Щом чул, че израилтяните са напуснали Египет, фараонът размислил и заповядал на воините си: „Пригответе всичките ми бойни колесници и да тръгваме след тях! Не биваше да ги пускаме.“ Той и хората му тръгнали да гонят израилтяните.

Йехова водел народа си с облак през деня и с огън през нощта. Той ги завел до Червено море и им казал да разпънат шатрите си.

Тогава израилтяните видели, че фараонът и войската му идват. Те били в капан между морето и египтяните. Хората извикали към Моисей: „Ще умрем! Трябваше да ни оставиш в Египет.“ Но той им казал: „Не се страхувайте! Почакайте и ще видите как Йехова ще ни спаси.“ Моисей наистина вярвал в Йехова, нали?

Йехова казал на израилтяните да съберат шатрите си. През тази нощ той преместил облака между тях и египтяните. От страната на египтяните имало тъмнина, а от страната на израилтяните — светлина.

Йехова казал на Моисей да насочи ръката си към морето. След това направил така, че цяла нощ да духа силен вятър.  Морето се разделило на две и по средата имало пътека. Милионите израилтяни минали от другата страна по сухо, между стените от вода.

Войската на фараона тръгнала след тях по сухото морско дъно. Тогава Йехова объркал египтяните. Колелата на колесниците им се извадили. Войниците извикали: „Да бягаме! Йехова воюва за тях.“

Йехова казал на Моисей: „Насочи ръката си към морето.“ Тогава водите залели египетската войска. Фараонът и всичките му хора умрели, никой не оцелял.

От другата страна на морето голямото множество хора започнали да възхваляват Бога с песен: „Ще пеем за Йехова, защото той възвеличи себе си. Коня и неговия ездач той хвърли в морето.“ Докато те пеели, жените танцували и свирели на дайрета. Всички били много щастливи, че вече са наистина свободни.