отклони основния въпрос дали е цар. Той отговаря по начин, който несъмнено много изненадва управителя Пилат.