По време на сушата Йехова казал на Илия: „Отиди в град Сарепта. Една вдовица там ще ти дава храна.“ Близо до градската порта Илия видял бедна вдовица, която събирала дърва. Той я помолил за малко вода. Когато тя тръгнала да му донесе, Илия извикал след нея: „Моля те, донеси ми и малко хляб.“ Но вдовицата отвърнала: „Нямам хляб. Имам малко брашно и маслиново масло, само колкото да приготвя нещо за себе си и за сина си.“ Илия ѝ казал: „Йехова обещава, че ако ми направиш една питка, брашното и маслиновото ти масло няма да свършат, докато отново не завали дъжд.“

И така, вдовицата се прибрала и направила питка за Божия пророк. Точно както обещал Йехова, по време на сушата жената и синът ѝ не останали без храна. В делвата им винаги имало брашно и в гърнето им винаги имало масло.

Тогава се случило нещо ужасно. Малкото момче на вдовицата се разболяло тежко и умряло. Жената помолила  Илия за помощ. Той взел момчето от ръцете ѝ и го занесъл в стаята на горния етаж на къщата. Сложил го на леглото и се помолил: „Йехова, моля те, върни живота на това дете!“ Ако Йехова изпълнел тази молба, това щяло да е наистина удивително. Знаеш ли защо? Защото, доколкото знаем, никога преди не се било случвало такова нещо. А и вдовицата и синът ѝ дори не били израилтяни!

Момчето обаче започнало да диша. То оживяло! Илия казал на вдовицата: „Виж, синът ти е жив!“ Тя безкрайно се зарадвала и казала на Илия: „Знам, че ти наистина си Божи човек, защото говориш само това, което Йехова ти казва, и то винаги се изпълнява.“