В неделя, 16 нисан, учениците са унили. Те не разбират защо гробницата е празна. (Матей 28:9, 10; Лука 24:11) По–късно през деня Клеопа и още един ученик тръгват от Йерусалим към Емаус, който е на около 11 км.

Докато вървят, те обсъждат случилото се. Тогава един непознат се присъединява към тях. Той пита: „Какво разисквате помежду си, вървейки по пътя?“ Клеопа отговаря: „Нима си чужденец в Йерусалим и не общуваш с никого, та не знаеш какви неща станаха там тези дни?“ Непознатият пита: „Какви неща?“ (Лука 24:17–19)

„Нещата, които станаха с Исус Назарянина — му отвръщат те. — Ние се надявахме, че този човек беше определен да избави Израил.“ (Лука 24:19–21)

Клеопа и ученикът с него разказват какво е станало през този ден. Те обясняват как някои жени са отишли при гробницата, където е бил погребан Исус, намерили са я празна и са станали очевидци на нещо свръхестествено — появата на двама ангели, които казват, че Исус е жив. Учениците отбелязват, че други също са отишли при гробницата и са я намерили „така, както са казали жените“. (Лука 24:24)

Двамата мъже явно са смутени от всичко случило се. Непознатият поправя погрешното им мислене с думи, които им въздействат силно: „О, неразумни хора, колко трудно ви е да повярвате във всичко, казано от пророците! Нима не трябваше Христос да понесе всичко това, за да стигне до своята слава?“ (Лука 24:25, 26) След това той им тълкува много откъси от Писанието, отнасящи се за Христос.

Накрая тримата стигат близо до Емаус. Учениците искат да чуят още, затова настойчиво молят непознатия: „Остани с нас, защото се свечерява и скоро денят ще свърши.“ Той се съгласява и всички се разполагат край трапезата. Когато непознатият казва молитва, разчупва хляба и им го подава, те разбират кой е. След това обаче той става невидим. (Лука 24:29–31) Сега вече са убедени, че Исус е жив!

Двамата ученици развълнувано обсъждат преживяното: „Нима не горяха сърцата ни, докато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанието?“ (Лука 24:32) Те бързо се връщат в Йерусалим, където намират апостолите и някои други заедно с тях. Преди Клеопа и ученикът с него да разкажат какво им се е случило, събраните там заявяват: „Господарят наистина е възкресен и се появи пред Симон!“ (Лука 24:34) Тогава двамата обясняват как Исус се е появил пред тях. Да, те също са очевидци.

Изведнъж всички се стъписват — Исус се появява в стаята! Това е невероятно, защото вратите са залостени поради страха от юдеите. Но Исус застава сред тях и спокойно им казва: „Мирът да бъде с вас!“ Те обаче са обхванати от страх и както преди „мислят, че виждат дух“. (Лука 24:36, 37; Матей 14:25–27)

За да докаже, че не е привидение или нещо въображаемо, а напротив, че има плътско тяло, Исус им показва ръцете и краката си и им казва: „Защо се тревожите и сърцата ви се изпълват със съмнения? Вижте ръцете ми и краката ми, вижте, че това съм аз, пипнете ме, вижте, защото духът няма плът и кости, каквито виждате, че имам аз.“ (Лука 24:36–39) Всички са много радостни, но все още не могат да повярват.

 За да им помогне да се уверят, Исус ги пита: „Имате ли тук нещо за ядене?“ Те му дават парче печена риба и той го изяжда. Тогава им припомня: „Това са моите думи, които ви казах, още докато бях с вас [преди смъртта си] — всичките неща, записани за мене в Моисеевия закон, в Пророците и в Псалмите, трябва да се изпълнят.“ (Лука 24:41–44)

Исус е помогнал на Клеопа и другия ученик да разберат Писанието и сега по същия начин помага на всички, които са се събрали. Той им казва: „Записано е, че Христос ще понесе страдания и ще възкръсне от мъртвите на третия ден, и в негово име ще се проповядва разкаяние за прощаване на греховете сред всички народи. Започвайки от Йерусалим, вие ще свидетелствате за това.“ (Лука 24:46–48)

Поради някаква причина апостол Тома не е там. През следващите дни другите с радост споделят с него: „Видяхме Господаря!“ А той отвръща: „Докато не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не пъхна пръста си в тези рани, и докато не пъхна ръката си в ребрата му, изобщо няма да повярвам.“ (Йоан 20:25)

Осем дни по–късно учениците отново се събират зад залостени врати, но този път присъства и Тома. Исус застава сред тях с материализирано тяло и им казва: „Мирът да бъде с вас!“ След това се обръща към Тома: „Сложи си пръста тук и виж ръцете ми, дай си ръката и я пъхни в ребрата ми, и недей вече да се съмняваш, но повярвай.“ Тома възкликва: „Господарю мой и Боже мой!“ (Йоан 20:26–28) Да, той вече не се съмнява, че Исус е жив като могъщо духовно създание, представител на Йехова Бог!

„Повярва, защото ме видя ли? — пита Исус. — Щастливи са онези, които без да видят, вярват.“ (Йоан 20:29)