Исус е в Йерусалим и в събота. Докато вървят из града, той и учениците му виждат просяк, който е сляп от раждането си. Учениците питат: „Учителю, кой е съгрешил — този човек или родителите му, та той се е родил сляп?“ (Йоан 9:2)

Те знаят, че мъжът няма невидима душа, която е съществувала, преди да се роди, но може би се питат дали е възможно човек да съгреши, докато е в майчината си утроба. Исус им отговаря: „Нито той е съгрешил, нито родителите му. Но стана така, за да се покажат върху него Божиите дела.“ (Йоан 9:3) Следователно нито мъжът, нито родителите му са се провинили в нещо, което да е причина за слепотата му. По–скоро в резултат на Адамовия грях всички хора се раждат несъвършени и са предразположени към различни недъзи, включително слепота. Но тази ситуация е възможност Исус да покаже Божиите дела, както е правил и в други случаи, когато е лекувал болни.

Той подчертава колко е неотложно да се вършат тези дела. „Трябва да вършим делата на онзи, който ме е изпратил, докато е още ден — казва Исус, — защото идва нощта, когато никой няма да може да работи. Докато съм в света, аз съм светлината на света.“ (Йоан 9:4, 5) Скоро смъртта ще го потопи в тъмнината на гроба, където няма да може да прави нищо. Дотогава той е източник на просветление за света.

Но ще излекува ли мъжа и как ще го направи? Исус плюе на земята и с плюнката си прави кал, слага малко от нея на очите на слепия и казва: „Отиди и се измий в къпалнята Силоам.“ (Йоан 9:7) Мъжът отива и щом се измива, проглежда. Представи си колко се радва той да вижда за първи път през живота си!

Съседите му и другите, които го познават като слепец, са удивени. „Това не е ли човекът, който седеше и просеше?“ — питат те. Някои отговарят: „Това е.“ Но други не вярват и казват: „Не, само прилича на него.“ А човекът заявява: „Аз съм.“ (Йоан 9:8, 9)

Те го питат: „Тогава как ти се отвориха очите?“ Той отговаря: „Човекът, който се казва Исус, направи кал, намаза очите ми с нея и ми каза: ‘Отиди до Силоам и се измий.’ И аз отидох, измих се и започнах да виждам.“ Тогава те го питат: „Къде е този човек?“ Просякът отговаря: „Не знам.“ (Йоан 9:10–12)

Хората го завеждат при фарисеите, които също искат да знаят как е прогледнал. Мъжът им обяснява: „Той намаза очите ми с кал, аз се измих и прогледнах.“ Фарисеите би трябвало да се радват, че е излекуван.  Вместо това някои от тях осъждат Исус: „Този човек не е от Бога, щом не спазва съботата.“ Други обаче казват: „Как е възможно грешен човек да върши такива знамения?“ (Йоан 9:15, 16) Така че те са разединени.

Поради тези противоречиви мнения фарисеите решават да се обърнат към излекувания и го питат: „Какво ще кажеш за него, щом той ти отвори очите?“ „Той е пророк“ — отговаря човекът без капка съмнение. (Йоан 9:17)

Юдеите не искат да повярват. Те може би смятат, че Исус и този мъж са се наговорили да измамят хората. Затова стигат до извода, че един начин да решат въпроса е да попитат родителите на просяка дали наистина е бил сляп.