След като Давид убил Голиат, цар Саул го направил предводител на войската си. Давид спечелил много битки и станал известен. Всеки път, когато се връщал от битка, жените излизали да го посрещнат, като танцували и пеели: „Саул уби хиляди, а Давид — десетки хиляди!“ Саул започнал да му завижда и искал да го убие.

Давид свирел много добре на арфа. Един ден, докато той свирел на Саул, царят хвърлил копието си към него. Давид се отдръпнал точно навреме и копието се забило в стената. След това Саул още много пъти се опитал да го убие. Накрая Давид избягал и се скрил в пустинята.

Саул взел 3000 мъже и тръгнал да го търси. Той случайно влязъл в пещерата, в която се криели Давид и хората му.  Хората на Давид му прошепнали: „Това е твоят шанс да убиеш Саул.“ Давид се промъкнал до царя и отрязал част от горната му дреха. Саул изобщо не забелязал. После Давид съжалявал, че не е проявил уважение към помазания от Йехова цар. Той не позволил на хората си да нападнат Саул. Давид дори извикал към него и му казал, че е можел да го убие. Щял ли Саул да промени мнението си за Давид?

Съвсем не. Той продължил да го преследва. Една нощ Давид и племенникът му Ависей се промъкнали в стана на Саул. Авенир, който трябвало да пази Саул, бил заспал. Ависей казал: „Това е нашият шанс! Позволи ми да убия Саул.“ Давид отговорил: „Йехова ще го накаже. Нека да вземем само копието и стомната му за вода и да си вървим.“

Давид се изкачил на близката планина, от която се виждал станът на Саул. Той извикал: „Авенире, защо не пазеше своя цар? Къде са стомната и копието му?“ Саул разпознал гласа на Давид и му казал: „Можеше да ме убиеш, но не го направи. Знам, че ще бъдеш следващият цар на Израил.“ После Саул се върнал в двореца си. Но не всички в семейството му мразели Давид.