Исус не се опитва да скрие от Пилат, че наистина е цар. Въпреки това неговото Царство не е заплаха за Рим. Исус казва: „Моето царство не е част от този свят. Ако царството ми беше част от този свят, служителите ми щяха да се бият, за да не бъда предаден на юдеите. Но моето царство не е от този свят.“ (Йоан 18:36) Исус има Царство, но то не е от този свят.

Пилат не оставя въпроса дотук и пита: „Тогава цар ли си?“ Исус му показва, че заключението му е правилно: „Ти сам казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света — да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, слуша моя глас.“ (Йоан 18:37)

По–рано Исус е казал на Тома: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Сега и Пилат чува, че Исус е бил изпратен на земята, с цел да свидетелства за „истината“, особено истината относно своето Царство. Исус е решен да остане верен на тази истина, дори това да му струва живота. Пилат пита „Какво е истина?“, но не очаква отговор. Той смята, че е чул достатъчно, за да вземе решение относно този човек. (Йоан 14:6; 18:38)

Пилат излиза при множеството, което чака пред двореца. Очевидно Исус е до него, когато той казва на главните свещеници и на хората с тях: „Не намирам никаква вина в този човек.“ Разгневена от това решение, тълпата настоява: „Той подстрекава народа, като поучава из цяла Юдея, започвайки от Галилея чак дотук.“ (Лука 23:4, 5)

Слепият фанатизъм на юдеите навярно смайва Пилат. Докато главните свещеници и старейшините продължават да крещят, Пилат пита Исус: „Нима не чуваш за колко много неща свидетелстват против тебе?“ (Матей 27:13) Исус не отвръща нищо. Спокойствието му въпреки тези ужасни обвинения изненадва Пилат.

Юдеите споменават, че Исус е ‘започнал да поучава от Галилея’. Пилат разпитва за това и научава, че Исус всъщност е галилеец. Тогава се сеща как може да се отърве от отговорността да съди Исус. Ирод Антипа (синът на Ирод Велики) е областен владетел на Галилея и сега е в Йерусалим за честването на Пасхата. Затова Пилат изпраща Исус при Ирод. Ирод Антипа е онзи, който е заповядал Йоан Кръстител да бъде обезглавен. Впоследствие, когато е чул за чудесата на Исус, Ирод е бил притеснен, че Исус може да е Йоан, възкресен от мъртвите. (Лука 9:7–9)

Ирод се радва, че ще има възможността да види Исус, но не защото иска да му помогне или да разбере дали обвиненията срещу него са основателни. Ирод просто е любопитен и „се надява да види някакво чудо, извършено от него“. (Лука 23:8) Исус обаче не задоволява любопитството му. Всъщност, когато Ирод го разпитва, той не казва и дума. Разочаровани, Ирод и войниците му „го унижават“. (Лука 23:11) Те го обличат с великолепна дреха и му се подиграват. След това Ирод изпраща Исус обратно при Пилат. Ирод и Пилат са били врагове, но сега стават добри приятели.

Когато връщат Исус, Пилат събира главните свещеници, юдейските водачи и народа и казва: „Аз го разпитах пред вас, но не намерих в него никакво основание за обвиненията, които повдигате срещу него. Дори и Ирод не намери такова, защото  го изпрати обратно при нас, и ето, той не е извършил нищо, заслужаващо смърт. Затова ще го накажа и ще го пусна.“ (Лука 23:14–16)

Пилат иска да освободи Исус, защото разбира, че свещениците са му го предали от завист. Докато се опитва да пусне Исус на свобода, той научава за още една причина да го направи. Пилат е седнал на съдийския престол, когато съпругата му изпраща хора да му съобщят: „Недей да правиш нищо на този праведен човек, защото днес страдах много насън [явно в сън от Бога] заради него.“ (Матей 27:19)

Ще успее ли Пилат да освободи този невинен човек?