Исаак бил на 40 години, когато се оженил за Ревека. Той много я обичал. След време им се родили две момчета близнаци.

По–големият им син се казвал Исав, а по–малкият — Яков. Исав обичал да е навън и бил добър ловец, а Яков обичал да си стои вкъщи.

По онова време най–големият син получавал по–голямата част от земята и парите, когато баща му починел. Това се нарича наследство. В семейството на Исаак да получиш наследството, включвало също да участваш в обещанията, които Йехова бил дал на Авраам. Исав не се интересувал много от тези обещания, но Яков знаел, че те са важни.

Веднъж Исав се прибрал много уморен, след като цял ден бил на лов. Той усетил мириса на хубавото ядене, което Яков готвел, и казал: „Умирам от глад! Дай ми малко от това червено ядене!“ Яков отговорил: „Ще ти дам, но първо ми обещай да ми дадеш своето наследство.“ Исав казал: „Не ме е грижа за наследството ми! Вземи го. Просто искам да ям.“ Мислиш ли, че Исав постъпил мъдро? Съвсем не. Той се отказал от нещо много ценно заради едно ядене.

 Когато Исаак бил много стар, дошло време да даде благословия на по–големия си син. Но Ревека помогнала на по–малкия син Яков да получи благословията. Когато разбрал за това, Исав много се ядосал и решил да убие своя брат близнак. Исаак и Ревека искали да защитят Яков, затова му казали: „Отиди при Лаван, брата на майка си, и остани при него, докато Исав се успокои.“ Яков послушал съвета на родителите си и избягал, за да спаси живота си.