Царят на Сирия Вен–адад нападал Израил много пъти. Но всеки път пророк Елисей предупреждавал израилския цар и той успявал да избяга. Затова Вен–адад решил да отвлече Елисей. Той разбрал, че пророкът е в град Дотан, и изпратил войската си да го залови.

Сирийците дошли в Дотан през нощта. На сутринта слугата на Елисей излязъл навън и видял, че градът е обграден от голяма войска. Той много се уплашил и попитал Елисей: „Какво ще правим?“ Пророкът му отговорил: „Онези, които са с нас, са повече от онези, които са с тях.“ В този момент Йехова помогнал на слугата да види, че планините около града са пълни с огнени коне и бойни колесници.

Когато сирийците се опитали да хванат Елисей, той се помолил на Йехова: „Моля те, порази ги със слепота.“ Изведнъж, въпреки че не ослепели наистина, войниците изобщо не знаели къде са. Елисей им казал: „Объркали сте града. Вървете  след мене и аз ще ви заведа при човека, когото търсите.“ Те тръгнали след Елисей и вървели чак до Самария, където живеел израилският цар.

Когато сирийците разбрали къде са, било твърде късно. Царят на Израил попитал Елисей: „Да ги убия ли?“ Щял ли сега Елисей да си отмъсти на тези хора, които се опитали да му навредят? Не. Той казал: „Не ги убивай. Дай им да ядат и да пият и ги пусни да си вървят.“ Царят приготвил голямо угощение за тях и после ги отпратил.